ДУШЕВО

ИСТОРИЧЕСКИ ОЧЕРЦИ ЗА МИНАЛОТО НА СЕЛИЩАТА ОТ СЕВЛИЕВСКА ОБЩИНА

 

ДУШЕВО

            Население: 1880 г. – 546, 1934 г. – 1 311, 1946 г. – 1 370, 1956 г. – 1 317, 1965 г. – 1 400 ,1975 г. – 1 388, 1985 г. – 1 456, 1992 г. – 1 571, 2001 г. – 1 097, 2011 г. – 673.

            Намира се на 11 км югозападно от Севлиево, в полите на Предбалкана, от двете страни на протичащата през него река Видима, на 250 м надморска височина. Землището му обхваща 22619 дка площ. Освен централната част днешното село има и  две обособени махали: Душевски колиби и Корията, скътани в северните склонове на хълма Разлатец-Леви връх.   

Системни археологически проучвания в землището на селото не са правени. Случайно откритите каменни чукове, куха бронзова брадвичка от келтски тип и бронзова киркомотичка показват, че животът в района на селото датира от незапомнени времена. От времето на енеолита в музея в Севлиево се съхраняват две брадви-чукове от сивозелено габро и светъл гнайс, намерени в местностите Ограде и Малтепе. В последната местност е локализирано селище от старожелезния (халщатски) период. Няколкото надгробни тракийски могили в местността Мешелика, намираща се на 2,5 км южно от днешното село, са свидетелство, че районът е обитаван от траки скотовъдци, при които имущественото неравенство вече е било факт, тъй като погребвали първенците си в могили. В района на Душевски колиби, Двете могили, Нивища и Трънлива поляна също има изкуствени могили.

            През 1987 г. при прокопаване на канал край селото са изровени 3500 сребърни римски (повечето посребрени или калайдисани) монети. Колективната монетна находка включва монети от 21 емисии, датирани към ІІ-ІV век. Тя подсказва, че тук в района е имало трако-римско селище или пък някакъв крайпътен обект. 

            По редица белези е видно, че селото е съществувало още далеч преди и по  време на Втората българска държава. На 1 км югозападно в местността Бяло поле е имало средновековно селище. Тук са открити погребения, гривни от черно, синьо и зелено стъкло, гривни от четири медни осукани тела накрая с петлици, характерни за Х-ХІІ век. Открито селище от времето на късния феодализъм е имало и в местността Ограде, на 1,5 км южно от селото. Североизточно зад река Видима в нивите на местността Кая чаир (Каменливата ливада) са разкрити основите на  голяма постройка с две помещения, чиито под е бил настлан с грамадни средновековни тухли. В музея в Севлиево се пази уникална икона от края на ХІ и началото на ХІІ век., намерена от Дянко Христов в землището на Душево през 1964 г. Само още един такъв експонат е познат в страната от Плиска. Иконата е имала метален (най-вероятно сребърен или златен) обков, при свалянето на който е била счупена. На нея е изобразено Разпятието, като отляво на кръста стои Дева Мария, а от дясно, потънал в скръб, един от евангелистите. Изключителното майсторство при изработката говори, че е направена във византийската столица Константинопол. Такава луксозна и скъпа вещ би могла да е притежание само на богат феодал. А може би се е появила в района заедно с избягал от нашествениците турци български болярин.

