Данъчно
облагане на населението и стопанска характеристика на село Крушево по време на османското владичество
Регистровите данни и други единични документи от
османската епоха позволяват да направим известни наблюдения върху данъчното
облагане на населението, което по своя състав е обикновена тимарска рая и рая
със специални задължения и статут, и върху стопанската характеристика на
селото. Ще се спрем основно на подробния регистър от 1516-1517 г., където за
село Крушево е записано следното:
„Домакинства
- 25; неженени – 15; испенч – 1000; сено и дърва за огрев - 300; кокошка
и хляб – 25; пшеница – 65 килета, 650 акчета; ечемик – 30 килета, 180 акчета;
овес, ръж и просо – 10 килета, 50 акчена;
десятък
от плодове – 86; десятък от кошери – 20; десятък от лен – 50; данък върху свини
– 60; грах – 2 килета, 40 акчета; десятък от орехи – 50; глобална сума – 4
домакинства по 50 – 200; воденица караджейка – 1 камък, данък 30; ниябет и
бадж за вино – 100.
Всичко –
2841.”
Социално-правният статут на мюсюлманското и
немюсюлманското население в Османската империя е различен. Това най-добре
проличава при облагането с поземлено-личния данък, известен като испенч
при християните и ресм-и чифт при мюсюлманите. Размерът му е определен
на 25 акчета за всички женени и неженени пълнолетни „неверници”, като от
вдовиците се вземат само по 6 акчета.
Мюсюлманите са разграничени в три категории като най-високото облагане за
пълночленно домакинство е от 22 акчета. Неженените мюсюлмани са обложени само с
8 акчета. Различните наименования на един и същи данък не са само въпрос на
терминология, а по-скоро разкриват съществени различия в данъчното облагане на
мюсюлмани и християни.
Повече от век след завоеванието все още са в сила
някои традиционни за покореното население задължения, които показват известна
приемственост между старата българска държава и османската фискална практика.
Става дума за задължения от типа на: „кокошка и хляб”, „сено и дърва за
огрев”, по-късно се появява и „свесла грозде”. С тях се облагат само
пълночленните домакинства, като първият данък се събира неизменно в размер само
от 1 акче.
Производството на вино е обложено с данъка „ниябет
и бадж”. По-късно отглеждането на лозя и производството на грозде и вино от
християните се облага по два начина – с десятък от вино /върху добива от
лозята/ и с данък върху земята с лозови насаждения, известен като „ресм-и дьонюм”,
докато мюсюлманите плащат само втория. Така още веднъж се натъкваме на
диференциран подход относно вида и размера на данъците, при който тежестта пада
основно на християнските данъкоплатци.
Всяка група от 4 обикновени раетски домакинства е
натоварена и с една глобална сума от 200 акчета.
Селото разполага и с една скромна воденица
караджейка с един камък.
Голям брой документи разкриват различни положения
относно практиката по събирането на данъка джизие /харадж/, един от
най-притесняващите и като размер, и като доказателство за социалната
непълноценност на християните в империята. Облагането с този данък е заради
това, че немюсюлманите не могат да служат в армията. Събиран е в полза на
хазната от мъжкото немюсюлманско население: до 1690 г. по ханета /домакинства/,
а след тази година от всеки пълнолетен според имущественото му състояние.
Новата система предвижда отпечатване на квитанции за трите категории
данъкоплатци – висша, средна и долна. Целта, както и при редица други реформи,
е увеличаване приходите за хазната. През 1856 г. данъкът е заменен с т.нар. „бедел-и
аскерийе” /военен откуп/.
Бегликът, данък върху дребния добитък /овце и
кози/, се взема в натура за продоволствените нужди на армията. Османските
власти често отстъпват събирането му на откупчици /бегликчии/. Десятъкът от
овце и кози в Крушево се събира на така наречения Беглишки харман. Той е
разположен там където днес се намира дома на Рачковите. В смутните времена
около 1821 г., за които пише в своето „Повествование” Никифор Йеромонах Смели,
се съобщава за следната трагична случка: „Други двама невинни християни,
техните имена незнаем, събирали за турския цар овце, наричат ги в техния край
бегликчии; и тях внезапно ги застреляли с пушка близо до село Крушево, което
също се намира в Севлиевските предели, там ги и погребали”.[1]
Очевидно това са откупчици /бегликчии/, които са идвали за събиране на данъка и
са станали жертва на разбойници.
