СЕЛО ХОТАЛИЧ СПОРЕД ОСМАНСКИТЕ ДОКУМЕНТИ ОТ ХV-ХІХ ВЕК

 

СЕЛО ХОТАЛИЧ СПОРЕД ОСМАНСКИТЕ ДОКУМЕНТИ ОТ ХV-ХІХ ВЕК

            В историографията няма единно мнение по въпроса за местонахождението на село Хоталич, известно ни само от османотурските документи. Приема се, че то е наследник на средновековния български град Хотел, за който знаем само от изгубения втори Батошевски каменен надпис от ХІІІ век.¹ Споменаването на Хотел в този надпис редом с Търново се възприeма като факт за значимостта на селището. Ето защо, когато археологическите разкопки на Калето-Джевизни бунар извадиха на бял свят един голям средновековен град, той веднага бе обявен за Хотел, а село Хоталич за негов приемник през османския период.² Езиковата близост в имената Хотел и Хоталич е причината всички изследователи да ги разглеждат в единство и в зависимост от това къде смятат, че е бил Хотел да поставят там и приемника му. При това дълго време оскъдните сведения от османските регистри се игнорираха неоснователно. Напоследък се публикуваха нови данни от богатите колекции с османотурски документи, както от Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” в София, така и от архивите на Истанбул и Анкара. Вече имаме възможност да изложим, анализираме и обобщим всичко публикувано до сега за село Хоталич. Чрез комплексен анализ на османотурските регистрови данни, подпомогнат от археологическите достижения в Севлиевския край, от топонимичните свидетелства и от историята на селищното име, ще се опитаме да разкрием миналото на село Хоталич. Ще търсим истината за Хоталич, като изхождаме от документите за него, без да се обвързваме и без да тръгваме непременно от сведението за Хотел.

+++

В кратък регистър от 1479 г., най-ранния запазен за Никополски санджак, село Хоталич  е записано като владение на петима спахии:

„Село Хоталич: приход /от живущи/ извън селото – 435 /акчета/. Мезра Тахир Факих: приход /от живущи/ извън мезрата – 100  /акчета/. Мезра Шад гелди, с друго име Феда чифтлиги, свързана с мезрата Тахир Факих. Мезра Петро поли: празна. Всичко: села – 1, мезри – 3, приход /от живущи/ извън – 535, първоначално – 117, увеличение  – 418 /акчета /.”³

Налице са данни за малко служебно владение – тимар, в което на първо място е поставено безлюдното село Хоталич, с годна за обработка земя. Тази земя се обработвала от 7-9 домакинства от близко село срещу минималното данъчно задължение от 435 акчета.

След уточнението, че общият приход от посочените ненаселени места е 535 акчета, се казва, че първоначално той е бил 117 акчета, а впоследствие се е увеличил с още 418. “Първоначално” означава, че е имало предходна регистрация на ленните владения в санджака, най-вероятно малко след средата на ХV век /около 1455 г./, в началото на управлението на султан Мехмед ІІ /1451-1481 г./. Тогава, същият този тимар, е давал приход само от 117 акчета, които можем да отнесем към село Хоталич преди всичко. Налага се изводът, че и около средата на века Хоталич е ненаселено място. И тогава приходящи селяни /2-3 домакинства/ са обработвали една съвсем малка част от землището му.

Формирането на тимар с петима владелци е свидетелство за стремежът на османската държава да възроди западналото селище, да го насели и съживи производството в него. Този стремеж виждаме реализиран в сведенията от втория Никополски регистър на ленни владения от 1485 г., открит и публикуван за пръв път през 1997 г. от османиста Румен Ковачев. Текстът е следният:

„Село Хоталич, с друго име Хисар беги, спадащо към Търнови: домакинства – 9, неженени – 2, потомци на спахии – 19, приход – 1 635. Мезра Тахир Факъх, приход извън нея – 100. Мезра Шад гелди, наричана още Феда чифлиги /вероятно Фида бей, дн. Велчево/, свързана е с мезрата Тахир Факих. Общо: села – 1, мезри – 1, потомци на спахии – 19, домакинства рая – 9, неженени – 2, приход – 1 735, първоначално – 535, увеличение – 1 200”.⁴  

Очевидно в самото начало на 80-те години в старото българско селище е осъществена колонизация на мюсюлманско население: 9 домакинства, 2 неженени и 19 синове на спахии. Добавката към името на селото „Хисар беги” означава, че в селището вече резидирал бег – управител, и се превежда като Крепост на бега /бея/. Наличието на управител подсказва намеренията на османците да развият тук в бъдеще малка административно-териториална единица, такава каквато е имало най-вероятно по времето на Иван Шишман.

