СЕВЛИЕВСКИЯТ КРАЙ ПРЕЗ XV-XVI ВЕК (6)

 

СЕВЛИЕВСКИЯТ  КРАЙ

ПРЕЗ  XV-XVI ВЕК (6)

(Откъс от книгата „Севлиевският край през XV-XVI век“, издание на „М-Прес“ ООД – Севлиево, 2017 г.)

III.АДМИНИСТРАТИВНО-ТЕРИТОРИАЛНО УСТРОЙСТВО НА СЕВЛИЕВСКИЯ КРАЙ

1.Възникване на нахия Хоталич и каза Хоталич /Селви/

            През епохата на Втората българска държава територията на Севлиевският край е неразделна част от столицата Търново и неговата околност. Верига от крепости, малки и големи, охраняват пътищата по долините на реките към старопланинските проходи. Сред тях е и селището Хоталич.  Според проф. Христо Гандев,^[1] то е център на обособен феодално-административен район, към който очевидно гравитират останалите крепости,  заедно  с околните им села. Всички те са свързани добре с установилата се през предходните векове пътна мрежа. Холандският историк Махиел Кийл, търсейки отговор на въпроса кога е завладян от османците Хоталич и доколко е пострадал, казва: „Хоталич трябва да е бил център на околията”.^[2]

         Добре известно е, че след завоеванието османските турци запазват първоначално старото административно устройство на Шишмановата държава. Заварените територии са организирани в голяма военно-административна единица, наричана санджак, с център силната дунавска крепост Никопол, вместо Търново. Санджакът е съставен от по-малки административно-териториални единици – първоначално наричани вилаети, впоследствие - нахии. През ХV век обаче Хоталич не е включен като самостоятелна единица в административната структура на завладените земи. Основателно възниква въпросът защо? Още повече, че малки градове и села, само с по няколко домакинства, запазват статута си на централни селища и стават вилаети.^[3] Такива са например градовете Плевен, съседният Куршуна /дн. село Крушуна, Ловешко/, Реселец /дн. село Реселец, Луковитско/, Герилец /Преславско/, крепостта Петрич и др.^[4]

Поради близостта до столицата, Хоталич вероятно понася много силен и разрушителен удар, вследствие на което обезлюдява. Големите военни кампании на османците през 1395 и 1396 г., опитът на унгарците да освободят Търново през 1403 г., междуособиците между синовете на Баязид в началото на ХV век и походът на Владислав Варненчик през 1444 г. допринасят за пълното затихване на функциите на това селище.^[5]

Малко след средата на XV век Хоталич е без население, но въпреки това най-старият османски регистър на Никополския санджак го споменава като село.^[6] Трябва да отбележим също така, че през първата половина на века завоевателите не разполагат с необходимия им контингент от човешки ресурси, за да осъществят колонизиране на тюркско население във всички възлови места. Хоталич не запазва функциите си на военно-феодален център и в много отношения съдбата му е сходна с тази на средновековните градове  Оряхово, Лом и др., които са разрушени, обезлюдени и не са включени като средища на административни единици при устройството на Никополския санджак.

 

***

Според най-ранния описен регистър на ленните владения в Никополски санджак от 1479 г.^[7] в района има около 40 селища, повечето от които съществуват и днес. В документа не е посочено ясно към кой вилает на санджака принадлежат селата от различните военноленни държания, но е очевидно от следващи регистри, че това е град Търново.^[8]

През втората половина на ХV век османската власт над българските земи укрепва окончателно. Завоевателите престават да грабят и отвличат и се стремят да превърнат завоюваните земи в населена и доходоносна територия. Затова статутът на Хоталич като село след средата на века е запазен, макар че постоянно население няма. Властите се стремят да го населят и оживят. И в началото на 80-те години в селото вече има постоянни жители: 9 мюсюлмански домакинства и 2 неженени; колонизирани са и 19 потомци на спахии.^[9] Така Хоталич се възражда, но вече като мюсюлманско селище.

           В района през това време протичат активни процеси на колонизация на тюркски заселници и на ислямизация и асимилация на местното българско и чуждо християнско население. В редица села трайно се заселват спахии и техните синове. Появяват се и други членове на военното съсловие: акънджии, мюселеми, доганджии. През ХVІ век тук, с оглед нуждите на военните власти, се поддържат два крепостни пункта: Хисарбей-и зир и Хисарбей-и баля, т.е. долната и горната крепост на бея на Хоталич.^[10] Амбициозните задачи на османската власт налагат по-близко и непосредствено управление на района, което довежда до започване на процес на възстановяване административните функции на съживилото се и разрастващо се село Хоталич. Такава е съдбата и на споменатите по-рано Оряхово и Разград.

