ЗА ДЕЙНОСТТА НА СЪЮЗ ЗА ЗАВРЪЩАНЕ В РОДИНАТА (СОВНАРОД) В СЕВЛИЕВО 1922-1923 ГОДИНА

 

ЗА ДЕЙНОСТТА НА СЪЮЗ ЗА ЗАВРЪЩАНЕ В РОДИНАТА (СОВНАРОД) В СЕВЛИЕВО 1922-1923 ГОДИНА

В Севлиевските казарми от есента на 1921 до началото на месец май 1924 г. са настанени част от кадровите военнослужещи на Дроздовския стрелкови полк, подразделение на разгромената в Русия армия на генерал Врангел. В резултат на благоприятната вътрешно- и външнополитическа обстановка през пролетта и лятото на 1922 г. в редиците на белоемигрантите в България се разгръща движение за завръщане в родината. В синхрон с настъплението на земеделското правителство срещу белогвардейските щабове и организации в страната, БКП (т.с.) основава на 6 май организацията Съюз за завръщане в родината (Совнарод), който си поставя за цел „най-скорошното организирано завръщане в родината на всички руски граждани, примирили се със съветската власт“. Работата в тази насока е улеснена от издадения на 3.11.1921 г. от Всеруския централен изпълнителен комитет декрет за амнистия. Към края на месец юни числеността на Совнарод достига 4000 души, разпределени в 49 групи.

В Севлиево такава група също е основана, макар че условията за нейната дейност са много трудни предвид съставът на пребиваващите тук дроздовци – предимно офицери и малко войници. Членовете на групата се снабдяват с агитационна литература, водят устна и печатна пропаганда за завръщане в родината. Членският внос се определя доброволно, но е не по-малък от 2 лева. В печатния орган на Совнарод, в. „На Родину“ от месец август 1922 г., дроздовски войници от Севлиево съобщават: „Тогава, когато стотици наши хора буквално умират от глад, генерал Туркул живее охолно. Банкети, пиянство, шампанско – ето стихията на сегашния ден на генерал Туркул.“

В дейността си групата в Севлиево е подпомагана от местната организация на комунистите, което проличава добре по време на акцията за спасяването на капелмайстора на военната музика Николай Сергеевич Котов. Заради изявеното от него желание да се завърне в родината си, той е осъден от военния съд на разстрел. Изпълнението на присъдата се забавило няколко дни, през което време е създадена организация за спасяването му. Димитър Божинов, студент от Музикалната академия, Георги Николов Митев – Кицът, шофьор, и други севлиевци вземат инициативата и организират освобождаването му от ареста, след което го отвеждат в дома на стария комунист Кольо Пончито, кожарски работник. Създадена е организация за придвижването му до Варна, а след това за отпътуване към Съветска Русия. Така уважавания от севлиевци Николай Котов е спасен от сигурна смърт.

През ноември месец 1922 г. е оповестено Заявление от група генерали и офицери от Бялата армия в България, в което те признават съветското правителство за единствена законна власт в Русия. То е подписано и от няколко дроздовци: полковник Громов – бивш командир на бронирания влак „Дроздовец“, капитан Прокофий Горбань, капитан Петров, поручик Анатолий Брюховецкий, поручик П. Павловский и поручик Адриан Ждеров. Сред положилите подпис са и няколко артилерийски офицери от полка, квартируващи в Орхание (дн. Ботевтрад). Между първите офицери, заминали за Русия в началото на януари 1923 г. отново фигурира името на полковник Николай Громов.

