Участие на петкославейковци във въоръжената антифашистка борба /1941-1944 г./

 

Участие на петкославейковци във въоръжената антифашистка борба /1941-1944 г./

На 22 юни 1941 г. германската армия нахлува в Съветския съюз. Два дни по-късно Политбюро на ЦК на БКП обявява курс на въоръжена борба срещу българското правителство и германската армя в България. Издигнат е лозунгът „Нито един българин в тяхна услуга”. При новите условия настъпва ясно очертана поляризация на силите – местните богаташи застават на страната на управляващите и Германия, а прогресивните и патриотични сили на страната на комунистите и Съветския съюз. Правителството увеличава икономическия натиск, въвежда ограничения на продоволствените стоки от първа необходимост, пристъпва към реквизиции на селскостопански произведения, изготвя списъци на своите противници и започва следене, прилага репресии към тях.

На дневен ред излиза въпросът за създаване на организации на БРП /к/ и на РМС. Условията за създаване на младежка организация са по-благоприятни. Редица младежи са работили в големите градове и са вземали участие в синдикалните борби, други са ученици в гимназията в Севлиево, където позициите на тази организация са много силни. Като ученици в града са приети в РМС Цвятко Ганев, Панайот Вълчев, Лальо Досев. Цвятко Ганев и Панайот Вълчев оказват силно влияние върху младежи като  Нистор Дочев, Христо Дочев и други, с които работят по държавните строителни обекти през лятната ваканция. Цвятко Ганев и Никола Бобев, ръководейки се от желанието да подготвят младежи за прием в РМС създават библиотека от забранена марксическа литература. За читатели са привлечени Лальо Досев, Радой Цочев, Нистор Дочев, Недьо Цочев, Гатьо Гатев, Цонко Пръвчев, Цоньо Цонев, Христо Факиров, Трифон Андреев и други. Библиотеката възлиза на 150 тома.След прочитането на дадена книга Цвятко Ганев и Никола Бобев беседват с младежите, насочват ги към нови книги. Индивидуалната и колективната работа с библиотеката продължава до средата на 1942 г. Отначало тя е в дома на Цвятко Ганев, а впоследствие – при Никола Бобев. При една полицейска проверка в селото се налага книгите да бъдат изгорени. Малка част от тях са запазени от Гатьо Гатев /по-късно унищожени от брат му/, други се съхраняват от Трифон Андреев.^[1]

Групичката младежи, обособила се около библиотеката под ръководството на Цвятко Ганев и Никола Бобев, се подготвя за прием в РМС. През месец август 1941 г. по инициатива на Окръжния комитет на РМС се провежда събрание в местността Цочевите кариери, по-точно при Големия дъб. На него присъстват Цвятко Ганев, Панайот Вълчев, Лальо Досев, Христо Факиров, Недьо Цочев, Радой Цочев. Тук е и организационният секретар на РМС за югозападния район на Севлиевска околия Кънчо Райков /Живко/. Счита се, че на това събрание е учреден РМС в селото, въпреки че някои от младежите са ремсисти още от гимназията в Севлиево. За секретар е избран Лальо Досев.^[2] През септември се провежда ново събрание, съвместно с корменчани, в горите на Кантона. Обменя се опит между двете групи. Дейността през оставащите месеци на 1941 и през 1942 г. е насочена към подготовка за привличане на нови членове, бойкотиране мероприятия на властите, като събрания например, бойкотиране на пиеси, подготвени за изнасяне и т.нат. През лятото на 1942 г. преди извозването на снопите от полето в селото по нареждане на околийския началник, всеки стопанин трябва да постави табела с името си на нивата. Специална комисия минава, изброява снопите и изчислява количеството зърно, което следва да се вземе за държавен наряд. Като реакция срещу грабежа и реквизицията се замисля и на 23 юли се провежда акция за разпръскване на пет вида позиви. Позивите са разпръснати от Недьо Цочев из цялото село. Идва полиция и са арестувани като съмнителни лица Недьо Цочев, Лальо Досев и Никола Николов, но са освободени без последствия.^[3]

Системната работа на организационните работници на ОК на РМС Кънчо Райков /Живко/, Ганчо Лапаков /Васко/ и Ганка Стефанова /Роза/ с младежи от селото дава своите плодове. През октомври 1942 г. се провежда събрание в двора на училището. Секретарят на организацията изнася информация за положението на Източния фронт, поставя задачи за събиране на помощи за нелегалните другари, за саботиране на мероприятията на правителството и за спазване на конспирацията. Всички присъстващи се обявяват за членове на РМС. Оформени са три групи:

Първа група с отговорник Никола Райнов Бобев.