            В кратък регистър от 1485 г. има важна добавка към името на селото: „Хоталич, с друго име Хисарбеги”, което означава, че по това време в него вече резидира бег /бей/ – управител.^[11] А това е указание за първа стъпка към възвръщане на административните функции. Селото обаче продължава да се сочи като „спадащо към Търнова”. За пръв път поради наличието на турско население има и турска добавка към българското име – Хисарбеги или Крепостта на бега. Следващият регистър от 1516 г. също дава селата от района като административно принадлежащи към каза Търново.^[12]    В друг документ от 1550 г. четем: „... в нахия Хоталич – село Хоталич, с друго име Хисарбегли-и зир”.^[13] Новото уточнение на името – Долно Хисарбегли, се налага, за да се разграничи от другото – Горно Хисарбегли. Въпросът за точното им местоположение все още е спорен. От текста на документа се вижда, че  Хоталич е вече център на нахия, но не е ясно кога точно е станало това. Все пак можем да стесним времето за създаване на новия нахийски център до края на втората четвърт на ХVІ век, като имаме предвид данните на подробния регистър от 1516 г., а също така и един съкратен тимарски опис от 1523-1525 г., където са споменати само оформилите се големи кази: Никопол, Търново, Враца, Ловеч, Шумен.^[14]

В подробен /муфассал/ регистър за войнуци от 1529 г. севлиевските села още се сочат като принадлежащи към нахия Търново.^[15] Същото констатираме и в дефтерите от 1530 и 1541-1545 г.^[16] Внимателният преглед на регистрите от първата половина на XVI век ни дава основание да заключим, че нахия Хоталич е сформирана в промеждутъка от 1545 до 1550 г., очертан от споменатите вече два османотурски документа. В края на ХV и началото на ХVІ век голямата Търновска каза постепенно избистря своята структура, поглъщайки съседни по-малки административни единици /нахия Крушуна и др./, или възвръщайки самостоятелността на части от своята територия, какъвто е случаят с Хоталич.                 

Създаването на нахията Хоталич е в пряка връзка с административните реформи на султан Сюлейман І /1520-1566 г./ и протичащия процес на окрупняване на голямата Търновска каза, в състава на която се структурират няколко по-малки нахии. Те, по всяка вероятност, възстановяват едно по-старо деление от времето на българското средновековие. Старото име на феодално-административния район – Хоталич, е запазено от османската администрация и както ще видим по-нататък просъществува през целия османски период. Нахията е най-малката единица в оформилата се през ХVІ век административна структура на империята: нахия-каза-санджак-еялет. В превод нахия означава „край”.

***

Село Хоталич е нахийски център около три десетилетия, тъй като не устоява на конкуренцията на нововъзникналото Селви. Новото селище се появява в самото начало на ХVІ век като малко мюсюлманско село, разположено в североизточния край на днешния град Севлиево, там където река Росица прави остър завой. „Селви, невписано в предишния регистър” категорично отбелязва подробният регистър от 1516 г.^[17] Разположено в средата на Севлиевското поле „там, където се сливат пет потока и се пресичат пет пътя”,^[18] то има два квартала: Юкаръ махале /Горна махала/ и Ашаъ махале /Долна махала/, петъчна джамия с един имам и пазар, както сочи нов подробен регистър от 1580 г. В същия документ дословно е записано: „Нефс-и Селви таб`-и Хоталич”, т.е град Селви, спадащ към Хоталич.^[19] Нефс означава „самият”, т.е. „център”. В регистрите този термин се използва, за да се обозначи централното селище на административната единица и винаги е първо в списъка.^[20]

За селата се употребява терминът „карие”, т.е. село. Махиел Кийл и Христо Темелски, изхождайки от наличието на два квартала, на петъчна джамия и пазар, са склонни да приемат, че „според тогавашните османски административни критерии, селището има статута на истински град”.^[21] Със своите 49 домакинства обаче, то все още е средно по големина, по-малочислено от редица други села в района. Превръщането на Селви в град става бавно.

Заради средищното положение, което има новото селище, то е избрано да стане административен център на района вместо село Хоталич.^[22] Въпросът е: кога е станало това?

          Отговорът е труден, защото преки сведения нямаме. В краеведската литература дълго време битува мнението, че Селви става каза в началото на ХVІІ век. Въвеждането в научно обръщение на нови османски документи обаче позволява да изтеглим напред във времето настаняването на кадия в селището и превръщането му в кадилък /каза/. За пръв път като кадилък Севлиево се споменава в султанска заповед от 10.04.1575 г., разпратена в 18 екземпляра до кадиите на Враца, Оряхово, Плевен, Ловеч, Севлиево, Никопол, Свищов, Търново, Червен, Разград, Шумен, Провадия, Варна, Силистра, Текфур гьол, Исакча, Килия и Акерман.^[23] Тя касае събирането на овце за нуждите на столицата Истанбул.