През следващия ХVІ век в османските регистри се срещат Хисарбей-и зир и Хисарбей-и баля, т.е. Долна крепост на бея и Горна крепост на бея.⁵ За мястото на двете крепости, а и на самия Хоталич, се изказват противоречиви становища и все още няма единно мнение.⁶

Такива са данните от двата османски документа за село Хоталич през ХV век. За историята му през първата половина на това столетие няма никакви сведения и може само да се предполага, че е пострадало сериозно от завоеванието. Около средата на века то не е населено и това положение продължава до началото на 80-те години. Земята му се обработва от няколко домакинства от съседни села, но въпреки това статута му на село се запазва. Този факт показва, че селището е било важно и с военно-административни функции по време на Втората българска държава, затова и регистраторът не е посмял да го прекатегоризира. С осъществената в началото на 80-те години колонизация на мюсюлмани започва османският период от историята на старото българско селище. То се развива като малко село, което в началото на следващия век става център на нахия.      

            Три десетилетия след населването на Хоталич, в подробен регистър от 1516 г.,  селото е отбелязано само с 6 мюсюлмански домакинства, като е посочено, че административно принадлежи към Търново.⁷ Четвърт век по-късно, в друг подробен регистър от 1541 г., то бележи демографски ръст – домакинствата са се увеличили три пъти и наброяват 18, като приходът от тях е 3140 акчета.⁸ Друг опис от 1545 г. посочва 20 мюсюлмански домакинства.⁹ Населението продължава да се увеличава и в следващия подробен регистър от 1580 г. са отбелязни 26 домакинства.¹⁰ Фотокопие от този регистър, отнасящо се за финансовата 1585 г.,  се пази в Народната библиотека „Св.св. Кирил и Методий” и дава по-подробни сведения: 20 домакинства, 18 неженени и 6 домакинства на „раи на Медина”.¹¹

            Регистрите от ХVІ век характеризират село Хоталич/Хисар бей като малко мюсюлманско населено място в началото на века и като средно по големина през останалите десетилетия. Настаняването на бег /бей/ в него още през 80-те години на предходното столетие предопределило развитието му като административен център на селата от околността, така както вероятно е било още по време на Шишманова България. Структурирането на голямата Търновска каза, което протичало в края на ХV и началото на ХVІ век, било свързано с появата на нова административно-териториална единица – нахия Хоталич, с център село Хоталич.¹² Времето на създаване на новия нахийски център можем да сведем до втората четвърт на ХVІ век /първото споменаване за нахия Хоталич е от 1550 г./.

            Село Хоталич било нахийски център само 3-4 десетилетия, тъй като не устояло на конкуренцията на нововъзникналото Селви /бъдещо Севлиево/. Новото селище се появило в самото начало на ХVІ век като малко мюсюлманско село, разположено в североизточния край на днешния град, там където река Росица прави остър завой. „Серви, извън стария  регистър”¹³ категорично отбелязва подробният опис от 1516 г. Заради централното си разположение „там, където се сливат пет потока и се пресичат пет пътя”¹⁴ , то било определено да стане градски и административен център и някъде в началото на 70-те години в него се настанил кадия. За пръв път като кадилък Селви се споменава в султанска заповед от 10.04.1575 г., разпратена в 18 екземпляра до кадиите на централните селища в Никополски санджак, сред които и на Селви.¹⁵ В известния ни вече регистър от 1580 г. Селви е на първо място като централно селище на „нахия Хоталич”, а във вакъфски регистър, който се датира през 80-те години на века пише: „нахия Серви, село Дерли”/дн. с. Горна Росица/.¹⁶

            Село Хоталич, което в зенита на своето съществуване през средата на ХVІ век има всичко 20-26 домакинства, отстъпва мястото си на централно селище. Функциите му на нахия са поети от разрастващото се Селви, в което се настанява и кадия. Започва изграждането на новата  съдебна и административно-териториална единица – казата. През следващите векове, дори до Освобождението, тя носи името Хоталич, като само в отделни случаи се пояснява, че има и друго име – Селви.

            Под новото име Хисар бей през ХVІІ век селото фигурира в два регистъра: 1622 г. с 28 мюсюлмански домакинства¹⁷ и през 1642 г. с 25 домакинства.¹⁸ Вероятно в началото на века то се е разрастнало, защото в първия регистър е посочено, че от него е „раздвоено” едно ново селище – Мокчилар, с немалкия брой от 16 мюсюлмански домакинства. Следователно и през този век селото съществува като средно по големина мюсюлманско селище.

            В обемистия си географски труд „Огледало на света”, издаден през 1655 г.,  турският писател и учен Хаджи Калфа /ок.1600-1658 г./ определя Хоталич между Търново, Плевен и Никопол на 10 дни път от Цариград.¹⁹ Това даде основание на някои историци да сметнат, че Хоталич е град от ранга на споменатите селища, което не е вярно и вече добре знаем за това от наличните за първата половина на ХVІІ век регистри. Обикновено Хаджи Калфа пише за кадилъците като ги назовава с имената на централните им селища, а те почти винаги съвпадат. Не е така обаче в нашия случай, където кадилъкът /казата/ се нарича Хоталич, а  главното административно селище е Селви. Тази грешка той допуска по простата причина, че пише по писмени източници, а не по лични впечатления. По същия начин постъпва той и в друг свой ръкопис, вероятно от 30-те или 40-те години, където е описал мензилите /пътните станции/ в Румелия. За мензила в каза Хоталич пише: „Намира се в Никополски санджак. Отстои на 13 дни път от Истанбул. Съседни кази са Плевен, Лофча, и Търново”.²⁰ За отъждествяването на Селви с Хоталич говори и още един документ, в който са отбелязани разходи от 1696 г. за покойника Махмуд паша от „град Хоталич и околността”.²¹ Вероятно и други примери могат да се дадат за назозаването на централното селище Селви с името на Хоталич. По това време и двете селища не впечатлявали с големината си и затова известният турски пътешественик и писател - Евлия Челеби, минавайки през района /1662 г./, може би и под влияние на уплахата от преживяното нападение в прохода Шипка, пише само за село Рус дере, за кадията на градчето /не казва името му/ и за Севлиевска каза, без да спомене конкретно имената на Хоталич /Хисар бей или Селви.²²   