            В края на ХІV век селото, което е съществувало по време на Втората българска държава, е заварено от османските завоеватели с днешното му име. В османските документи то се споменава през целия период от ХV до ХІХ век като: Душува (1479 г.),  Рошова (1516 г.),  Душева (1541, 1548 и 1580 г.),  Душеве (1619, 1635 г.), Душево (1848 г.) и Душва (1874 г.).  В руската триверстова карта от 1877 г. е отбелязано като Душва. Народното обяснение за името върви в три посоки: едни го свързват с турската дума duzova, която означава равно поле (от duz – равен и ova – поле), на каквото е разположено селото;  други търсят връзка  с някаква стара църква “Свети дух”, където до късно се отслужвали молебени на Задушница; трети пък го извличат от името на мюсюлманина Душовалията, който довел първите заселници жители на изоставеното село Ашакьоф (Долното село), разположено на юг от Сенник.  Според проф. Николай Ковачев етимологията на селищното име трябва да се свърже с личното име Душо от Духйо, принадлежало на неговия основател или владетел, към което е прибавена наставката –ово. Самото име е съкратен вариант от по-старото Радуш – Душо, засвидетелствано писмено преди ХV век. От тази основа съществуват и други производни имена като: Духо, Душан, Душил, Душин, Душой, Душул. Както в нашия край, така и в други райони са създадени редица местни названия: Душин дол при село Буря и Душовото при село Стоките, Севлиевско; Душаница при Стрелча; Душанци, Трънско; Душова поляна, Тетевенско и др. С името Душево и днес съществуват села в Русия, Свердловска област, и в Белорусия, Минска област, което е потвърждение за славянския произход на това име. Запазването на името през вековете е доказателство за многовековното съществуване на селото. През 1956 г. името на селото е осъвременено без административен акт като Душево (вм. Душово).

Първото писмено споменаване на село Душево е от 1479 г. в регистъра на ленните владения за Никополски санджак. Записано е: “Село Душево: домакинства – 21, вдовици – 2, приход – 2022 акчета.”  Тимарът включва и мюсюлманското село Чадърлу (дн. Сенник) и се владее от Мехмед, син на Пиринчджи, който участва лично във военните походи на султана и осигурява един въоръжен боец и една палатка. Общият приход от двете села е   3664 акчета, като първоначално е бил 2654 и се е увеличил с 1009 акчета. Тези данни показват, че след средата на ХV век (1450-1460 г.), когато е проведена предходната регистрация, село Душево е било с два пъти по-малък брой домакинства (около 10).

            В същия документ името на селото се среща още веднъж в тимар на Мустафа, диздар (комендант) на крепостта Свищов. Тимарът включва 19 християнски домакинства от неизвестното село Извор и 5 мюсюлмански домакинства от село Душево. Приходът от мюсюлманите е 481 акчета. Не се сочат данни от предходната регистрация, което подсказва, че тези мюсюлмани в землището на Душево са се появили след средата на века, най-вероятно през 60-70-те години. Налице са данни за ранна ислямизация на част от местното население. Едва ли това са колонизирани мюсюлмани от други далечни места. Ако беше така те щяха да дадат свое име на селището си.  

            В друг Никополски регистър на тимари от 1485 г., пак с Чадърлу, срещаме Душево, записано с 22 християнски домакинства, 3 неженени, 3 вдовици и леко нарастнал приход (в сравнение с 1479 г.) от 2332 акчета. Нов е спахията на тимара – Ментеш, син на Юсуф, който го владее с берат на Искендер паша, бейлербей на Румелия.

Вторият тимар от 1485 г. е с непроменен владетел, но е отметнато, че той го притежава съгласно берат на покойния султан Мухаммед хан (Мехмед ІІ – 1451-1481 г.). Тука има значителни промени. Отбелязано е, че мюсюлманските домакинства са 3, неженените 3, спахийските синове 2, а християнските домакинства са 16, неженените 4, вдовиците също 4. Приходът е 2235 акчета, като първоначално е бил 2196, т.е. налице е увеличение от 39 акчета. Тука озадачава разликата в данните от двете регистрации, но следва да отбележим, че става дума за един и същи тимар, с един и същи владетел. Вероятно документа от 1479 г. не е разчетен в пълен обем. Заселването на двама спахийски синове показва, че османските власти се стремят да укрепят създаденото вече  мюсюлманското ядро.

            В подробен регистър от 1516 г., като спахия на Душево, Горно Чадърли, Долно Чадърли и новопоявилото се Дерели (дн. Горна Росица ), е посочен Хасан, еничарин в султанския двор. Това е най-големият тимар (9394 акчета, докато останалите са между 1500-3000) в Никополския санджак, владян не от спахия, а от еничарин. Такива в регистъра са само седем на брой. Жителите на селото са се увеличили – българските домакинства са вече 29, неженените пълнолетни мъже са 15, посочено е и едно мюсюлманско домакинство на Ширимерд, син на Абдуллах. Това ще е личност наскоро приела исляма и поради това, носеща не името на баща си, а името  Абдуллах, т.е. Божи син (Ширимерд, син на Божия син). За него проф. Бистра Цветкова предполага, че е някой освободен роб, настанен в селото при повсеместното колонизиране на такова население, но е възможно и да е местен християнин, приел исляма и станал доверено лице на османската власт. Така че, тук вървят паралелно два процеса: на ранната ислямизация и на колонизацията на спахийски синове и освободени роби. Поименният списък на всички пълнолетни мъже ни дава възможност да установим, че в селото живеят представители на две и дори на три поколения – бащи, синове и внуци. Това е свидетелство за уседналия начин на живот и за старинността на селото, а също и за липсата на сътресения в съществуването на това население, за разлика от други села в Севлиевския край. Това, което ни озадачава, е липсата на данни за втория тимар.