         В други османски документи /предимно заповеди до кадиите на север от Балкана/, датиращи от 1565 до 1568 г., в които се разпорежда свикване на войнуци за поход, наказване на неявили се войнуци, събиране на овце за нуждите на столицата, събиране на зърнени храни и др., името на Севлиево липсва.^[24] Следователно имаме основание да предположим, че кадия се е установил в Селви в промеждутъка от 1568 – 1575 г. Засега, поради липсата на конкретни указания, можем да приемем, че Селви става център на каза някъде в края на 60-те или началото на 70-те години на ХVІ век. Приемаме също така, че смяната на центъра на нахията е свързана с появата на новото длъжностно лице – кадията, който избира да се настани в проспериращото младо селище. В известния ни вече подробен регистър от 1580 г. Селви е на първо място като централно селище на „нахия Хоталич”.^[25] А във вакъфски регистър, който се датира през 80-те години на века пише: „нахия Серви, село Дерли”/дн. с. Горна Росица/.^[26]

            Малкото село Хоталич, което в зенита на своето съществуване през средата на ХVІ век има всичко 20-26 домакинства, отстъпва мястото си на централно селище и започва да упада. Функциите му на нахия са поети от разрастващото се Селви, в което се настанява и кадия. Започва изграждането на новата  административно-териториална единица – казата. Казата /или кадилъкът/ първоначално е територия, върху която се разпростира съдебно-религиозната власт на кадията, т.е. той се занимава с правораздаване. С течение на времето обаче кадиите започват да следят за прилагането на законите и провеждането на разпоредбите на върховната власт. Така те придобиват административни функции и реално влияние върху обществения и стопанския живот.

            Административно-териториалната единица с център Селви, от създаването й през ХVІ век чак до Руско-турската война от 1877-1878 г., носи две имена: старото Хоталич и новото Селви. Името на първоначалното централно селище, идващо още от българското средновековие и възприето от османците, се оказва много трайно.

***

         Най-общо границите на нахия /каза/ Хоталич/Селви се очертават от водосборните райони на река Росица /горно и средно течение/, река Видима и река Боазка. Списъкът на селищата, изготвен според регистрите от ХVІ век,^[27] включва 39 села: Адиллер /дн. Идилево/, Али Факихлер^[28] /изч./, Акънджилари^[29] /дн. Петко Славейков/, Бара /изч./, Батошево, Бяла река /дн. Павликенско/, Бериево, Богатово, Букурово /дн. Младен/, Векиллер^[30] /дн. Ряховците/, Врабево /дн. Троянско/, Гостилица /дн. Дряновско/, Градище, Градница, Гъбене /дн. Габровско/, Дамяново, Дебнево /дн. Троянско/, Дебелцово, Дерели /дн. Горна Росица/, Добромирка, Доймушлар^[31] /неуст./, Душево, Кормянско, Крушево Горно, Крушево Долно^[32] /изч./, Ловнидол, Малково^[33] /изч./, Малкочлар /дн. Буря/, Маров дол^[34] /Марево, изч./, Млечево, Ново село /дн. Априлци, Троянско/, Селви, Сопот^[35] /изч./, Сърбе /дн. Малки Вършец/, Търхово, Хирево, Хоталич /Хисарбейли, Хисарбей/, Чадърли Горно /дн. Сенник/, Чадърли Долно /изч./. Съществени промени в териториалния обхват на административната единица през следващите векове не настъпват.

Северната граница на казата минава по склоновете на Деветашкото плато и обхваща землищата на селата Малки Вършец, Градище, Дебелцово, Бара, Младен, Бяла река и Добромирка. На изток тя се спускала през селата Добромирка, Гостилица, Ловнидол, Гъбене. В съседство на север и изток се разпростира територията на голямата каза Търново. Южна граница се явява билото на Стара планина. По това време северните предпланински части са все още слабо населени. Епизодично споменаване имаме само на Кръвеник,^[36] Селище^[37] и Столът.^[38] Горното течение на река Видима и землищата на селата Млечево, Дебнево, Врабево, Петко Славейков и Малки Вършец оформят западната граница на казата в съседство с каза Ловеч.^[39]