1.Цонко Христов Пръвчев

2.Иван Неделчев Ганев

3.Гатьо Тотев Гатев

4.Христо Тодоров Атанасов

5.Иван Денчев Тинчев

Втора група с отговорник Недьо Петков Цочев.

1.Трифон Андреев Трифонов

2.Макавей Колев Макавеев

3.Минчо Колев Минчев

4.Тодор Янков Събев

5.Станчо Стефанов Христов – присъствал само на 1-2 събрания

Трета група с отговорник Лальо Досев Димитров.

1.Христо Петков Дочев Факиров

2.Нистор Василев Дочев

3.Дочо Иванов Дочев Факиров

През следващите месеци събранията се провеждат по-редовно, някои от тях на открито, други по къщите и колибите. Събрания са провеждани в колибите на Тодор Атанасов Ванков, Петър Генков Витанов, в дома на Недьо Цочев, на Рада Иванова Недялкова, в изоставена къща на Христо Петров Гатев. На тези събрания младежите се информират от нелегалните организатори на РМС по въпросите на войната, поставят им се задачи.^[4]

През есента на 1941 и пролетта на 1942 г. в селото се създава бойна група със задача да събира оръжие, храна, дрехи, да разпространява позиви и се готви за въоръжена борба. Тя не развива особена дейност.^[5] Следващите 1942-1943 г. организационно укрепват и повишават политическата си активност и партийните групи на БРП. В околията са създадени три подрайона, като Петко Славейков спада към Сеннишкия /впоследствие Кормянски/. Февруари 1943 г., под ръководството на Иван Райков^[6] и с участието на Иван Михов, в дома на Ангел Иванов Цонев се провежда събрание и се оформя партийна група в състав: Христо Колев /Будито/ - секретар, Ангел Иванов Цонев, Пръвчо Христов Пръвчев, Сави Стефанов Чаушев, Кольо Цонев Колев, Недялко Христов Кънчев, Нистор Василев и др.^[7] Задачите на партийната група са да води разяснителна работа сред населението, да събира храна, облекло и парични средства, да осигурява яташки квартири, скривалища и др. Партийни дейци и техни сподвижници стават най-верните ятаци и помагачи на партизаните. Сред тях са: Христо Колев Кънчев, Динчо Христов, Ангел Иванов, Сава Чаушев, Христо Пръвчев, Недьо Цочев, Велика Стоева и Тота Иванова – сестра на Радой Цочев, Рада Неделчева Ганева – майка на партизанина Цвятко Ганев, Иван и Недялко Будеви и др.^[8]

Активизирането на партийните и ремсовите организации не остава незабелязано от властта. Увеличават се полицейските сили в околията. Полицията изготвя списъци на известните й партийни и ремсови деятели, поставя домовете им под наблюдение. Неблагонадеждните се освобождават от държавна работа. Полицейските проверки на самоличността на лицата, влизащи и излизащи от селото се засилват, въвеждат се редица контролни мерки и забрани. Арестуван и изпратен в концлагер е Лальо Досев, секретар на РМС. На негово място е издигнат Христо Петков Факиров. През април 1942 г. е интерниран за три месеца в село Буково, Дупнишко, Риза Алиев Данаджиев. Интернираните са поставени под полицейско наблюдение и за всяка тяхна проява се уведомява полицията в Севлиево.^[9]