            От посочените до тук документи е видно, че името на село Хоталич претърпява развитие: отначало е Хоталич /средата на ХV век и 1479 г./; впоследствие - Хоталич, с друго име Хисарбеги /1485 г./; Хоталич, с друго име Хисарбеги-и зир /1550 г./. Румен Ковачев посочва, че според регистрите от 1541 и 1622 г. второто име на Хоталич е Хисар бей-и баля /Горната крепост/ и Хисар бей-и зир /Долната крепост/.²³  Махиел Кийл въз основа на регистровите данни от 1516, 1545, 1580 и 1642 г. приема, че Хоталич и Хисар бей са „имена на едно и също селище.”²⁴ Наличните документи показват, че средното по големина мюсюлманско село просъществувало от 80-те години на ХV до ХVІІ век, т.е. повече от две столетия. Нямаме писмени свидетелства за селото от ХVІІІ век. За ХІХ век обаче разполагаме с някои интересни данни. В пътеписите на Ами Буе /той минава през района през 1837 г./, откриваме село „Азабели, населено с мюсюлмани”²⁵, което било първото село след Селви по пътя му към прохода Шипка. В географска карта на Европейска Турция, издадена в Лайпциг през 1876 г., на мястото на днешното село Яворец е посочено село Асарбели.²⁶ И в двата случая се касае за изопачено записване на селищното име Хисарбегли /Хисарбели/. По-нататък в данъчен документ от 1848 г. наред с всички други села от казата откриваме и село Хисарлък, притежаващо 440 овце.²⁷ В други данъчни документи от 1871 и 1872 г. селото е записано като Хисар бей.²⁸ Същата форма е употребена в Салнамето през 1873 г. и в протокол на Търновския окръжен съвет до валийството в Русе от 1876 г.²⁹ По същото време Стефан Пешев в своя дописка го нарича Сърбеглий.³⁰ Под влияние на български информатор в руския сборник „Материалы для изучения Болгарии.”³¹ се среща същата форма – Сербегли. За всички изнесени данни от ХІХ век се приема без резерви, че се отнасят за днешното село Яворец. Прави впечатление наличието на няколко варианта за името: Хисарлък, Хисарбегли, Хисар бей, Сърбеглий. Последното се употребявало от българите и представлява форма на името без началната сричка „хи”.

+++

            Изнесените до тук данни за село Хоталич, извлечени предимно от османотурски документи, са обективни и надеждни. Базирайки се на тях ние трябва да изясним десетилетния спор, свързан с въпроса за местонахождението на Хоталич. Този въпрос все още не е получил ясен и категоричен отговор, въпреки разгорещената дискусия през 60-те години на миналия век и четири десетилетия научи дирения от уважавания краевед и учен проф. Николай Ковачев. Задоволителен отговор не бе даден и на научно-теоретичната конференция „Севлиево през вековете”, проведена през 1997 г. Напоследък становище по въпроса изразиха османистът Румен Ковачев, холандският историк проф. Махиел Кийл и нашият земляк ст.н.с. д-р Христо Темелски. Техните тези всъщност обобщават оформилите се през последните 50-60 години три различни виждания по въпроса за местоположението на село Хоталич.

            Първото и в значителна степен утвърдило се вече становище сред доста изследователи, прието безрезервно от обществеността на Севлиевския край, е свързано с останките от значителния средновековен град в местността Калето-Джевизни бунар. Пръв Н. Ковачев потърси тук средновековния Хотел, споменат в каменен надпис от ХІІІ век, и считаното за негов приемник село Хоталич.³² Главният му аргумент беше свързан с големината и значимостта на селището, дало и името на административната единица за цели четири века. В подкрепа се изтъкваха също сведения от археологическите разкопки, които свидетелстваха за човешко присъствие през ХV-ХVІІ век: преустройства в двете църкви и в отделни жилищни сгради; погребения в некропола до църква № 3. В специална статия, след обстоен и задълбочен историографски преглед на постиженията, Христо Темелски разви тезата, че село Хоталич е било разположено върху останките от средновековния български град. Според него „Горни хисар /или Горна крепост/ е османското селище, устроено в самата крепост Хоталич, там където е бил болярският комплекс, а Долни хисар /или Долна крепост/ са мюсюлманите настанили се в т.нар. външен укрепен град.”³³ Проблема за двете споменавани в османските документи крепости на бея той разрешава, като ги приема за две части на единното село.

