ЛЕГЕНДАТА ЗА КОНЯ-ГЕРОЙ БАННИК

ЛЕГЕНДАТА ЗА КОНЯ-ГЕРОЙ БАННИК

На границата на стария и новия век, след близо сто години от Балканската и Първата световна война, сред севлиевци все още е жив споменът за коня-герой Банник от 9-ти артилерийски полк. Но времето е безпощадно, годините се нижат бързо и забравата започва да надделява. Историята придобива все повече легендарен характер.  По разказ на Георги Златарев, след Балканската война (1912-1913 г.), полкът се прибрал в Севлиево, където изтощените и негодни за по-нататъшна служба коне били бракувани. Сред тях бил и Банник. През цялата война той сам теглел едно оръдие в дъжд и кал, говорело се, че извел ранения батареен командир до превързочния пункт. Този кон бил продаден на селянин от Ряховците, който го оставил да пасе на ливадата без да е вързан. След известно време, почувствал наближаващия си край, Банник поел към казармата в Севлиево и умрял до своето оръдие. По настояване на капитан Горанов на коня бил издигнат паметник, висок два метра.

Според други разказвачи действието се развива по време на Първата световна война (1915-1918 г.). Данаил Семерджиев съобщава: „Край Дойран 1918 г. снаряд заринал землянката на поделение от Девети артилерийски полк – севлиевския. Всичките войници загинали. Любимият кон на капитан Попов – Банник, останал по чудо жив, стоял изправен пред развалините и упорито ровел с копито. Усещал, че има затрупан човек. Войниците се втурнали, разринали пръста и спасили капитана.“ След войната Попов (вече майор) продължил службата си в полка в Севлиево. Остарелият Банник бил продаден на селянин в село Сенник. Една сутрин войниците намерили коня умрял до оръдието, което теглил през цялата война. Признателният майор Попов, родом от Троянския край, издействал направата на паметник в чест и памет на подвига на Банник, спасителя на живота му. Почти същото разказва и Янко Гочев, който добавя, че офицерът Попов е син на опълченец и внук на създателя на килийното училище в село Орешак, Троянско.

Съхранилите спомена за бележития кон Банник единодушно твърдят, че на пиедестала на паметника имало надпис: „Пътниче, постарай се да постигнеш нравствената висота на този кон!“

Също така доста точно се посочва и мястото където се издигал паметникът – югозападния/западния край на казармата, днес парк „Казармите“. Около средата на миналия век там още личали останките от основите му.

Нямаме яснота за името на легендарния кон. От справките, които направихме става ясно, че в славянската митология Банник е дух, обитаващ банята, представян най-често като малък, но много силен, рошав старец, с дълга брада. В руския език, конкретно във военното дело, това е термин, с който се означава дълъг прът с цилиндрична четка или парцал на края за чистене вътрешната страна на цевта на оръдие след стрелба. Можем само да предположим, че става дума за силен кон, издръжлив на тежък път, на буря, на студ и пек, с рошав външен вид.

През първата половина на миналия век конете играят голяма роля по време на война – без капризи те теглят оръдията, променят огневите позиции. Има съхранени много спомени за забележително приятелство между тези умни животни и човека, който се грижи за тях. Ще припомним само шедьовъра на съвременното кино „Боен кон“ (2011 г., с режисьор Стивън Спилбърг), един вълнуващ разказ за забележителната близост между коня Джоуи и неговият млад треньор по време на Първата световна война. В Съветския съюз има паметник на куртатинските войници, загинали във Великата отечествена война. Безименният кон е наведен към лицето на въображаем конник, за да разбере дали ездачът му диша. Ако още е жив, конят спокойно ще пасе наблизо, а ако е мъртъв, ще се върне в родното си село. В световната военна история сигурно има още множество подобни примери.

Днешният прекрасен парк за отдих с името „Казармите“, който се предвижда да е и музей за славното бойно минало на 9-ти артилерийски полк, ще спечели много ако бъде възстановена статуята на коня-герой Банник, който с копитото си сочи къде е затрупан бойният му другар. Тя би следвало да е в близост до едно от артилерийските оръдия, разположени вече в началото на парка. Освен известния надпис, за който стана дума, до скулптурната фигура ще е добре да има и кратко описание на легендата за Банник.

Паметник на куртатинските войници, загинали във Великата отечествена война. Скулптур Даурбек Цораев, Северна Осетия, 1971 г.

Легендата „Боен кон“ за младия Албърт и неговия кон Джоуи.