Преди, а и след Освобождението, на Беглишкия харман
има голяма двуетажна постройка с дължина повече от 40 метра и ширина 4-5 метра.
Обкована е с дъски, има гьозове /място, където се събира пшеница/. За
царевицата са направени кошове от пръти. В първия етаж са настанявани животни,
има помещение и за охраната. В началото на ХХ век в постройката живее циганина
Мути Ахмедов, който има двама сина: първият приема българското име Стефан през
1936 г; вторият, Ахмед, е известен ковач-железар и музикант. Впоследствие
постройката на Беглишкия харман е съборена и в района се заселват Колю П.
Рачков, Атанас Рачков, Беню Йонев, Иван Йонев и други.[2]
Паричните и натурални данъци разкриват целия набор
от отглеждани култури и специфичен поминък на населението в Крушево. Като
традиционни култури се очертават пшеница, ечемик, овес, ръж, просо. В малки количества се отглежда лен, също и
грах. Споменаването на десятък от плодове означава, че е развито овощарството,
като самостоятелно се облагат ореховите дървета, а десятъкът от кошери
подсказва наличието на пчелари. Данъкът върху виното говори за развито
лозарство. Основен ресор на скотовъдството е свиневъдството.
Освен обикновената тимарска рая в
Крушево, както знаем, има и доста голям брой войнушко население. Специалните
войнушки регистри ни дават данни не само за поименния и числен състав на това
население, но и важни сведения за размера и структурата на т.нар. войнушки
бащини. Срещу тежката служба в полза на държавата войнуците владеят поземлени
дялове, които не подлежат на облагане с установените за раята форми на феодална
рента.[3]
Средният размер на тези стопанства през втората половина на ХVІ век обхваща 2-3
ниви, 1 лозе и не винаги 1 харман и 1 бостан.[4] В
регистъра от 1548 г., където има много данни за войнуците от севлиевските села,
според състава на бащините можем да обособим три групи: първата група е
малобройна и включва войнуци и ямаци, за които не се сочи размера на бащината
им; втората група включва членове само с ниви; третата група притежават ниви и
лозя /в по-късен регистър и хармани, и зеленчукови градини/. Размерът на нивите
се движи от 6 до 17 дьонюма /1 дьонюм е = на 919,3 кв.м./, а на лозята – от 1
до 5 дьонюма. Най-много са войнуците, притежаващи 10-13 дьонюма ниви и 2-3
дьонюма лозя. За имуществени различия в средите на войнуците подсказва и
регистърът от втората половина на ХVІ век, където записаните към Горно Крушево,
Долно Крушево и Агатово войнуци притежават по 12-15 дьонюма ниви /в отделни
случаи по 20 дьонюма/, по 3 дьонюма лозя и 2 дьонюма хармани и зеленчукови
градини /понякога само хармани/.[5]
От какви данъчни привилегии се ползуват
войнуците като типични представители на „населението
със специални задължения”, зависи само от държавата. Според
законодателството войнуците са „ ...
освободени от харадж /поголовен данък/, испенче /поземлено облагане/, от
десятък върху посятото и пожънатото в техните бащини, от данък върху кошерите,
от данък върху сеното и дървата и данък върху свинете. Те не плащат и данък
върху овците до 100 глави, но за повече от 100 плащат данък по 1 акче на 2
овце”. Освободени са от задълженията авариз-и
дивание и текялиф-и йорфие /извънредни и обичайни данъци/, а също и от
ангария на санджакбея. Единственият данък, който се събира за султанските
хасове се казва „ресм-и низе” /данък
копие/: 6 акчета за войнука на служба и 5 акчета за войнуците, които не са на
ред да служат.[6]
В историографията е утвърдено становището, че
войнушката служба е тежко задължение, налагано срещу определени данъчни
облекчения. Вера Мутафчиева отбелязва, че тя е „държавна ангария – отработъчна форма на феодалната рента, присвоявана
от върховния феодал”. Държавата не освобождава войнуците от плащане на
рента, а само заменя установените отработъчни, натурални и парични форми с
една-единствена държавна ангария – войнушката служба. Най-силният аргумент в
подкрепа на това твърдение е изискването неявилият се на служба войнук да плати
на фиска значимата сума от 500 акчета, равностойна на размера на феодалната
рента, плащана от едно райетско домакинство.[7]
Така наречените „данъчни облекчения” ползуват само
войнуците, които обработват единствено бащините си. Но, както видяхме, някои от
бащините са съвсем недостатъчни за издръжката на войнушките семейства и се
налага да се взема за обработка и райетска земя от фонда на ленните владения. В
такива случаи положението на войнуците се изменя сериозно. Според закона
войнуци, които обработват спахийска земя или засаждат лозе, трябва да плащат
десятък. Това не е единственото задължение. Войнукът, владелец на райетска
земя, следва да плаща испенче на ленния държател и джизие на държавата. Така
владелецът на „свободна” бащина попада на общо основание в категорията на
зависимото население.
