БЕРО КАСАБА – БЕРИЕВО ПРЕЗ ХVІІ ВЕК

 

БЕРО КАСАБА – БЕРИЕВО ПРЕЗ ХVІІ ВЕК

            Село Бериево е заварено от османските нашественици в края на ХІV век със сегашното му име и на днешното място, което е сигурен белег за съществуването му по време на Второто българско царство. В османотурски документ от 1479 г. за феодалните владения в Никополски санджак е записано: “Село Берилево: домакинства – 40, вдовици – 3, приход 3 925 (акчета) “, което означава, че населението му, само християнско, т. е. българско, е наброявало около 210 души. Такова е то и през 1541 г., когато в друг тимарски регистър е отбелязано с 33 невернически домакинства. По-малкия брой домакинства по всяка вероятност се дължи на факта, че е имало и население със специални задължения и статут, невключено в този опис. Един непълен регистър на войнуци от 1548 г. потвърждава това предположение, тъй като в него се споменават двама резервни войнуци от село Бериево - Гаго, син на Драгно и Радул, син на Драган. Вероятно е имало и още, но те са били вписани в липсващата част от регистъра, поради което остават неизвестни за нас. В Севлиевския край имало голям брой войнушко население. С основание можем да допуснем, че завоевателите са заварили такова население в селото, защото, както личи от по-късни документи, през целия период на османското господство в него има войнуци. Малко преди Освобождението, например през 1870 г., са регистрирани двама войнука (Ристо и  Нешо, синове на Петко).  

            Документите от първите два века на османското владичество сочат, че село Бериево е било средно по големина селище в Севлиевския край. Тези данни по никакъв начин не потвърждават легендата, която упорито твърди, че селото е било голямо и турците го наричали Беро касаба (Берово градче). Не така стои въпросът за ХVІІ век. Дълго време за това столетие от историята на селото разполагахме само с няколко джизие регистъра, т. е. описи на християнските домакинства, които плащали поголовен данък. През 1619 г. те са 30 на брой, през 1635 г. – 13, 1638-1639 г. – 13, 1643-1644 г. – 10; по 10 домакинства са и през 1650 и 1660 г. Половин век данните от тия регистри, известни още от 60-те години на миналия век, се разглеждаха като важно свидетелство за демографския упадък на селото. И тъй като нямаше други документи се смяташе, че те дават представа за всичкото население, а причините за численото му намаляване се свеждаха само до две: изтребване на непокорните и ислямизация, предимно насилствена.

            С преведените и публикувани напоследък нови османотурски документи по категоричен начин се потвърждава истинността на легендата, че село Бериево е било голямо селище. В началото на ХVІІ век, през 1605-1606 г., то е отбелязано като част от по-голямо феодално владение – зеамет, владян от някой си Зулфикяр. С два и половина пъти по-многобройно население виждаме Бериево през 1580 г., когато в подробен тимарски регистър са отбелязани 100 домакинства на християни и 2 мюсюлмански домакинства. И двете мюсюлмански домакинства са на нови мюсюлмани, т.е. на християни, които току-що са приели исляма. Общият брой на населението можем да изчислим на над 510 души. За сравнение по това време Селви има 50 домакинства, а Хоталич – 28, и наистина Бериево е най-голямото селище в Севлиевската каза. Друг османски документ от 1628 г. дава данни от “приходо-разходния дневник за задълженията на Ахмед чауш, войвода на хасовете в Бериево, Търновска каза”. Като войвода на хасовете в Бериево и спадащия към него район в казата Търново, той предал 30 000 акчета за заплати на еничари от столицата, охраняващи крепостта Варна. Следователно през 20-те години на ХVІІ век  част от селото е хасово владение на лице от султанския двор, заедно с части от землищата и населението на други села, тъй като се говори за “Бериево и спадащия към него район в казата Търново”. От малко феодално владение първоначално селото става зиамет (голямо феодално владение) и впоследствие хас, още по-голямо владение на лице от султанския двор. В него има и специална категория население – войнуци.

Селото запазва християнския си и български характер, има църква и свещеник. Според едно сведение от 1638 г. дяк Рад от Бериево създава един ръкописен сборник от проповеди. Думата дяк има две значения: църковен певец и четец, а също и книжовник по време на османското владичество. Може да се предположи, че Бериево е било един от трите духовни центрове на християните в Севлиевския край по това време, наред с Батошево и Ловнидол.

Наличните данни за първата половина на ХVІІ век категорично потвърждават истинността на легендата за Беро касаба (касаба означава малко градче). След средата на века обаче настъпват тежки времена за бериевци и те търсят спасение на юг в горите към Млечево.