АСЕН ПЕЙКОВ – ЕДНА СНИМКА ОТ ПОСЕЩЕНИЕТО МУ В СЕВЛИЕВО

 

АСЕН ПЕЙКОВ – ЕДНА СНИМКА ОТ ПОСЕЩЕНИЕТО МУ В СЕВЛИЕВО

 

Асен Николов Пейков е български скулптор, живял и работил дълги години в Италия. След 30-годишно отсъствие се завръща в България през пролетта на 1969 г., за да участва в международен конкурс за паметник на хан Аспарух. Тогава посещава град Севлиево, където е преминало детството му (1914-1923 г.), и където се среща с роднините си. От това време е запазена снимка, направена пред входа на Градски исторически музей – Севлиево, която публикувам, като поводът е навършването на 50 години от кончината му през месец септември.

 

На снимката от ляво на дясно са:

1.Стефан Николов Пейков

Брат на Асен Пейков от втория брак на баща му Никола със севлиевката Точка Иванова.

2.Ирина – сестра на Емилия Пейков.

3.Стефан Атанасов Стефанов (Баката) (18.11.1905 г., Севлиево-  4.08.1976 г., Севлиево).

Активен участник в обществено-политическия и културно-просветния живот в Севлиево, в страната и в Хърватия. След първия сблъсък с полицията в Севлиево през 1925 г. е арестуван и инквизиран в казармата. Това събитие предопределя пътя му на убеден антифашист. Работи в София като печатарски работник, записва да следва философия, но е изключен заради организиране на стачка. Занимава се активно с журналистическа дейност в Севлиево и София. Оформя се като анархист-единофронтовец. През периода 1937-1945 г., с малки изключения, живее в Загреб, където започва да следва медицина. Включва се в антифашисткото движение, дружи с комунисти, поради което попада в гестаповския лагер „Янкомир“. С оръжие в ръка участва в освобождаването на Загреб в началото на месец май 1945 г.

След завръщането си в България отначало е безработен, след това е секретар на читалище „Развитие“, редактор на многотиражката „За богат урожай“ при Машинно-тракторната станция, секретар на Туристическото дружество (1961-1964 г.) и редактор на в. „Росица“, където се и пенсионира.

Като студент в Загреб пише около стотина оригинални и преводни статии, разкази и други материали с културна тематика, пропагандира прогресивната българска литература. В България печата статии за словенската и хърватската литература, превежда пиесата „Аналфабет“ на Бранислав Нушич.

За активна обществена и културна дейност е награден с орден „Кирил и Методий“.

4.Емилия Боканера (Боканегра) – потомка на петвековна генуезка фамилия.

Маркиза Емилия ди Сантанджело – по първи мъж.

Емилия Пейков (Маркезата) – съпруга на Асен Пейков. Отказва се от благородническата титла, за да се омъжи за него.

Емилия е високообразована снажна дама, която пише стихове, учи пеене и драматично изкуство. От романтичния период на съвместния живот с Асен Пейков е забележителният ѝ мраморен бюст, който тя дарява на галерия „Асен и Илия Пейкови“ в Севлиево, малко преди смъртта си.

5.Асен Николов Пейков (28.06.1908, София - 25.09.1973, Рим).