Икономическото положение в страната се влошава от ден на ден. Областният директор Борис Казанлиев обръща внимание на реквизиционните комисии, че в Севлиевска околия до 29 декември 1941 г. реквизицията на ръж, царевица и пшеница е изпълнена едва 27,4 %. Прави сериозно предупреждение, изисква отново да се уточнят „излишествата”, като на жител се оставят по 124 грама на ден пшеница и ръж, а царевица по 204 грама, общо 330 грама. В друго писмо от 1942 г. отново обръща внимание, че планът за реквизиция не се изпълнява – достигнати са само 55 %. Нараства недоволството сред населението от липсата на стоки от първа необходимост.^[10]

При тези условия в района започва да действува Кормянската партизанска чета, в която има членове и от селото. Нейният район обхваща селата западно от града: Кормянско, Петко Славейков, Ряховците, Малък Вършец, Градище, Сенник, Хирево, Дамяново, Бериево, Градница, Душево, Столът, Млечево. До началото на 1943 г. в нелегалност преминават 15 души. В началото на 1943 г. става голям провал, арестувани се десетки комунисти и ремсисти от Сеннишкия подрайон и от града. Ахмед Татаров – член на ръководството на градската организация на РМС се спасява и се укрива в Ряховците. Ганка Стефанова /Роза/ го намира и довежда в Петко Славейков, където престоява почти цял месец. Цвятко Ганев, секретар на РМС в гимназията, поради опасност от арест заминава за София под претекст, че ще гостува на сестра си. С Радой Цочев имат уговорка, ако полицията го търси да му сигнализира. След като се убеждава, че е разкрит Цочев му изпраща телеграма: „Честита Нова година!”, която е сигнал за опасност. Цвятко Ганев се прибира през Габрово в Севлиево и чрез бай Петко Симеонов се свързва с нелегалните в района. Поради този провал в нелегалност минава и Радой Цочев. Към края на януари и началото на февруари Ахмед Татаров /Благо/, Дянко Стефанов /Весьо/ и Радой Цочев са в дома на Велика Стоева. Привечер идва Недьо Цочев, секретар на РМС и съобщава, че в селото е дошъл полицай и се очакват проверки по домовете на подозрителните. Взето е единодушно решение да се напусне квартирата и да се изнесат в гората на Коджа меше. От тримата само Ахмед Татаров има пистолет. Към тях на следващия ден се присъединяват Цанко Ганчев /Бончук/ и Цвятко Ганев /Петко/. Като най-опитен Бончук поема ръководството. Взето е решение да си подготвят скривалище, а с храна да се снабдяват от ятаците. До средата на февруари скривалището е направено в местността Шумата, северозападно от Кормянско, наречено е Кръстопътя поради средищното си положение между трите села – Петко Славейков, Кормянско и Малък Вършец. В разгара на работата идва Вълчо Цанков /Боян/ и обявява образуването на Кормянската чета с командир Цанко Ганчев. Дава подробни указания за бъдещите действия, разучава се уставът на народните дружини. След едно посещение в Градище Ганка Стефанова довежда нов боец – Миньо Йорданов /Дянко/ и четата достига до осем бойци. Към края на февруари идва Иван Райков, член на ОК и секретар на Севлиевския районен комитет на БРП /к/. Той представя Иван Михов /Николай/ като политкомисар на четата и Ганка Стефанова като негов заместник.^[11]

На 14 февруари Ахмед Татаров и Радой Цочев научават от верния ятак бай Христо Пръвчев, че през деня органите на „Храноизнос” са конфискували големи количества жито и царевица при мелниците на Крапец. Четата в състав от седем души напуска скривалището си и се отправя в акция. Там са намерени двама души, които не оказват съпротива. Конфискуваното жито е изсипано в реката, за да не се използува от властите. През този период Иван Михов, Ганка Стефанова и други бойци от четата постоянно излизат на срещи с партийните и ремсовите организаци от близките села. Провеждат събрания, устройват лични срещи, четат се статии от вестник „Работническо дело”, позиви и др. Редовете на партийните организации и на РМС се увеличават с нови членове. Особено активна дейност се развива в селата Петко Славейков, Кормянско, Ряховците, Градище и Малък Вършец.^[12]