            Предположението, че Хоталич е разположен върху останките на средновековния град, е уязвимо по ред причини. На първо място смущава фактът, че сред местното българско и турско население липсват запазени спомени и предания, а все пак става дума за най-голямото средновековно българско селище в района и за приемника му – мюсюлманското село Хоталич, което, според документите, съществувало непрекъснато  от ХV до ХVІІ век. Археологическите данни сочат интензивно развитие на средновековния град през ІХ-ХІІ век и упадък през ХІІІ-ХІV век.³⁴ Следите от пожар, преустройствата по болярската кула и църква в цитаделата, археологът Симеон Симеонов свързва с татарските разорения през втората половина на ХІІІ век или с османското нашествие в края на следващия век.³⁵ По-приемливо е първото предположение, защото определено смятаме, че ако е имало ожесточена съпротива срещу османците, спомен, пък бил той и легендарен, щеше да има. Така както имаме запазени предания за съпротива при крепостите до днешните села Градница, Батошево и на Витата стена. Освен това откритият нумизматичен материал на територията на града е главно за времето на ХІІ и началото на ХІІІ век.³⁶ Ако направим паралел с трите посочени крепости, ще видим, че там са откривани монети от времето на Иван Александър и синовете му Михаил, Иван Шишман и Иван Срацимир.

            Очевидно през ХІІІ-ХІV век средновековният град е бил в упадък. Османците не са заварили тук сериозно поселение, а след завоеванието малкото останало население се е ориентирало към по-удобните за живот терени в низината край река Росица. Този процес е характерен за времето: така става и с другите крепости, за които споменахме, включително и Макри при днешното село Крамолин.  В подкрепа на изразените мисли ще приведем примери за по-близки или далечни средновековни градове, които въпреки понесените удари успяват да се съхранят. Така например съседният град Крушуна /дн. с. Крушуна, Ловешко/ през 1479 г. има само 9 мюсюлмански и 16 християнски домакинства, а Плевен – 9 мюсюлмански и 10 християнски домакинства.³⁷ Въпреки незначителния брой население /около 100-125 души/, те запазили статута си на градски селища и станали центрове на нахии.

            Археологическите данни за строителни поправки и преустройства в църквите и някои жилища можем да обясним с нуждите на християнското население от близките села – Кормянско, Долно и Горно Крушево. До втората половина на ХVІІ век корменчани ползували двете църкви за своите религиозни нужди. След това необходимостта от тях отпаднала тъй като селото се ислямизирало напълно. По всяка вероятност лятно време част от запазения жилищен фонд се е ползувал от пастирите на животни. А що се отнася до погребенията, те са християнски и също не утвърждават виждането за мюсюлманско село тук. Няма данни и за обособено мюсюлманско гробище. И още нещо важно – територията на средновековния град в голямата си част попада в землището на село Кормянско и по-малко към село Крушево. Това свидетелства, че населението на града при западането му се е преселило в тези две селища.

            Топонимични свидетелства за съществуването тук на село с име Хоталич /Хисар бег, Хисар бей/ не откриваме. Напротив, мястото на болярската крепост е известно като Кулата за крушевци и Царева дупка за корменчени, а районът на градските квартали се нарича Джевизни бунар /Орехов кладенец/. Най-високата част над крепостта се зове Хисаря³⁸ /но не Хисар бей !/. Не може тук векове да е имало средно по големина село и името му да не се запази като название на местността, или пък да се нарече Юртлука, Кьовери. В Севлиевско в края на ХVІІ и началото на ХVІІІ век редица турски и български села престават да съществуват. Обикновено селищното име се запазвало като название на местността. Така е при Али Факихлер /Алфаклари/, Нашлии, Мумджълар /Момджии/, Джадели, Малково, Марево.³⁹ След обезлюдяването им властите ги категоризирали като мезри и част от землищата им се обработвали дълги години от стопани от близките села. Следи от жилищата и гробищата на тези селища личат дори през ХІХ-ХХ век. Има спомен за тях сред населението.

            Не на последно място следва да отчетем, че местоположението на селището при Джевизни бунар не е подходящо за колонисти. Те винаги са предпочитали ниските и равнинни места край реките /например Селви, Дерели и др./. През втората половина на ХV и през ХVІ век империята е била в разцет и на върха на могъществото си, театърът на бойните действия – далеч от Севлиевския край, и нищо не е налагало беят да живее в старите укрепления на височината или в кварталите на средновековния град.

            Недостатъчно аргументирани ни се виждат и предложените обяснения за името Хоталич. Руси Стойков и Николай Ковачев го свързаха с думата „хотал”, която в някои български говори има значение на извор или кладенец и в такъв случай би означавала място, откъдето бликат извори.⁴⁰ По-късно, усещайки неубедителността на това предположение, Н. Ковачев изказа друго: името на селището идва от лично име „на старейшина, на управител, княз или болярин Хотел.”⁴¹

            Изложените съображения правят твърде крехка и трудно защитима тезата, че село Хоталич е било разположено в пределите на средновековния град на Калето-Джевизни бунар.

