ДИКЕНЛЕР
За изчезнало мюсюлманско селище с име Дикенлер в района между днешните села Ряховците и Петко Славейков пишат двама изследователи: проф. Николай Ковачев и проф. Махиел Кийл. През средата на миналия век проф. Ковачев открива писмени данни за него в Ориенталския отдел на Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий”, заведени под сигнатура ОАК, 206/19; СЕ 3/3/. В османски документ от 1838-1839 г. се споменават с. Сусит (?), Хирева, Бералък (дн. Бериево) и Дебнева, всичките в състава на тимара Хоталич, а в друг документ от 1850 г. към тях са добавени Батшево /дн. Батошево/, Субун /?/, Дикенлер и Мухеддин /?/. Ковачев предпазливо сочи Дикенлер като „неизвестно изчезнало селище в Севлиевско”, обръща внимание, че турското dikenler се превежда като тръне и прави паралел със село Трънето, Габровско.
От публикациите и изследванията на холандския османист проф. Махиел Кийл, направени в края на миналото столетие, научаваме, че мюсюлманското село Дикенлер е обитавано през 1516 г. от 36 домакинства, през 1545 г. от 60 домакинства, от които 3 на нови мюсюлмани, и през 1580 г. от 27 домакинства, от които едно на нов мюсюлманин. В своите карти за 1516 и 1580 г. той локализира Дикенлер между днешните села Ряховците и Петко Славейков (по-точно югоизточно от П. Славейков и югозападно от Али Факихлер). Обозначава го като селище с население от 25 до 50 мюсюлмански домакинства. Пише също за съществуването на ливада в землището на днешното село Ряховците с името Дикенлер. В монографията на проф. Ковачев за топонимите от Севлиевския край обаче такава местност няма посочена. От разговори с турци и българи в днешното село Ряховците също не намерихме потвърждение на твърдението за местност с името Дикенлер в района на село Ряховците.
Проф. Красимира Мутафова, българската преводачка на подробния регистър от 1580 г. (според нея от 1613-1614 г.), изчезналото село Дикенлер вероятно е било разположено югоизточно от днешното село Петко Славейков. Документът характеризира населението на селото като земеделско и скотовъдно. Отглеждали се пшеница, ечемик, овес и ръж; плащали десятъци от пчелни кошери, сено и зеленчукови градини. Показателно е, че имали две малки воденици, което потвърждава близост до Аканджиларското дере, протичащо между Ряховците и Петко Славейков. Селото имало имам. Един от жителите му бил рая на просветления град Медине. Мъжките имена Сейиди и Пири предполагат наличие на ислямско мистично братство.
От малкото документални свидетелства за изчезналото село Дикенлер могат да се направят следните изводи:
Мюсюлманското село вероятно е възникнало в края на XV или самото начало на XVI век и е просъществувало до началото на XVII век. След разцвета му през средата на XVI век, следва демографски упадък и разселване, причинено най-вероятно от някаква болестна епидемия. Част от жителите му поставят началото на село Рахова (днес Ряховците), което изрично е посочено в регистъра от 1580 г. и е важно свидетелство за това, че село Дикенлер е било разположено наблизо. Друга част от домакинствата му сигурно са се насочили към близкото Акънджълар (Петко Славейков), тъй като неговите домакинства в същия регистър са увеличени близо три пъти в сравнение с предходната регистрация от 1545 г.
Откриването и публикуването на нови документи в бъдеще ще внесе още по-голяма яснота в миналото на това загадъчно селище.
Литература:
Андреев, Ст., Хр. Темелски. Подбрани османски документи за Севлиево и Севлиевска каза. Севлиево. 2019, 198.
Андреев, Ст. Анотации на османотурски документи. (с.11, док. №19) – ф. 183 А, а.е. 35.
Ковачев, Н. Местните названия от Севлиевско. С. 1961, 10, 174.
Махиел Кийл. Разпространението на исляма в Севлиевско през османската епоха: колонизация и ислямизация. – Мюсюлманската култура по българските земи. Изследвания. Съст. Р. Градева, Св. Иванова. С. 1998, 117.
Махиел Кийл. Хора и селища в България през османския период. С. 2005, с.299-300
Няма коментари:
Публикуване на коментар