В края на февруари четата увеличава своя състав с петима ремсисти от Кормянско и скривалището става тясно. Започва строеж на ново в местността Овдин баир. През март се построява и трето скривалище над Кормянско. Нов момент в дейността е провеждането на бойни учения под ръководството на Васил Вълев, който единствен е служил в армията. Организират се походи за опознаване терена на района. Четат се колективно книги, разучават се статии и се разисква прочетеното. В средата на март се подготвя наказателна акция срещу кмета на Кормянско Христо Платиканов, която се проваля по вина на Васил Вълев. Войска от Севлиевския полк и полиция провеждат първата блокада на района. Научавайки предварително, четата се оттегля в местността Малайна. Полицейските репресии и лошото време не са пречка и четата провежда нова акция на 15 май. Използувайки проливния дъжд, тя незабелязано се промъква в Кормянско и прави опит да разбие мандрата. Намесват се селският караул и полицаите и става престрелка. Акцията е осуетена, но дързостта е голяма. Селото е само на 5-6 км от Севлиево. Големи полицейски и войскови части предприемат претърсване и към 14 часа се натъкват на партизаните. Завързва се престрелка, след която нелегалните се измъкват безпрепятствено. През май следват много засади, претърсвания и блокади в района.^[13]

На 18 май след подло предателство от страна на Васил Вълев в къщата му в село Кормянско е обграден Цвятко Ганев. След упорита съпротива с последния си патрон той се самоубива, за да не попадне жив в ръцете на врага.^[14] Това е първата свидна жертва, дадена от селото в съпротивителната борба. Цвятко е роден на 23 март 1923 г. в бедно семейство. Въпреки оскъдицата завършва с отличие основно образование и се записва ученик в гимназията в Севлиево. Там попада под въздействието на прогресивни ученици и през 1940 г. става член на РМС. По-късно става ръководител на РМС в гимназията. Любимец е на училищната младеж. За него Радой Цочев казва: „Цвятко умее, без да се натрапва, да се сближава с всеки, било с възрастни, младежи, селяни, работници”. След Магарешкия провал излиза в нелегалност и се включва в Кормянската партизанска чета.^[15]

Васил Вълев става не само предател, но и ревностен полицейски служител. Полицията го въоръжава и той започва да преследва партизаните като контрачетник. Предава всичко каквото знае за ремсовите групи и партизаните. На съпротивителното движение е нанесен сериозен удар. Скривалището в местността Овдин се съхранява, защото му е неизвестно. На 20 май арестуват Недьо Цочев и го интернират в Златоград. На негово място за секретар на РМС е определен Трифон Андреев Трифонов. За съпротивителното движение настъпват трудни дни. Полицията вече разполага с конкретни данни за членовете на РМС и партията. Блокадите стават ежедневие. Претърсват се съмнителни къщи. Ограничава се носенето на хляб по нивите. Въвежда се строг полицейски час.

След тримесечен престой в Габровския партизански отряд през юни се завръща Радой Цочев. На 11 юни 1943 г. посещава сестра си Стойка Минчева в село Ряховците. Търси връзка с партизаните. На следващия ден заедно с Пенчо Карапенев се придвижват към Петко Славейков. При мелницата на Крапец се срещат с Ангел Иванов Цонев, член на партията и със Сава Стефанов Чаушев, също партиен член и верен ятак. Уреждат си среща с Никола Бобев с цел да се свържат с отряда. При мелницата ги виждат Богдан Макавеев Петров и Димитър Александров Кочумов, които ги агитират да се предадат, за да вдигне полицията вечерния час. Въпреки отправените предупреждения, те предават партизаните на кмета. Той сигнализира и скоро се явява полиция, която обхожда района безрезултатно. Полицията се досеща за връзките на Ангел Иванов Цонев с партизаните и го арестува. След разпити и инквизиции е интерниран в Златоград на 18 юни. Така връзката с партизаните още повече се затруднява.

През май и юни се обединяват Кормянската, Крушевската и Горноросишката партизански чети и се ражда Севлиевският отряд. Властите продължават с блокадите и претърстванията. При блокадите на Малък Вършец, Кормянско и Крушево са разкрити две скривалища. Селата се поставят под особен полицейски режим. В село Петко Славейков той е по-тежък, защото от него има партизани. Всеки, който влиза или излиза от селото се проверява, обискират се домовете на заподозрените. Въведен е полицейски час от 21 часа. На полето не може да се носи храна. С добитъка на паша може да излизат само деца до 15-годишна възраст, като носят със себе си не повече от 150 грама хляб.  

