МАТЕРИАЛИ ЗА РОДА ДАНДОЛОВИ ОТ СЕВЛИЕВО (3)
РАЗКАЗ НА ИВАН ДАНДОЛОВ
ЗА СТРОИТЕЛСТВОТО НА КЪЩИТЕ, ИЗВЕСТНИ ДНЕС КАТО „ДАНДОЛОВИТЕ КЪЩИ“. СПОМЕНЪТ Е ЗАПИСАН ОТ ЙОНЧО ПАНОВ – ДИРЕКТОР НА МУЗЕЯ В СЕВЛИЕВО, ПОД ЗАГЛАВИЕ „ВЪЗРОЖДЕНСКО СТРОИТЕЛСТВО“.
Жилищен комплекс,
известен под имената: къща Дандолови, къща на Мария Георгиева Прогреската и
къща на Хинко Цонев на улица „Балканска“ №2, 4 и 6 вероятно са строени след
1850 г. от Георги Николов Дандолов. Неговият баща Никола живеел в стара къща,
на мястото на която по-късно построил Димитър Дандолов – негов внук, син на
Георги (1908-1910 г.).
Дядо Георги построил къщите под един покрив за своите
наследници. В ъгловата – на ул. „Ст. планина“ и ул. „Балканска“1
останал да живее синът му Димитър, който, както отбелязах, към 1908-1910 г.
построил на сина си Иван – зъболекар, на мястото на старата бащина къща. В
средната - №4 не е известно кой наследник ще е живял. По-късно собственичка
станала Мария Георгиева Прогреската (името Прогреска идва от фирмата на шивашкото
ателие „Прогрес“). В най-южната - №6, живял Хинко Цонев Сапунджи. (Бележка на
Й. Панов - Иван Дандолов, зъболекарят, смята, че родственичка с Дандолови била
баба Хинковица (Инковица).
Още на юг - №8, където живее сега (1976 г.) Колю Владов,
къщата на два етажа с рисувани, мазани и извити стрехи била пак на Дандолови.
Там живял един Георги Дандолов, който бил просбописец в съда. Бащата на този
Георги бил чирак при Георги Дандолов – стария, на когото синът – просбописецът,
бил кръстен, понеже баща му бил осиновен от истинския Георги Дандолов.
Къщата дето живее Иван Дандолов – зъболекарят, издигната на
мястото на прадядовата му, както се каза, е строена от Димитър 1908-1910 г. –
предприемач-строител бил Лалю Георгиев. Работниците му били от неговото село –
Новаковци. Тя е инженерна работа, но не е известно кой е инженера. Тя е на
масивни каменни основи, подпряна на солидни дървени диреци и греди. (Бел. на Й.
Панов - Да се види и опише!).
Как се обяснява името Дандол?
Иван чувал от дядо си Георги, че неговият баща – Никола,
който бил едър човек, спечелил прозвището си при едно излизане на къра на
теферич. След като сръбнали, започнали да се борят и да търкалят едри камъни в
дола на местността „Куминчето“2. Дядо Никола награбил голям камък,
захвърлил го и той, като летял към дола издавал шум: „Дан-дан-дан-дан-дол“.
Дядо Никола дълго повтарял този звук и околните така го нарекли.
Васил Беязов обясняваше, че това е името на особен пумпал,
привеждан в движение с камшик при някаква игра, играна в Севлиево от унгарските
емигранти на Лайош Кошут.
Разказал: Иван Дандолов, зъболекар, на 70 години.
Записал: Йончо Панов, през месец
януари 1976 г.
1 Днес ул. „Петко Р.
Славейков“.
2 Височина с гора на 2,6
км ЮИ от Севлиево.
Няма коментари:
Публикуване на коментар