            Регистрите от края на ХV и началото на ХVІ век представят Душево изключително като тимарско село, но то има население и със специални задължения. Един зеваид (резервен) войнук е регистриран например в документа от 1516 г., а редовен войнук - в регистър от 1529 г.  В регистър за войнуци от 1548 г. откриваме имената на двама ямака (помощници, заместници): “Недо, син на Момчил, с ниви – 12  (дьонюма) и лозя – 2 (дьонюма) и Доброслав, син на Момчил, вместо Братан – починал, с ниви – 13, лозя – 3.”  Тези данни показват, че войнуците и ямаците от селото са малко на брой.

            За мъчително трудния и изключително бавен процес на ислямизация на местното българско християнско население говорят регистрите от 1530 г. (едно мюсюлманско домакинство, 29 християнски и 15 неженени), от 1541 и 1545 г., в които мюсюлманските домакинства са 2, от които едното е на обръщенец в исляма, а  българските домакинства са 27, с 2 по-малко от 1516 г., като неженените са достигнали до 25.

            Качествено нова е обстановката през 1580 г., когато в подробния регистър откриваме увеличаване на населението. Мюсюлманите са вече 11 домакинства (22 % от общия брой), като 3 от тях (27.27 %) са на нови мюсюлмани, т. е. бивши християни. Нарастването на мюсюлманските домакинства с 9 за краткия период от 35 г. ни кара да мислим, че тук има заселване и на пришълци. За разглеждания период от време българските домакинства нарастват с 12 и достигат числото 39.

            Според друг превод на горния документ, общият брой на домакинствата достига 144, а само християнските са 99. Повече от четири пъти е увеличението на мюсюлманските домакинства, които достигат до 45, като само 2 са на обръщенци в исляма, поради което трябва да предположим, че част от тия мюсюлмани са пришълци. Бавният процес на ислямизация на местното автохтонно население продължава.

            Само 42 години по-късно авариз регистърът от 1642 г. рисува съвсем различна картина, която можем да определим като демографска криза. Българските домакинства са останали само 11, а мюсюлманските - 22. Сривът е необичайно голям за такъв малък период от време. Трудно ни е да обясним тези числа, може би данните от 1580 г. не са съвсем точни!? През разглежданата година виждаме едно променено съотношение между двата основни етноса в селото. Мюсюлманите са придобили превес и са два пъти повече от християните. Шест от мюсюлманските домакинства (27 %) са на нови мюсюлмани, което показва едно ускоряване на иначе бавния, но постоянен процес на ислямизация на местното християнско население. Аналогичен е този процес и в съседните християнски села като Хирево, Дамяново, Градница и др. В следващите години християнското население на Душево се стопява бързо: 1644 г. – 10 домакинства, 1650 г. – 8 домакинства.

            След един век в авариз дефтерът от 1751 г. са отбелязани само 21 мюсюлмански домакинства и нито едно на християни. Очевиден е застоят в развитието на мюсюлманската общност, която дори е намаляла с едно дамакинство. В същото време няма регистрирано нито едно християнско домакинство. Предположението ни е, че поради неблагоприятни природо-климатични условия, довели до болести и висока смъртност, а също и заради засиления религиозен натиск, българите са се пръснали, търсейки по-спокойни места за живот на юг в дебрите на Балкана. Когато се е провеждала регистрацията те не са били открити и затова не са регистрирани, което не означава, че не е имало такива. В този период от време, около средата на ХVІІІ век, трябва да отнесем възникването на махала Душевски колиби, като българска махала на Душево, съставена по-късно от множество малки махалички и родови колиби: Дрените, Гъбенска махала, Гъзаранска махала, колиби Иванчовци и др. 