При тази обстановка Севлиевският партизански отряд предприема настъпление и започва поредица от акции. След акцията в село Търхово е набелязана втора в село Петко Славейков. Радой Цочев и Иван Михов са изпратени на разузнаване. След случайна среща на полето с ремсиста Цоньо Димов следва уговорена среща с Никола Бобев. От него разбират какви са настроенията на ремсистите и комунистите в селото, за полицейския час, за разположението на караулите през нощта и т.нат. Уговарят се срещи с младежи, които трябва да излязат в нелегалност. Никола Бобев е посъветван да напусне селото и той заминава за Пловдив при брат си, за да не бъде репресиран след акцията. Отрядът се придвижва в района към 1 септември. Група партизани са изпратени към Горноросишкия район със задача  да провеждат саботажни акции за отвличане вниманието на полицията към Балкана. В местността Коджа кър е изкопано скривалище за хранителните продукти, които ще се набавят по време на акцията. На 5 септември отрядът е в пълна готовност. Идват и определените за нови бойци ремсисти – Трифон Андреев, Панайот Вълчев и Христо Атанасов. Щурмовата група успява да арестува селския караул преди да успее да влезе в караулната стая на общината. От него са взети 11 пушки с 300 патрона. В общината е заварен само общинският бикар Петър Бекирчето, който се заключва и не иска да се предаде.След разбиване на вратата е арестуван. Секретният пост, настанен в джамията, дава сигнал с изстрели във въздуха, но също е обезвреден. Прекъснатите телефонни линии са възстановени и обажданията към полицията се правят според изискванията на всеки половин час. Арестувани са кметът Александър Стоименов, Стефан Пенков, Димитър Александров, Богдан Макавеев и др. От домовете на арестуваните са иззети продукти и пари срещу разписки, също така пари и от кооперацията. Селският барабанчик известява населението за събрание. Към съселяните си Радой Цочев се обръща със следните думи: „Драги селяни, вие много сте слушали за партизаните. Искате да ги видите. Ето, ние сме пред вас. Другарят командир ще ви говори за нашата борба.” Иван Райков говори повече от час. Става 23 часа, но никой не си тръгва. Селяните продължават да му задават въпроси. Данъчните книги са изгорени, караулът заключен в караулното помещение. Отрядът се оттегля организирано. Радой Цочев посещава майката на своя приятел Цвятко Ганев и изказва съболезнования. В отряда освен тримата определени заварва и петнадесетгодишния Дочо Иванов. При обезоръжаването на караула той се снабдява с пушка, но тя му е отнета понеже е малък. Той обаче криейки се върви след партизаните докато напускат селото и се присъединява към тях. Така от селото излизат четирима бойци, с което групата на славейковци става общо пет души, достойни заместници на загиналия Цвятко Ганев. На следващия ден на заседание на Районния комитет на партията е решено Радой Цочев да стане секретар на Кормянския ремсов район на мястото на загиналата Ганка Стефанова.^[16]

След оттеглянето на партизаните Георги Какрински отива до Ряховците и съобщава за партизанската акция. „Към 2 часа след полунощ от село Ряховците се обаждат и докладват, че селянин от Петко Славейков е при тях и съобщил, че селото е нападнато от нелегални” – пише в доклада си околийският полицейски началник. „Вината за това положение е първо на кметския наместник – продължава той, защото не е бил там и не е изпълнил нарежданията ни да се обажда лично, а е оставил разни бикари полуумни хора, които не могат да се обаждат по телефон”.^[17] Кметският наместник Александър Стоименов Христов е уволнен. На негово място е назначен Димитър Христов Генчев, отявлен привърженик на властта и много  амбициозен човек. В селото се открива полицейски участък. Започват ежедневни засади, проверки. Изпратени са и специални разузнавачи от Областното полицейско управление в Плевен, начело с Цонко Цолов, със задача да ликвидира съпротивителното движение в района. Караулът от 11 души, без Дочо Косев Влаев, който дава пет изстрела във въздуха, е интерниран още на 5 септември в село Оризаре. Иван Райнов Бобев и Недялко Михов Пейков са изпратени в Златоград. Интернирани са близките на партизаните: Станка и Вълчо Панайотови, Андрея Трифонов Цонев със съпругата Съба и дъщерята Тота в Крумовград, Тодор и Цоньо Пириндакови в Широка лъка, всичките за подпомагане на партизаните.

