УСТРОЙСТВО И ДЕЙНОСТ
НА ПОЛИЦИЯТА В СЕВЛИЕВСКИЯ КРАЙ ПРЕЗ ХІХ ВЕК ДО ОСВОБОЖДЕНИЕТО
3. Безсилие на полицията в навечерието и по време на
Априлското въстание
/Из книгата „Престъпност и полиция в Севлиевския край“. Част първа. Севлиево. 2007./
През 1876 г. османската власт в Севлиево и
околията се представлява от градски, околийски и смесен “казалийски” съвет.
Каймакамин е Осман Азми, а полицейски пристав – юзбашията Дели Ибрям /Ибрахим/.[1]
Властите
усещат, че има раздвижване сред населението, че нещо се готви, но не могли да
се доберат до конкретна информация. Чрез своите платени и неплатени шпиони
полицията засилва наблюдението над българите в града, в селата и в хановете по
пътищата. Те трябвало да следят за настроенията и действията на българите и
своевременно да донасят. Като помагачи на полицията в града са известни
фелдшерите-гърци Костадин и Костаки, за които се смята, че са причина за
арестуването на много българи. По принуда на властите сътрудничи като
“официален шпионин” Тасьо Лалев.[2]
На много от затворниците в Севлиевския затвор той оказва помощ, дава съвети.
В Ново село гъркът Саранди е турско ухо. По
негово донесение през пролетта на 1875 г. е арестуван Павли Венков и около 40
дни престоява в затвора в града. В селото турците изпращат и друг свой
разузнавач, но местните революционери го разкриват и отравят с чаша кафе.
Постоянно заптие в селото е помакът Асан. Като очи и уши на властта са също
помакът Хюсеин в Батошево, пъдарят Еминчето в Кръвеник, турчинът Ахмед Мечоолу
в Градница, ”турският дух” Иван Цочев Курукът в Млечево. При всеки мухтар в
българските села има прикрепени хора на властта, знаещи български и турски
език, които да следят за поведението на българите.[3]
Въпреки
усилията на полицията и нейните помагачи конкретната дейност по подготовката на
въстанието в Севлиевска околия остава в тайна. Създаването на комитети, техните
членове, дейността им за набавяне на оръжие и революционната агитация остават
неизвестни за властта. Всеобщото опиянение, което се забелязва, принуждава
властите да вземат известни предохранителни мерки. От Габрово е докарана една
рота войници, които денонощно започват да патрулират около и в града.
Полицейският състав е увеличен с още 13 заптиета.[4]
На
27 и 28 април в Търново, Горна Оряховица, Севлиево и други места турската власт
предприема настъпление чрез своя административен, полицейски и военен апарат.
От Търново още преди 27 април или най-късно на тази дата изискват телеграфически
залавянето на Стефан Пешев като “бинбашия на комитите”. Севлиевският каймакамин
отговаря на 28 април, че Пешев е в неизвестност, но са взети мерки за
залавянето му.[5]
Започват претърсвания на българските махали в града. На мостовете и другите
входове са поставени постове, осъществена е пълна блокада на Севлиево. На
следващия ден, 29 април, севлиевският каймакам докладва с нова телеграма, че
Пешев е арестуван и започва следствието му.[6] Освен него в града са арестувани и други
членове на местния революционен комитет. Лично юзбашията арестува на пазаря
Никола Генев, като му удря шамар и го претърсва за оръжие. Арестувани са Иван
К.Устабашиев и Петър М.Гюлгелиев. При обиска в домовете им полицията открива
сабя, револвери, пушки, патрони и др.[7]
Арестите следват лавинообразно. Въпреки това някои от революционерите успяват
да избягат и да вдигнат въстанието в селата от балканския район.
