ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО ВЕЛИКО НАРОДНО СЪБРАНИЕ И СЕВЛИЕВСКИТЕ НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ 1879 ГОДИНА

ПЪРВОТО БЪЛГАРСКО ВЕЛИКО НАРОДНО СЪБРАНИЕ И СЕВЛИЕВСКИТЕ НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ 1879 ГОДИНА 

Архивни материали за Първото велико народно събрание не са запазени. Знае се, че протоколи и дебати не са водени, а оскъдната документация, заедно със списъка на депутатите, след влошаване на отношенията с Русия, най-вероятно са отнесени към Санкт Петербург. Малко по-късно, поради пожар в Народното събрание, са унищожени и вторите екземпляри от някои документи. Малкото информация, с която се разполага, е почерпена от тогавашния периодичен печат и спомени на участници в събитието.

Точният брой на делегатите на ПВНС не е известен. Историкът Никола Станев сочи 221 души, други източници посочват числата 237 и 250. В историографията е прието, че повече от 2/3 от делегатите на Учредителното събрание са били делегати и в ПВНС, като новите са само около 66 души. В продължение на два месеца елитът на българската нация е съсредоточен в старата столица Търново. Това са хора с утвърден авторитет в обществото и вече с известен парламентарен опит.

Прието е за меродавно, че севлиевските народни представители в Учредителното събрание са такива и в Първото велико народно събрание. Това са депутатите по звание:

1.КРЪСТЮ СУХИНДОЛСКИ – председател на Севлиевския окръжен съвет.

2.ИЛИЯ ДЕНЧЕВ – председател на Севлиевския окръжен съд.

3.ХРИСТО СПИРИДОНОВ – председател на Севлиевския градски съвет, и депутатите по избор:

4.МИХО М. ГЪЛЪБОВ – кмет на село Млечево, заможен селянин.

5.ГАТЮ КЪНЧЕВ – едър чифликчия от града.

6.ПЕТКО ГАНЧЕВ – член на турския меджлис преди Освобождението.

На 16 април е закрито Учредителното събрание, а на 17 април (рождения ден на руския император Александър II – Цар освободител) е открито Първото велико народно събрание. Императорският комисар княз Дондуков-Корсаков открива заседанието и предлага за председател бившия екзарх Антим I. Проверка на избора на депутатите не е правена, тъй като Дондуков-Корсаков съобщава, че всички присъстващи са редовно избрани и имат депутатски удостоверения. Пак той препоръчва да не се води протокол, а да се състави само акт за избора на княз. По предложение на епископ Климент (Васил Друмев) с викове „ура“ и „да живее“ за български княз е избран германският принц Александър Батенберг. Съставеният акт, поставен на сребърен поднос, е поднесен на императорския комисар от Антим I. На следващия ден, 18 април, княз Дондуков-Корсаков закрива заседанието с тържествена реч.

След обиколка в няколко европейски столици, от Цариград, Александър Батенберг пристига в Търново. Ликуващият народ го посреща тържествено. На 26 юни той се явява във Великото народно събрание и полага клетва пред народните представители, след което Първото велико народно събрание е закрито.