Полицията си дава сметка, че в селото действува сериозна ремсова и партийна организация, която оказва помощ на партизанското движение и решава да нанесе сериозен удар. На 7 септември интернираните в Златоград Недьо Цочев и Ангел Цонев са върнати в Севлиево в полицейския участък. Около 15 септември се връща от концлагера Еникьой и Лальо Досев. След разпити и инквизиции са уточнени списъци на членовете на РМС и БРП /к/. На 15 септември са арестувани 31 души от селото: Рада Неделчева Ганева – майка на загиналия Цвятко Ганев, Иван Неделчев Ганев, нейн син, Цонко Христов Пръвчев, неговите родители – Христо Пръвчев Тинчев и Иванка Пръвчева, Пръвчо Христов Пръвчев, Кольо Цонев Колев, Нистор Василев Дочев, Гатьо Тотев Гатев, Сава Стефанов Чаушев, Никола Райнов Бобев, Рада Иванова Недялкова, Елка Стефанова Денчева, Димо Георгиев Христов, погрешно вместо Димитър Георгиев Иванов, Недялко Христов Кънчев, Иванка Пръвчева, Радка Христова Пръвчева, Елена Христова Каратодорова, Ирина Илиева Райнова.

Следствието трае около десетина дни, след което са освободени майката на Цвятко Ганев – Рада Ганева, Иванка Пръвчева, Елена Каратодорова, Ирина Райнова и погрешно зъдържаният Димо Георгиев Христов. Останалите са откарани в Държавна сигурност в Плевен, впоследствие в Търновския затвор в стая № 2, а Недялко Кънчев в стая № 1. Извън ареста остават четирима души: Христо Петков Дочев Факиров, който е трудовак, Макавей Колев Макавеев, войник в град Струмица, Македония, Денчо Христов Тинчев и Христо Колев Кънчев, последните двама се укриват известно време в София. 

Първото дело, насрочено за 23 декември 1943 г. се отлага заради отсъствието на Христо Петков Факиров. На 13 и 14 януари 1944 г. делото се гледа от Плевенския военнополеви съд, с председател полковник Иван Гологанов. Всички подсъдими са налице с изключение на нелегалните Радой Цочев, Трифон Андреев и Дочо Иванов Факиров. За Панайот Вълчев се съобщава, че е заловен като партизанин и ще бъде съден отделно. Пристигат близки и родители на подсъдимите. Като прокурорски свидетели са привлечени двама разузнавачи, кметът на селото Димитър Генчев и Елена Каратодорова. Подсъдимите не искат защитници, но родителите им наемат двама адвокати от Търново – Добревски, член на БЗНС и Георгиев. Двамата съветват подсъдимите да признаят вината си, но те отричат всички обвинения. Късно вечерта на втория ден се четат присъдите от председателя Гологанов. Партизаните Радой Цочев, Трифон Андреев и Дочо Факиров са осъдени на смърт чрез разстрел. Петнадесетгодишният партизанин Дочо Иванов /Мирчо/ е осъден на 10 години затвор. На доживотен тъмничен затвор са осъдени Недьо Петков Цочев, Никола Райнов Бобев, Христо Колев Кънчев, Лальо Досев Димитров и Христо Петков Дочев, а по на 15 години затвор - Сава Стефанов Чаушев, Тодор Янков Събев, Христо Пръвчев Тинчев,           Христо Колев Кънчев, Пръвчо Христов Пръвчев, Ангел Иванов Цонев, Денчо Христов Тинчев, Кольо Цонев Колев, Елка Стефанова Денчева и Недялко Христов Кънчев. Присъди по 5 години получават Гатьо Тотев Гатев, Иван Недялков Ганев, Тодор Янков Събев /почива в затвора/, Макавей Колев Макавеев, Нистор Василев Дочев, Рада Иванова Недялкова. На една година условно са осъдени Минчо Колев Минчев и Цонко Христов Пръвчев, а Атанас Тодоров Атанасов /брат на загиналия партизанин Христо Атанасов/ е освободен по липса на доказателства. Нанесен е сериозен удар върху партийната и ремсовата организация, разстроена е мрежата от ятаци и помагачи на партизанското движение.^[18]