+++

            Още по-уязвима е тезата, според която село Хоталич било разположено непосредствено на територията на днешния град Севлиево или в близките му околности. В ранните години на своята изследователска дейност Н.Ковачев подири Хотел и Хоталич в района на днешната Керамична фабрика и северно от хълма Балък ямасъ, където се откриха следи от средновековно селище /ХІІ-ХІV век/, и в района на улица „Марин Попов” в града, където бе разкопан случайно некропол от ІХ-ХІ век.⁴² Без сериозни аргументи С. Симеонов се опита да утвърди становището, че на мястото на днешния град Севлиево е било село Хоталич – лятната резиденция на болярина на град Хотел.⁴³ Румен Ковачев потърси Хоталич в склоновете на хълма Балък ямасъ, на 1 км югоизточно от града, където според стария краевед Никифор Ганев е имало средновековно селище от времето на Втората българска държава. Според Р. Ковачев на хълма османските завоеватели заварили укрепено селище, което използували дълго време /ХV-ХVІ век/ под името Хисар бей-и зир, т.е. Долната крепост. Той предполага също така, че в подножието на това укрепление се е намирал средновековният Хотел.⁴⁴

            Като аргументи срещу тази теза ще споменем изложеното вече за селището при Джевизни бунар. В района на хълма Балък ямасъ няма материални следи от изоставено мюсюлманско селище от категорията на Хоталич, няма запазени спомени и предания. Тук от старо време са били лозята на турците от Севлиево. Няма и топонимични свидетелства. Има височина с името Курт кале, но не Хисар бей. Всички следи от поселищен живот в непосредствените околности на Севлиево са свързани с българското средновековие и стигат само до ХІV век.

+++

            Има и едно трето разбиране за местоположението на село Хоталич, което го свързва с днешното село Яворец и средновековната крепост на височината Витата стена. В самия край на ХХ век, анализирайки различните варианти на селищното име от регистрите, Махиел Кийл, който има достъп и е работил в богатите архиви на Истанбул и Анкара, стигна до заключението, че Хоталич и Хисар бег /Хисар бей/ са едно и също селище.⁴⁵ Но той не е първия застъпник на това гледище. Още в далечната 1970 г. Михаил Въгленов в кратка статия в местния вестник обърна внимание на факта, че сред местните жители се знае за съществуването на Витата стена на средновековна българска крепост с името Куталис. Неговото предположение е, че това име идва от „предполагаема българска форма Хоталец, Хоталиц”⁴⁶, което турците според техния език са възприели като Хоталидж, Хоталич. Въз основа на тия данни М. Въгленов приема, че крепостното селище на Витата стена се е наричало Куталис, Хоталис, на турски Хоталич. С установяването на бей в него то добило и второ име – Хисарбег. Преселени от него жители в западното подножие на скалата образували Долно Хисарбегли, което той отъждествява с Яворец. На времето, а и все още, това становище незаслужено се подценява. На лице обаче е един факт, който се потвърждава от няколко източника. Още в средата на ХІХ век, когато е учител в Севлиево, Петко Р. Славейков научава от местни хора, че на Витата стена, на средата между Габрово и Севлиево има „развалини от пуст стар град.”⁴⁷ Тамошните жители знаели легендата за двете „благородни девици”⁴⁸, които предпочели да умрат, но да не се дадат на неприятеля и за сериозната съпротива на бранителите на крепостта. Победителите, разярени от упоритостта на укритите в нея българи, „поклели са ги да изтребят до една жива душа.”⁴⁹ Тази легенда младият Славейков публикува в една от първите си книжки - „Смесена китка”, издадена в Букурещ през 1852 г. Няколко десетилетия по-късно, през 1888-1889 г., Пенчо Славейков възнамерява да сътвори балада по тази легенда. Той също пише, че по средата на пътя от Габрово за Севлиево имало местност със следи от старо градище, което тъдявашните жители наричали с непознатото име Куталис.⁵⁰ Георги Ст. Раковски също потвърждава сведенията на Славейкови и обръща внимание, че тази ключова крепост контролирала важния път към прохода Шипка. Ще цитираме точно: „А от Габрово, като отиваш за Севлиюво, към север простира се една самородна стена в доволно разстояние, коя се зове днес Кутелиз или Кутелишка стена. Отгоре же на тая стена има простряно равнище, дето се нахождат развалини от някакви си стари каменни здания, и то място носи наименование Царствующето. Върху тия места се съхранили разни попредания”.⁵¹