През зимата на 1922-1923 г. мнозина от белоемигрантите намират работа във фабриките на Габрово и мините на Плачковци, като те са не само от средата на дроздовци в Севлиево, но и от други населени места. В сведение на Совнарод от 23 февруари 1923 г. белогвардейците от двата града са обединени в една група на организацията по завръщане в родината. Според този документ към посочената дата в Севлиево и Габрово пребивават 1900 белоемигранти. От тях 20 души са членове на Совнарод, а 760 са определени като съчувственици. Не са отчетени заминалите за СССР. От посочените числа може да се направи извод за известен подем в движението за завръщане в родината, тъй като 41 % от общия брой емигранти в двата града са спечелени за идеята на Съюза. Към 25 март 1923 г. според данни на Совнарод броят на бежанците в Търновски окръг (по това време Севлиево и Габрово са околии към Търново) е 3 480 души, от които 585 са членове на организацията, което прави 35%.

Още от началото на 1923 г. по външнополитически причини и поради влошаване на отношенията между управляващата партия на БЗНС и БКП (т.с.) условията за развитието на възвръщенското движение сред белогвардейците се усложняват. Независимо от това движението има своите малки успехи. През първата половина на годината от България за СССР отпътуват изключените от списъците на Дроздовския стрелкови полк полковник Горбацевич и фигуриращия под №331 в полковия списък капитан Анатолий Николаевич Львов.

След деветоюнския преврат отношението на новите власти към Совнарод се променя рязко. Започват жестоки преследвания. Със съдействието на полицията през месец юли дроздовци организират нападение срещу клуба на Комунистическата партия в Севлиево. В секретно окръжно до окръжните управители от 14 юли министърът на вътрешните работи генерал Русев нарича Совнарод „тайна, революционна, поддържана от чужбина организация“. В същото окръжно е разработена операцията за разгромяване на Съюза за завръщане в родината. По заповед на министъра, сведена до околийските началници, на 21 юли в 6 часа сутринта започват арести по предварително изготвени списъци на „руските болшевишки агенти“. Така в Севлиево са арестувани активистите на Совнарод. Извършени са обиски с цел откриване на уличаващи ги документи и предмети. По този начин е сложен край на дейността на групата на Совнарод в Севлиево. В Габрово са арестувани и бити председателят и членовете на групата: Михаил А. Караулни, Сергей Михайлович Еремин и Алексей Попов. Арестът е осъществен от пристава подпоручик Килифарев, съпроводен от щабс-капитана от Дроздовския полк Василий Васильевич Сахаров (№569), и както се казва в различни документи от „неизвестни руснаци“ или „при съдействието на дроздовци“. Един от тези дроздовци е чиновникът Алексей Архипович Корбин (№292), който работел при Килифарев като шофьор.

В комендантството задържаните са подложени на силен побой и са обвинени във връзки с комунистите. На Еремин е нанесена щикова рана.

С арестите, извършени през месец юли 1923 г., работата на Совнарод е преустановена. Продължилата малко повече от една година дейност на тази организация не отбелязва сериозни успехи сред дроздовци в количествено отношение.

 

Източници:

Атанасов, Ст. Борбата срещу берогвардейския военен съюз. – в. Росица, 31 юли 1971/31.

В. „На родину“, бр.1, 24 май 1922 г.; бр.23 от 18 август 1922 г.

ОДА- Търново, ф.60, оп.1, дело 39, л.176.

Русская военная эмиграция 20-40-х годов. Документы и материалы. Т.3. Возвращение… 1921-1924 г.г. Изд. Триада-ф. М. 2002, 278-289, 313-317, 344, 365, 374, 425.

Спасов, Л. Съюзът за завръщане в Родината [на руските белоемигранти] (1922-1923 г.). – сп. Исторически преглед, 1987/11, с. 90, 95.

Союз возвращения родину. С. 1923, 3, 5.

Чернявски, Г., Д. Даскалов. Борбата на БКП против врангелисткия заговор. С. 1964, 188, 193, 195, 211, 268.

Чичерюкин-Мейнгардт, Владимир. Дроздовцы после Галлиполи: под звездами Балканскими. Откъси от подготвената за издаване книга „Дроздовский и дроздовци“.12.12.2005 г. -

https://ruskline.ru/monitoring_smi/2005/12/12/drozdovcy_posle_gallipoli_pod_zvezdami_balkanskimi