След прочитане на присъдите осъдените се изпращат в затвора, с изключение на двамата войници, които са приведени във военния арест на 18-ти пехотен полк. След известно време и те са насочени към затвора в Търново.

През октомври 1943 г. Габровско-Севлиевският партизански отряд е на лагер в горите край село Градница и се подготвя за акция в Бериево. След акцията се планува оттегляне към района на Петко Славейков, затова командирът изпраща Радой Цочев и Христо Тодоров Атанасов /Петко/ да разузнаят обстановката. Задачата е трудна, защото само преди около месец от селото са арестувани повече от 30 души, които са в ареста и чакат дело. Много от ятаците и родителите на партизаните са интернирани. Полицията засилва репресиите, блокадите и претърсванията са чести, организират се засади по кръстовищата. Пада и сняг, по който остават предателски следи. На 13 октомври двамата партизани се установяват в местността Куза в землището на Малиново. Забелязани са от овчар, който любезно разговаря с тях и въпреки обещанието си да не ги издава съобщава в кметството в Малиново, откъдето сигнализират в Севлиево. По това време от 5 октомври в околията последователно вървят блокади и претърсвания на различни райони. След района на Крушево се претърсва районът на Кормянско, Малък Вършец и Петко Славейков. В селото има 70 души полиция. Взето е решение те да се изтеглят, за да може партизаните да влязат безпрепятствено. Вечерта още преди полицейския час двамата нелегални влизат в селото и се установяват в празната къща на брата на Христо. Рано сутринта на 14 октомври, след претърсване в района, полицията открива двамата партизани по следите в снега. Обгражда къщата и с викове „предай се” открива стрелба. Завързва се престрелка, в която партизаните преценяват, че трябва да се измъкнат от прозорците в западна посока. Радой Цочев стреля, ранява полицай в ръката и в суматохата успява да се измъкне от обръча. Христо продължава да стреля и свършва патроните. Полицаите хвърлят бомба и къщата се запалва, през огън и дим Христо излиза и побягва, но е пронизан от куршумите. Престава да тупти сърцето на един пракрасен млад човек, едва навършил 19 години. Трупът му е изнесен на площада, разкъсват дрехите му за да изглежда зле. Събират се много хора. Идва и кметът Димитър Христов Генчев, който започва да се гаври с тялото на убития. Полицаите ограбват вещите му. Васил Дочев Конов, контрачетник, му взема часовника.

А ето и изпълнения с мъка разказ на сестрата на Христо: „Христо като замина с партизаните, родителите ни ги интернираха. На 13 октомври тръгвам за Севлиево да им пратя колет, нещо за ядене. На връщане при село Кормянско ме спира полиция и ме отраща към Ряховците. Закъснях вечерта и спах при мои роднини. На 14 октомври сутринта тръгнах за село. Гледам пред общината хора, кръв. Никой нищо не ми казва, само една жена се престраши и ми каза: „Брат ти Христо е убит”. Влизам у дома, гледам съседи, много хора. Някои плачат. В двора има полицаи. Един от тях ме погледна и каза: „Какво гледаш? Отивай в Севлиево да видиш брат си шумкар”. Братът на Христо – Атанас е арестуван и след разпити изпратен в затвора в Търново.^[19]

Трета жертва в неравната борба пада Панайот Вълчев Панайотов /Данко/. При една въоръжена схватка с полицията той се откъсва от отряда. Изморен и гладен, спира да почине, заспива и полузамръзнал в безсъзнание е хванат от полицията на 1 януари 1944 г. Осъден е на смърт чрез обесване. Присъдата му е изпълнена на 15 май 1944 г. в Русенския затвор.^[20]