            В различните по вид и предназначение османски документи от XVI до XIX век срещаме да се употребяват термините нахия и каза Хоталич, нахия и каза Серви /писмено Серви, а в говора Селви/. Вече отбелязахме, че с налагането на Селви за административен център и залязването на село Хоталич, името на второто селище остава само за административната единица.   Едновременното използване на термините нахия и каза не бива да ни смущава, защото има логично обяснение на този факт. След завоеванието с оглед военните нужди на империята земите от Севлиевския край са организирани в тимарската военно-административна система. Още през ХV век, когато се изготвят първите описи, всяко село или дял от село принадлежат към определен тимар, а тимарите образуват нахии. Всъщност това са старите български феодални владения. Тимарската администрация изготвя регистрите за населението и неговото данъчно облагане. Изпълнителната власт в нахия Хоталич се осъществява от заселилите се в селата спахии и от техния бей, който се нарича субаша или войвода. Той има задължения по опазване на реда /полицейски функции/, събиране на данъците и прилагане на поземлените закони. Обикновено един служител, известен като черибашия, организира спахиите за участие във военните кампании на султана, като ги свиква под знамето на санджакбея на Никопол. Тъй като тимарската организация просъществува твърде дълго, употребата на термина нахия срещаме чак до ХІХ век включително.^[40]

            След настаняването на кадия в Селви през третата четвърт на ХVІ век административно-териториалната единица все по-често започва да се нарича каза или кадилък. Двата термина са равнозначни. За разлика от бея, който произхожда от военната класа и представлява изпълнителната власт на султана, кадията представлява неговата юридическа власт. Кадията е изключително важна фигура. Като съдия той прилага шериата и кануна. Освен това организира изпълнението на административните и финансовите нареждания на султана. Докладва на правителството за всяко незаконно действие от страна на администрацията. Сред многообразните документи намираме такива, от които става ясно, че той упражнява контрол при разпределението и събирането на данъците; проверява войнуците и глобява нередовните от тях; осигурява доставката на овце за столицата; обезпечава военните походи с нужните припаси и др. Споменатите задължения на кадията го определят като главен контролен орган на централната власт, имащ изключително важното право на пряк контакт със султана.^[41]

---

[1] Гандев, Хр. Българската народност през ХV век. С. 1972, с. 41, 105-110.

[2]Кийл, Махиел. Хора и селища ..., 285.

[3] През ХV век във финансовите документи и в хрониките терминът вилает често се употребява взаимозаменяемо с термина нахия. Например в регистъра от 1479 г. селищата са групирани по вилаети, без да се споменава изрично към кой административен център принадлежат. В регистъра от 1485 г. се използва термина нахия или каза и се посочва административния център. Очевидно в първия регистър терминът вилает е употребен за обозначаване на най-малката административна единица. В по-късни документи от ХVІ и ХVІІ век този термин се употребява със значение на финансов, а не на административен район. Вилаетът от ХV век няма нищо общо и с вилаета от втората половина на ХІХ век, който представлявал голяма област. По въпроса вж. Градева, Р. Административна система и провинциално управление в българските земи през ХV век. – Българският петнадесети век. Сборник с доклади за българската обща и културна история през ХV век. С., 1993, с. 46-47 и Ковачев, Р. Никополският санджак през ХV-ХVІ век. Административно-териториално деление. – сп. Исторически преглед, 1994-1995/кн. 3, с. 168-169.

[4]ТИБИ, т. ІІ, 161-333.

[5]За тези събития подробно вж. Димитров, Хр. Унгарски латиноезични извори за турските нашествия по българските земи през XIV-XV век. – Турските завоевания и съдбата на балканските народзи, отразени в историческите и литературните паметници от  XIV-XVIII век. С. 1992, с. 89-97; Гюзелев, В. Никополската битка /1396/ в съдбата на България, Балканите и Европа. С. 1999; Цветкова, Б. Паметна битка на народите. Варна. 1969, 303-304; История на България. БАН. Том 3. С. 1982, с. 367. 

[6] ТИБИ, том II, 227.

[7] Пак там, 161-333.

[8] Пак там ..., 311. Само за село Дамяново изрично е посочено, че принадлежи към вилаета Търново. По-подробно за термина вилает вж. в бележка № 202.

[9] Ковачев, Р. Опис на Никополския санджак ... с. 112.

[10] Ковачев, Р. Нахията Хоталич в началото на ХVІІ век  ..., 265 и бел.под линия № 27 на с. 278.

[11] Ковачев, Р. Опис на Никополския санджак ... с. 112.

[12] Калицин, М., Кр. Мутафова. Подбрани османски ...., с. 112-197.