Според закона войнушката бащина не може да се
продава или прехвърля другиму с тапия. Тя принадлежи на този, който се запише
за войнук и изпълнява служебните си задължения. Затова местните кятиби следят
много внимателно движението на войнуците и при освобождаване на бащина веднага
попълват овакантеното място. В описа от 1548 г. ясно личи как се попълват
местата на починалите, остарелите и негодните да носят тежката военна служба.
При всички случаи заместниците са близки роднини, но има и изключения.
През ХIХ век новите моменти в стопанското развитие на селото са свързани с
появата на царевицата, картофа и тютюна. По това време с предимство се засява
пшеница, известна като „червенка”. Един фрагмент от тефтер[8]
за облагането на Севлиевските села с данък десятък върху тютюна ни дава
следните сведения за Крушево: 1870 г. – 7 оки[9]
и 150 дирхема; 1871-1872 г. – 10 оки и 200 дирхема; 1872 г. – 8 оки и 200
дирхема. Равностойността на десятъка в пари за първата година е 29 гроша и 20
пари. При този десятък /ако става дума за 1/10, а не за по-малко/ общото
количество на отгледания тютюн през трите последователни години ще е както
следва: над 70, 100 и 80 оки, или над 90, 130 и 103 кг. Очевидно се поддържа
едно ограничено производство на тази култура. Останалите села от района
отглеждат значително по-голямо количество тютюн.
Овощарството е слабо развито. По-добре застъпено е
градинарството като се отглеждат боб, картофи, бакла, грах, зеле, пипер, лук,
чесън.
Вторият важен отрасъл на селското стопанство в
Крушево е скотовъдството. Разполагаме само с един документ от 1848 г., който
свидетелства, че в селото са отглеждани общо 3700 глави овце и кози.[10]
Те са обложени със следния десятък: 14 овце, 176 кози, агнета не са обложени,
158 майки, 10 шилета и 12 овни. В класацията на селищата в казата /околията/,
общо 35, селото се подрежда на престижното шесто място, след българските села
Млечево, Гъбене, Батошено, Ново село и Ловнидол. На домакинство се падат средно
по 33 овце и кози, което говори за сериозното място, което заема в бита на
крушевци отглеждането на домашни животни. Повечето домакинства имат крави,
волове, биволи, биволици, коне. Българите отглеждат и свине.
Ловът на дивеч е напълно свободен, само за птиците
се изисква ловно тескере, струващо 20 гроша. Ловът и риболовът нямат стопанско
значение, но са едно от любимите занимания на крушевските турци.
Домашни птици се развъждат и отглеждат в големи
количества.
Нямаме данни за търговия и търговци, но със
сигурност е ползван пазарът на Севлиево в петък за продаване на част от
отгледаните животни. Част от угоената стока се коли и се преработва в сушено
месо – пастърма, суджуци, лой.
[1]Начев, Венцеслав и Никола
Ферманджиев Писахме да се знае. Приписки и летописи. С. 1984, с. 334.
[2] Тетрадка № 13, с. 12-15;
[3] Мутафчиева,
В. Един препис от закона за войнуците от Никополския и Силистренския санджак. –
В: Известия на Държавната библиотека „В. Коларов” за 1953 г., С. 1955, с. 267-269;
Мутафчиева, Вера. Категориите зависимо население в нашите земи под турска власт
през ХV-ХVІ век. – В: Османска социално-икономическа история. С. 1999, с.268.
[4] Мутафчиева, В. Категориите
зависимо население ... с. 269
[5] ТИБИ, т. V, с. 48-169
[6] Мутафчиева, В. Един препис ...
с. 267-268
[7] Пак там, с. 270
[9] Една ока е равна на 1283 грама.
[10] Драганова, Сл. Количествен анализ на овцевъдството в българските земи под
османска власт от средата на ХIХ век
до Освобождението. С. 1993, 98.
/Из книгата "История на село Крушево"/
/Из книгата "История на село Крушево"/
Няма коментари:
Публикуване на коментар