Политическите затворници се държат достойно. Организирани са много добре и уплътняват времето си като организират курсове по счетоводство, есперанто и други специалности. В марксическите кръжоци се изучава история на КПСС, на БРП и други. Събеседванията се провеждат на групи. С добра подготовка изпъква Лальо Досев. Чете се художествена литература, разнообразява се живота с различни културни мероприятия. На 8 септември рано сутринта директорът на затвора съобщава, че е получена телеграма за освобождаване на всички политически затворници. Радост, прегръдки, сбогувания. По нареждане на ОК на партията всички затворници от Габровско и Севлиевско се насочват към Габрово. След участие в установяването на новата власт там, на третия ден политзатворниците с камиони са превозени до Севлиево. Посрещнати са с митинг, на който говорят представители на политическите партии и на Отечествения фронт. Семейните се освобождават да си отидат по домовете, а младежите се включват в Народната гвардия.

По време на антифашистката борба славейковци дават шестима партизани, от които трима загиват, 24 политически затворници, от които един почива в затвора, трима концлагеристи, много интернирани и арестувани.

---

[1] Макавеев, Макавей. История на с. Петко Славейково. Машинописен вариант. Съхранява се в библиотеката на читалище „Възраждане”.

[2] Цочев, Недьо. Спомени.

[3] Райков, Иван. Обречени на безсмъртие. С. 1997, с. 70; Макавеев М. История ... с. 68.

[4] Макавеев, М. История ... с. 71; ОПА – Габрово, Спомени № 413 на Лальо Досев; Врачев, Иван и др. Борбата против фашизма в Габровски окръг 1939-1944. С. 1979, с. 162.

[5] Цанков, В. По призива на партията. Принос към изучаването на революционното движение в Севлиевскоя край. – в. Росица, 14.11. 1970/ бр. 46, г. ХІІ.

[6] Иван Велчев Райков. Организатор на антифашисткото въстаническо движение в района на Габрово.Севлиево. Политкомисар и командир на прославения Габровско-Севлиевски патридански отряд. Началник щаб и зам.-командир на VIII ВОЗ.

[7] Врачев, Иван и др. Борбата против фашизма в Габровски окръг 1939-1944. С. 1979, с. 160, 216; Макавеев, М. История ... с. 71.

[8] Райков, Иван. Обречени на безсмъртие. С. 1997, с. 113;  Врачев, Иван и др. Борбата ... с. 121.

[9] ОДА – Плевен, ф. 62 к, оп. 6, а.е. 23, л. 72. Данаджиев се наблюдава от Отделение Б на Държавна сигурност, което работи по линия на чужда пропаганда и етнически малцинства.

[10] Цочев, Р. Кормянската чета. – в. Росица, 2.01.1971/ 1.

[11] Пак там.

[12] Цочев, Р. Кормянската чета. – в. Росица, 2.01.1971/ 2.

[13] Райков, Иван. Обречени на безсмъртие. С. 1997, с. 137-138; Цочев, Р. Кормянската чета. – в. Росица, 2.01.1971/ 2.

[14] Врачев, Иван и др. Борбата против фашизма в Габровски окръг 1939-1944. С. 1979, с.189.

[15] Те загинаха в бой за народна свобода. С. 1966, с. 81;  Макавеев, М. История ... с. 72.

[16] Цочев, Р. Акцията в Петко Славейково. Спомени. – в. Росица, 8.09.1973/бр. 36, г. ХV.

[17] Макавеев, М. История ... с.  82-83.

[18] Макавеев, М. История ... с. 83-86.

[19] Макавеев, М. История ... с. 90-92; Райков, Иван. Обречени на безсмъртие. С. 1997, с. 203-204.

[20] Те загинаха в бой за народна свобода. С. 1966, с. 157; Райков, Иван. Обречени на безсмъртие. С. 1997, с. 240-241 Според него на 5 януари той завежда полицаите до скривалището в Балкана и предава землянката.