            Следващата известна ни регистрация от 1845 г., т. е. 94 години по-късно, открива и записва 20 християнски български домакинства, което показва, че селото продължава да съществува като смесено. И сега превес имат мюсюлманите, които са 35 домакинства на брой, или 63 %.

            Последният османски документ, салнамето на Дунавския вилает от 1873 г., показва демографския възход на Душево през ХІХ век: регистрирани са 52 мюсюлмански домакинства (със 17 повече) и 30 християнски домакинства (с 10 повече). Със своите 82 смесени домакинства селото е средно по големина в района. Мюсюлманите живеят обособено в ниската част при река Видима, имат своя джамия, а християните са изтласкани към Балкана в обособилата се на 5 км южно махала Душевски колиби. През 1880 г. тя е броена към Душево.

            Народната памет е съхранила спомена за Хайдут Рада от махала Душевски колиби, род Даскалите. Заедно с Хайдут Димитър от рода Балтиите тя скитала по Леви и Черни връх, по връх Острец и из целия Балкан. Твърди се, че била голям майстор на хорото. Заради престоят й в местността Куклите и днес иманяри още търсят съкровища.

            Още по време на Руско-турската война 1877-1878 г. голяма част от турците поради безчинства по време на Априлското въстание се изселват. По същото време започва процесът на заселване на Душево с българи от Душевски колиби, Гъбене, Енев рът, Стоките, Кръвеник, Острец, Ново село и Млечево. По известни родове са: от Млечево – Кадии, Кафали, Клюсовци, Кюркчии, Мангели, Мирковци, Пенчовци, Шеевци; от Ново село, Троянско – Щърбани; от Скандалото – Зайците; от Кръвеник – Лусните, Карафизеви; от Стоките – Вълковци, Пенчовци, Тихови; от Батошево – Илевци; от Шумата – Гунгули, Канковци; от Гъбене – Корнази, Мичевци, Пенковци; от Столът – Цоневци; най-много заселници идват от Душевски колиби – Груевци, Делипетковци, Колаксъзи, Копои, Нушковци, Палази, Севруци, Семовци, Сокерови, Сърбулаци, и от Енев рът – Кестебеци, Магарета, Тишкини, Трохани, Цачевци. Първото преброяване през 1880 г. показва, че в селото има 361 българи, 100 турци, 78 власи и 7 цигани. Процесът на българизация върви с ускорени темпове.

            Българско училище се появява още през 1878 г. Самостоятелна училищна сграда е изградена през 1888 г.

            Храмът „Св. Параскева” е издигнат през 1885 г. В землището на Душево има три черковища: в двора на църквата, на лозята и в местността Нивища.

            Читалище „Събуждане” е основано през 1911 г., по-късно преименувано на „Сполука”.

            През 1921 г. е основана кооперация „Видима”. 

            Топонимията на Душево издава старинност. Самото име на селото е отпреди османското завоевание и е запазено до днес. Тук се срещат имена на местности със старинните суфикси –ец и –ица, като Горуновец, Гудевец (от гуди „прасе”, но може и от изчезнало старо лично име Гуди),  Кордилица (звучно славянско име), Оплазеница и др. Старинни са названията  Гъзаранска махала, Карпина (от романски произход), Кози полугар, Кръстиловото (от изчезналото лично име Кръстил), Ограде, Пампиля (от пъмп-, пумп-ъл, главуляк) и др. Тези имена са съхранени от българското население на Душевски колиби, но има такива и в района на самото Душево, което е доказателство, че животът тук датира отдавна и не е прекъсвал. Мюсюлманското население на селото създава своя турска топонимия, от която до днес са запазени редица имена като: Малауча, Юртът и др. Съвместният живот между българи и турци и българският корен на повечето от мюсюлманите се потвърждават от смесените българо-турски или турско-български наименования. От турски лични имена с българската наставка –евец са образувани Кондилевец и Серкиневец. Могат да се посочат и още примери за езиково влияние. 

/Из книгата "Исторически очерци за миналото на селищата от Севлиевска община"/