            Със сигурност тази крепост е заварена от османците в края на ХІV век, защото тук при археологическите разкопки бяха намерени монети от времето на Иван Шишман и от Иван Срацимир.⁵² Тя ще е играла важна роля при отбраната на целия район и на пътя към прохода и затова ще е понесла и много сериозен удар. Можем с основание да предположим, че оцелялото население се е разпръснало из околността и крепостта и селището при нея са прекратили съществуването си. В подножието на скалата, днес землище на село Яворец, се откриват следи от стари изоставени поселения в местностите: Селище /Ю, 1,5 км/, Караташ /С, 1,5 км/, Късака /СИ, 2,5 км/, Турските гробища /СИ, 0,6 км/.⁵³ Други местности /Боаза, Беклемета, Под беклемето/⁵⁴ маркират трасето на важния път от Ловеч, през Врабево, Бериево, Градница, Хирево, Селви и Хоталич /Хисар бей/ към Габрово и прохода. Мястото, което са избрали за заселване турските колонисти не е случайно. Оживено е село, което е в пряка връзка с близката значима крепост за района в миналото. Тук минава важен път. Равнината край река Лопушница  е удобна за живот и стопанска дейност. В близост до централното селище се установяват и група дервиши, начело със своя баба, за което свидетелстват имената на местностите Дервиш могила и Баба дере.⁵⁵ Тяхното присъствие ще е в пряка връзка със сведението от 1585 г. за 6 раи на Мека и Медина в селото.

Поради всички изложени по-горе причини, смятаме че село Хоталич, записано за пръв път в османотурски регистър през ХV век, е било разположено именно тук, в района на днешното село Яворец. Връзката му с близката крепост и проход дават основания за лансирането на нови виждания за произхода и значението на селищното име. Изследователите вече го свързват със сведението за прохода Кутелиз. Така например Иван Танев Иванов⁵⁶ обърна внимание на специфичния старобългарски суфикс „-ич”, с който са образувани такива стари лични български имена като Мостич, Звинич, Сигрич, Угрич и др., а също и имена на крепости – Петрич, Урвич. Според него останките от средновековната крепост при прохода, наречен Кутелиз, са от Хотел/Хоталич. Той приема също така, че основата на Хоталич означава „проход”, място, където се минава. Изследвайки топонимите, съдържащи корена „хотал”, Петър Голийски⁵⁷ насочва към иранските названия на хълм, планински проход, нанагорнище и дава примери с Хоталич, град Котел, село Хотал /Хутал/, дн. Съединение, в подножието на Върбишката планина и др. Въпросът за селищните имена Хотел и Хоталич се нуждае от специално проучване. Не можем да се примиряваме повече със старото разбиране, че Хоталич е турцизирана форма на Хотел. Общото между двете имена е само в корена хот- и нищо друго. Тук е мястото да изкажем една хипотеза: Хотел и Хоталич са две различни селища. Първото е разположено на хълма Калето-Джевизни бунар, а второто на Витата стена. След разцвета си от ХІ до средата на ХІІІ век Хотел запада сериозно. Като център на малка феодална област през ХІV век се развива селището Хоталич при Витата стена. То е заварено от османците, пострадва при завоеванието и дълго време е без постоянно население.  По силата на традицията османците го заселват с колонисти и го превръщат в нахийски център през първата половина на ХVІ век.

+++

В заключение ще отбележим, че село Хоталич е селището, в което се е настанил турският управител на формиращата се административна единица, бъдещата нахия Хоталич. Българското селищно название Хоталич бързо се наложило като име на нахията, впоследствие казата, и просъществувало почти до самото Освобождение. В някои случаи с него е назовавано и новото административно средище – Селви. Самото село, както в официалните документи, така и сред населението, известно време се обозначава с две имена, а от средата на ХVІ век само като Хисар бей /или Хисар бег/. Трудностите с т.нар. Горна и Долна крепост на бея може би са лесно решими, ако приемем, че става дума за едно и също селище с две близки махали, или за поддържане на военни постове на близките хълмове за кратко през ХVІ век.  Второто име /Хисар бей/ е лесно за обяснение – това е крепостта на бея. Народната етимология, главно сред българското население, го свързва с името на смятания за негов основател Сар бей. За това съществува и предание сред местното население. Село Хоталич/Хисар бей не е голямо и като мюсюлманско селище просъществува от ХV до ХІХ век. Преброяването от 1873 г. го отбелязва само с 63 домакинства, които бързо се изселват след Руско-турската война 1877-1878 г. За кратко време селото се българизира и става известно под името Сърбеглий, от 1934 г. – Яворец. 

БЕЛЕЖКИ

1.Ковачев Н. 1959. Един неизвестен надпис от Батошевския манастир. – ИАИ, ХХІІ, 352-356. Същият. 1987. Батошевските каменни надписи. – В: Александров Н., Б. Алексиева, Н. Арменска, Н. Ковачев, К. Койчева-Мечева, М. Малчева-Пенкова, Ат. Милчев. Батошево, София, 34-36.

2.Ковачев Н. 1984. Отново за местонахождението и името на средновековното селище Хотел-Хотелец-/Хоталич/. – в. Росица, ХХVІ, бр. 11.