С
телеграма от 29 април каймакаминът донася на мютесарифа в Търново, че от
разпитите на арестуваните се разбрало за 300 пушки, скрити в Кръвеник. За там
той изпраща един чауш и около 50 души нередовни войници. “Понеже работата все
повече се разраства – пише той – и ако при подобни претърсвания произлезе някое
влошаване на положението, наличната войска, полицаи и нередовни войници
не ще бъдат
достатъчни, за да се справят, намирам, че за всеки случай,
необходимо е да ни се изпрати още редовна войска.”[8] На първи май към Ново село със задача
да прави обиски за оръжие и взривни материали потегля юзбашията Дели Ибрахим с
няколко заптиета. На следващия ден предупредени от своя човек, пъдарят
Еминчето, че Кръвеник е въстанал, те вземат писмено обещание от кмета за
неучастие на селото в бунта и бързо се връщат в Севлиево.[9] Не изпълнява задачата си и групата, изпратена
в Кръвеник.
От
разпитите на арестуваните в града и сведения от своите хора по селата властите
разбират, че бунтът има широки размери и затова на 30 април каймакаминът с
телеграма иска големи количества оръжие за въоръжаване на нередовните войници.[10]
Оръжие е раздадено на мухтарите на турските села Хирево, Добромирка, Бяла ряка,
Бара, Горна Росица, Яворец, Янтра, Сенник, Душево, на помощник-мухтарите на
Долната и Горната махала в Севлиево и др.[11]
На помощ е изпратен плевенският каймакамин Дели Неджиб. На него е поверено
изтребването на бунтовниците в Севлиевско. Заедно с каймакамина Осман Азми и
Саадулах ефенди, той разработва план за поетапно разгромяване на въстаническите
сили в Батошево, Кръвеник и Ново село.[12]
С
много кръв и насилия въстанието е потушено. В града всеки ден в началото на
месец май се докарват заловени и заподозрени бунтовници от селата. Затворът и
конакът са препълнени. След кратко следствие придружено с изтезания
затворниците се изпращат за Търново, където от 8 май започва да действува
извънреден съд. За изтръгване на показания заптиетата прилагат най-различни
варварски методи. Никола Генев[13]
ги описва така: “Изтезанията се извършваха от заптии в мазето на затвора и се
състояха в жесток побой с тояга-камшик и с отрязани български глави; завързване
краката в тавана и обесване надолу с главата и обратно – обесване за шията с
едва допиране на пръстите на краката до земята. Забиване игли под ноктите,
извиване месата с клещите и прочие.”
Поради това,че не можал да предотврати въстанието и лошо ръководил потушаването му, севлиевският каймакам Осман Азми е уволнен. На негово място в края на месец май е назначен Хюсеин Мидхат.[14]
[1] Севлиево и Севлиевският
край през Възраждането. С. 1986, т. ІІІ, 191.
[2] Пак там, 190-191.
[3] Пак там, 190, 230.
[4] Априлското въстание 1876
г. Сб. Турски документи, т. ІІІ, 116-118.
[5] 100 години от Априлското въстание и Ботевата чета 1876 г. Книга първа. Подбрани документи от архивите и материали от българския възрожденски печат 1875-1876 г. С. 1976, 233
[6] Пак там.
[7] Априлското въстание 1876
г. Сб. турски документи…, 44; Спомени за Априлското въстание 1876 г. С. 1975, 122.
[8] 100 години от Априлското
въстание и Ботевата чета 1876 г. Книга първа. Подбрани документи от архивите и
материали от българския възрожденски печат 1875-1876 г. С. 1976, 233-234.
[9] Севлиево и Севлиевският
край…, т. ІІІ, 219.
[10] 100 години от Априлското
въстание…, 234
[11] Севлиево и Севлиевският
край…, т. ІІІ, 228.
[12] Пак там, 227, 228, 232.
[13] Спомени за Априлското
въстание…, 122.
[14] Априлското въстание 1876
г. Сб. турски документи…, 64, 72.
Няма коментари:
Публикуване на коментар