КАСТЕЛ

 

ИСТОРИЧЕСКИ ОЧЕРЦИ ЗА МИНАЛОТО НА СЕЛИЩАТА ОТ СЕВЛИЕВСКА ОБЩИНА

КАСТЕЛ

            Разположено е на 3 км югоизточно от село Батошево и 18 км от Севлиево върху хребет, спускащ се от масива Бухал. Историята му е неразривно свързата с тази на Батошево, на което е махала дълго време.

            Името се свързва с латинското castellum, означаващо крепост, малко укрепление, планинско село, убежище, защита. В румънския език castel  е замък. Според предание, запазено сред местното население, някаква укрепена сграда е имало в северния склон на връх Бухал.

            В османотурски регистър от 1580 г. се появява село с името Кастал, с 40 християнски домакинства. В предишните регистри, а и в следващи това населено място повече не го откриваме. При оскъдната информация, с която разполагаме е трудно да се правят някакви изводи. По всяка вероятност е съществувало като махала на Батошево.

            Това, което знаем със сигурност е, че махала Кастел възниква от преселници от съседното Батошево и други села по време на кърджалийските нападения. Тук батошевци имали даями, кошари и полугари и след опожаряването и разграбването на селото се установили трайно в тях. Поставили началото на цели родове, сред които са известни Мангелите, Касапите, Бръмеци, Дедевци. Родът Грозевци с основател дядо Грозьо бил от разселеното село Малково. С тях се родеели Кътеви, Палета и Сакаджии. По-късно от махала Селище дошли Гаргите, разклонение на рода Бараците. След отминаване на метежните години имало краткотраен спокоен период, който бил нарушен от поредни чумни епидемии – 1814, 1831, 1837, които довели до ново движение сред населението. Появяват се нови бежанци с нови родови имена. Така до средата на ХІХ век се оформили около 13 малки родови махалички около централната махала Кастел, която била част от община Батошево. Известни са: Дедевци, Яланджии, Коломини, Узуни, Бръмеци, Касапи, Чакали, Гаци (Гацини), Бойновци, Мангели, Данчевци, Пенковци, Грозевци.

            От църковния архив на поп Иван поп Кръстев се знае, че през 1872 г. Кастел е имал 113 семейства (в Батошево – 120, Енев рът – 139, Шумата – 127). След Освобождението през 1893 г. тук се заселват няколко домакинства на власи от Шумата. След 1934 г., когато има 644 жители, започва едно непрекъснато намаляване на населението. Преброяванията отбелязват: през 1946 г. - 569 души, 1956 г. - 585, 1965 г. – 369, 1975 г. – 141, 1985 г. – 94, 1992 г. – 71, 2001 г. - 63; през 2008 г. постоянно живущите са 40, а последното преброяване от 2011 г. отчита 39 души.

            До март 1979 г. е махала на Батошевската община. При създаването на Стокенската селищна система придобива статут на самостоятелно кметство към Стоките, а по-късно към община Севлиево. Като малко селце Кастел се полва със статута на кметско наместничество до ноември 2011 г. Поради силно намалелия брой на жителите е лишено от кметски наместник и административното му обслужване се поема от кметство Батошево.

/Из книгата "Исторически очерци за миналото на селищата от Севлиевска община"/