3.Турски извори за българската история /ТИБИ/. 1966. Серия ХV-ХVІ в. Т. ІІ. Съст. и ред. Н. Тодоров и Б. Недков. София, 227. Става дума за кратък регистър на ленните владения в Никополския санджак, където са записани 1 хас на санджакбея, 19 зеамета и 220 тимара. Той се съхранява в Народна библиотека „Св.св. Кирил и Методий”. Поради липса на данни в самия документ се срещат големи трудности при датировката му. Издателите и редакторите на тома въз основа на палеографските данни го отнесоха към средата на ХV век. Така те корегираха изказаното по-рано от преводача Руси Стойков мнение, че регистърът е от 1430 г. Проф. Бистра Цветкова въз основа на нови аргументи предложи създаването на описа да се отнесе към 80-те години на ХV век. През 1968 г. проф. Страшимир Димитров доуточни тази неопределена и твърде обща датировка. Според него Никополският регистър е съставен през 1479, или най-късно през следващата година, мнение което се наложи като меродавно. Това уточнение за датировката на Никополския регистър беше необходимо, за да се внесе яснота по въпроса кога за пръв път се споменава Хоталич в османотурски документ, тъй като в някои публикации на историците, занимаващи се с историята на Хоталич, се сочи неточна датировка – средата или втората половина на ХV век.

4. Ковачев Р. 1997. Опис на Никополския санджак от 80-те години на ХV век. София, 112.

5. Ковачев Р. 2001. Нахията Хоталич в началото на ХVІІ век – селища, население, елементи от стопанското развитие. – В: Институт за балканистика. Studia balcanica 23. Изследвания в чест на чл.-кор.професор Страшимир Димитров. София, 265, 278, бел. 27.

6. Ковачев, Р. 2001. Нахията Хоталич ... 278, бел. 27; Кийл, Махиел. 2005. Разпространението на исляма в Севлиевско през османската епоха: колонизация и ислямизация. – В: Хора и селища в България през османския период. София, 285-286; Темелски, Хр. „Хотел-Хоталич” и „Серви /Селви/-Севлиево” – непубликувана статия, която авторът бе любезен да ми предостави, за което му благодяря сърдечно. Тук той прави преглед на становищата по въпроса.

7. Кийл, Махиел. 2005. Разпространението на исляма в Севлиевско ...  286, 402.

8. Ковачев, Р. 2001.  Нахията Хоталич ... 280-283.

9. Кийл, Махиел. 2005. Разпространението на исляма в Севлиевско ...  286, 402.

10.Пак там.

11.Темелски Хр. 2006. Към въпроса за основаването на средновековния Батошевски манастир и двата негови надписа от ХІІІ век. – В: Поздрав от Севлиево. София, 60, 66, бел. 88.

12.Ковачев Р. 1994-1995. Никополският санджак през ХV-ХVІ век. Административно-териториално деление. – Исторически преглед, L, кн. 3, 175-176; Същият. Опис на Никополския санджак ... 46-47, бел. 36.

13.Калицин М. и др. 2003. Калицин М., Кр. Мутафова. Подбрани османски документи за Търново и Търновска каза. Велико Търново, 190-191. В подробният /муфассал/ регистър от 1516 г. са описани всички видове населени места: градове, крепости, села, мезри и села или части от тях, принадлежащи към вакъфи или пък частна собственост на великите везири или други важни членове на централната власт. Половината от този много ценен документ се пази в Истанбул /сигн. ТD-11, фотокопие от него преведе и публикува през 2003 г. Кр. Мутафова/, а друг фрагмент има и в НБКМ /сигн. Тн 31/10/, публикуван в поредицата ТИБИ, т. І, С. 1964, с. 21-60 – погрешно датиран първоначално към средата на ХV век, а впоследствие не по-рано от 1506 г. Сведенията за Хоталич и за нововъзникналото Селви /писмено винаги Серви/ се съдържат в откъса от Истанбул и са публикувани първо от Махиел Кийл /Вж. Разпространението на исляма в Севлиевско през османската епоха: колонизация и ислямизация. – В: Мюсюлманската култура по българските земи. Изследвания. С. 1998, 84-86/.

14. Кийл, Махиел. 2005. Разпространението на исляма в Севлиевско ...  288.

15.Грозданова Ел. и др. 1986. Грозданова Ел., Ст. Андреев. Българите през ХVІ век. София, 154.

16.ТИБИ, 1972, Т. ІІІ, Съст. и ком. Б. Цветкова. Под ред. на Б. Цветкова и А. Разбойников. София, 228.

17.Ковачев, Р. Нахията Хоталич ... 280-283.

18.Кийл, Махиел. 2005. Разпространението на исляма в Севлиевско ...  402.

19.Румелия и Босна, географски описал Мустафа бен Абдуллах хаджи Калфа. От немското издание на Йосиф фон Хамер превел и снабдил с обяснителни бележки Стоян Аргиров. – Архив за поселищни проучвания, год. І, 1938, кн. 2, 92. Цит. по Ковачев Н. 1970. Севлиевско в светлината на писмените източници до средата на ХІХ век. – В: Севлиево и Севлиевският край. Т. ІІ, Ред. и съст. Н. Ковачев и Хр. Йонков. София, 262.