[13] Ковачев, Н. Местните названия от Севлиевско. С. 1961, с. 91-92; Стойков, Р. За някои неясноти и грешки в поселищната ни литература. – сп. Исторически преглед, 1959/кн. 1, 105. Документът се съхранява в НБКМ със сигнатура Ор. отд. Сф 21/15, л. 141 б.

[14] Ковачев, Р. Никополският санджак ..., 175.

[15] НБКМ, Ориенталски отдел, TD 151. Регистърът е издирен от Стефан Андреев. Вж. Йорданов, Кр. Селищата с войнушко население...

[16] Йорданов, Кр. Селищата ... Дефтерът от 1530 г. е със сигнатура TD 370, а от 1545 г. – TD 416.

[17] Калицин, М., Кр. Мутафова. Подбрани османски документи ... с. 190-191.

[18] Кийл, Махиел. Хора и селища ... с. 288.  

[19] Пак там.

[20] Калицин, М., Кр. Мутафова. Подбрани османски документи ... с. 24. Дискусиите по значението на термина „нефс” продължават вече три десетилетия. Според Красимира Мутафова думата има три значения: град, малък град и селище, което е център на административна единица.

[21] Кийл, Махиел. Хора и селища ... с. 288; Темелски, Хр. Севлиево – градът на Росица. - Поздрав от Севлиево. С. 2006, с. 39; Същият. „Хотел-Хоталич” и „Серви /Селви-Севлиево” – Из църковното ни минало. Том 2. Сборник с подбрани студии и статии. С. 2009, с. 34.

[22] Кийл, М. Хора и селища ..., с. 288.

[23] Грозданова, Ел., Андреев, Ст. Българите през ХVІ век. С. 1986, с. 154.

[24] Калицин, М., Кр. Мутафова. Подбрани османски документи ... с. 245-255.

[25] Ковачев, Н. Да припомним сведенията за нахия и каза Хоталич. – в. Росица, 2000/бр. 60.

[26] ТИБИ, т. ІІІ, 228.

[27] Кийл, Махиел. Хора и селища ... с. 296-297; Ковачев, Р. Нахията Хоталич ..., 279-283.

[28] За него повече вж. Недялков, П., М. Макавеев. Село Петко Славейков..., 129-133.

[29] Пак там.  

[30] Ковачев, Р. Нахията Хоталич в началото на ХVІІ век  ... с. 280.

[31] Пак там , с. 279.

[32] Жителите му се разселват към Севлиево и Горно Крушево в края на XVIII и началото на XIX век. Намирало се в дясно от пътя Севлиево-Крушево в местността Юртлука.

[33] Жителите му се разселват към Севлиево и в други посоки в края на XVIII и началото на XIX век. Намирало се на юг от Севлиево в обширно поле отляво на река Видима преди вливането ѝ в река Росица.   

[34]Жителите му се разселват в края на XVIII и началото на XIX век. Намирало се между селата Бериево и Дамяново.

[35] Изчезнало село, което се намирало близо до Сухиндол.

[36] Записано е като Искравеник с пет ханета в джизие дефтер от 1619 г., но не към каза Хоталич, а към каза Търново, вилает Търново. Вж. Стойков, Р. Български селища с населението им в турски регистри за джизие от XVII век. - Известия на държавните архиви, т. 8, 1964,  148.

[37] Записано е с един войнук в подробния регистър от 1528-1529 г. Вж. Йорданов, Кр. Селищата ...

[38]Записано е като Истолче с един войнук в подробния регистър от 1528-1529 г. Вж. Йорданов, Кр. Селищата ... Записано е и като Босна Мехмед Истолник в джизие регистър от 1635 г. към каза Търново, вилает Търново.  Вж. ТИБИ, т. 7, с. 394.

[39] Р. Ковачев в изследването си за нахия Хоталич в началото на ХVІІ век /с. 267/ дава по-широки граници, включвайки землището на село Горско Сливово и селата  Крамолин, Коевци  и Агатово на север, а на изток – Габрово, с което не можем да се съгласим.

 

[40] Калицин, М., Кр. Мутафова. Подбрани османски документи ...  с. 22; Иналджък, Х. Османската империя. Класическият период 1300-1600. С.2006, с. 118-9; Ковачев, Р. Опис на Никополския санджак ... с. 40-41; Стойков, Р. За някои неясноти и грешки ... с. 105; Кийл, Махиел. Хора и селища ...  с. 381-382 – пише за нахия Хоталич още през 1479 г., с което не можем да се съгласим, тъй като наличните документи на потвърждават едно такова становище.

[41] Калицин, М., Кр. Мутафова. Подбрани османски документи ...  с. 25; Иналджък, Х. Османската империя ... с. 106, 119.