 

20.Темелски Хр. 2006. Важен военностратегически център. – В: Поздрав от Севлиево. София, 117.

 

21.Ковачев Н. 2000. Да припомним сведенията за нахия и каза Хоталич. – в. Росица, год. 42, бр. 60.

 

22.Евлия Челеби. 1972. Пътепис. Под ред. на Стр. Димитров. София, 53-54.

 

23. Ковачев, Р. Нахията Хоталич ... 278, бел. 27.

24. Кийл, Махиел. 2005. Разпространението на исляма в Севлиевско ...  284.

25.Френски пътеписи за Балканите ХІХ век. 1981, Т. 4, Съст. и ред. Б. Цветкова. София, 224. В бележка под линия доста произволно е отъждествено със село Караново, Бургаско, а в географския показалец е посочено като неуточнено.

26.Въгленов М. 1970. Нови данни за селището и името Хоталидж, Хоталич. – в. Росица, ХІІ, бр.  11.

27.Драганова Сл. 1993. Количествен анализ на овцевъдството в българските земи под османска власт от средата на ХІХ век до Освобождението. София, 99.

28.Йонков, Хр. и др. 1986. Йонков Хр., Н. Ковачев, Й. Панов. Севлиево и Севлиевският край през Възраждането. София, 43-44.

29.Възпоменателен сборник по случай стогодишнината от Априлското въстание и Ботевата чета 1876. Книга първа. Подбрани документи от архивите и материали от българския възрожденски печат 1875-1877. Съст. Възвъзова-Каратеодорова и др. София. 1976, 266.

30.Йонкова Ст. 2001. Стефан Пешев 1854-1876. Биография. София, 163.

31.Материалы для изучения Болгарии. Часть вторая, выпуск ІV. Букарещъ. 1877, 96.

32.Ковачев Н. 1984. Отново за местонахождението и името ...

33.Темелски Хр. „Хотел-Хоталич” и „Серви /Селви/-Севлиево” – непубликувана статия. Същият. 2006. Севлиево – градът на Росица. – В: Поздрав от Севлиево. София, 41.

34.Симеонов С. 2007. Хоталич. Средновековният град-крепост край Севлиево. Севлиево; Ботева Н. 2004. Археологическите проучвания на Хоталич. Севлиево.

35.Симеонов С. 2007. Хоталич ... 27 и сл.

36.Пак там, 62-64.

37.ТИБИ, Т. ІІ ... 233, 245.

38.Ковачев Н. 1961. Местните названия от Севлиевско. София, 273.

39.Пак там, 133, 173, 224, 226, 230, 233.

40.Стойков Р. 1959. За някои неясноти и грешки в поселищната ни литература. – Исторически преглед, ХV, кн. 1, 106; Ковачев Н. 1961. Още нещо за местоположението и името на средновековното селище „Хотел”. – сп. Български език, ХІ, кн. 5-6, 518.

41.Ковачев Н. 1984. Отново за местонахождението и името ...

42.Ковачев Н. 1959. Един неизвестен надпис ... 352; Същият. 1960. Селището предшественик на Севлиево. – в. Балканско знаме, год. , бр. 100; Същият. 1961. Още нещо за местоположението ...; Същият. 1974. Върху названието на град Севлиево. – Български език, ХХІV, кн. 5, 425.

43.Симеонов С. 1996. Хоталич-Севлиево. Хилядолетен град край Росица. Севлиево, 1.

44.Ковачев, Р. Нахията Хоталич ... 278, бел. 27.

45.Кийл, Махиел. 2005. Разпространението на исляма в Севлиевско ...  286, 402.

46.Въгленов, М. 1970. Нови данни ...

47.Христов Хр. 1977. Легенда за двете девойки. – в. Балканско знаме, бр. 114.

48.Пак там.

49.Пак там.

50.Въгленов М. 1969. Недовършена легенда. – сп. Турист, ХІV, бр. 12, 22; Същият. 1970. Нови данни ...

51.Раковски Г. 1988. Съчинения. Т. 4. София, 403-404.

52.Милчев Ат. и др. 1978. Милчев Ат., К. Койчева. Археологически данни за поселищния живот в две крепости в Габровски окръг. – Годишник на музеите от Северна България. ІV, 57.

53.Ковачев Н. 1961. Местните названия ... 200, 217, 254, 269.

54.Пак там, 140, 142, 242.

55.Пак там, 136,172.

56.Иванов Ив. Т. Ирански суфикси в езика на древните и съвременни българи. – Страница за прабългарите. Език, произход, история и религия в статии, книти и музика. http: protobulgarians.com

57.Голийски П. 2002. Топоними от древнобългарски тип в българските земи. – сп. Български векове, кн. 4, 59-61.

(Статията е отпечатана в: Севлиево и Севлиевският край. Археологически проучвания. Юбилеен сборник по случай четиридесет години от началото на археологическите разкопки на ранновизантийската и средновековна крепост при град Севлиево. Севлиево. 2019, 137-145.)