ИСТОРИЧЕСКИ БЕЛЕЖКИ
ЗА МИНАЛОТО НА МАХАЛА АВРАМИТЕ, СЕЛО СТОЛЪТ
ПРЕДГОВОР
ОТ РЕДАКТОРА
Тази книга не е история на махала Аврамите. Тя е
емоционален разказ за възникването на махалата, за бита, нравите и обичаите на
нейните жители, за началото и размножаването на Аврамовия род. Тя е памет за
родното място, за своя род и Родина. Затова и мотото, което е сложил на своите
спомени авторът, е: „В памет на тези, които създадоха махалата.”
Банчо Йонков Банчев е роден на 8 юли
1921 г. в махалата. Завършва основно образование в село Столът, след което учи
шивашкия занаят. Трудовият му път преминава като магазинер в клона на
кооперацията в махалата и в централния магазин на Столът. Активен общественик.
Избиран е за съветник няколко последователни мандата. С негово съдействие се
изгражда уличното осветление, прави се модерна чешма, прокарва се път до центъра
на махалата, оформя се рейсовата спирка на пътя Столът-Млечево. Участник е в
първата фаза на Отечествената война 1944 г. Със смъртта му на 20 ноември 2007
г. животът в махала Аврамите приключва.
Любовта на Банчо Й. Банчев към
родната махала и нейните хора никога не угасва. Силната му връзка с тях
продължава и докато е здрав той и съпругата му са едни от последните обитатели
на Аврамите. Израз на тази любов са неговите „Исторически бележки”, в които
добросъвестно описва проучванията си за основаването на махалата и за Аврамовия
род. Те са ръкописно написани в две тетрадки малък формат, общо 68 страници, и
една тетрадка голям формат, без номерация, общо 31 страници. Трудът си Б.
Банчев завършва на 6 декември 1973 г. Съзнавайки, че „не всичко е казано” той
отбелязва: „Бих се радвал, ако някой допълни моите исторически бележки и
разшири познанието за тази малка, но интересна махала”, защото много добре
знае, че хората съществуват, докато има кой да си спомня за тях.
Основната цел на книгата „Исторически
бележки” е да съхрани, поддържа и предаде на бъдещите поколения българската
родова памет. Тя безспорно ще подпомогне и насърчи следващи родови изследвания,
ще спомогне и ускори написването на история на село Столът. Богатото описание
на махленските обичаи ще насочи работата на местното читалище към тяхното
възпроизвеждане.
Приживе Банчо Й. Банчев не успява да отпечата и
разпространи труда си, но неговите наследници, съзнавайки значимостта му го
съхраняват. По инициатива на Лальо Петков Лалев са предприети действия за
запазване и съхраняване паметта за обезлюдената вече махала. След като не се
осъществява идеята за поставяне на паметен знак при автобусната спирка, се
провеждат няколко разговора с дъщерята на Банчо Й. Банчев, Мария Банчева
Йонкова, която предоставя ръкописа на баща си и дава съгласие за редакторска
работа по него и подготвянето му за печат. Трудът на Банчо Й. Банчев ще види
бял свят за радост на мнозина аврамчани и ще спомогне за съхраняване паметта за
махалата, за нейните основатели и живелите в нея. Защото, както казва Лальо
Лалев: „Хората съществуват, докато има кой да си
спомня за тях.”
Предлаганата книга е структурирана в четири раздела. В
първият, озаглавен „За махалата и нейните хора”, е изложен материалът за
възникването, първите заселници и техния поминък, дадени са кратки данни за
учебното дело, за църквата и кооперацията. Обстойно са описани местните обичаи.
Вторият раздел представлява описание на Аврамовия род. По сведения на братята
Лальо и Васил Петкови Лалеви на няколко места са направени добавки към основния
текст, за което им благодаря. За намесата в авторовия текст е сигнализирано в
бележки под линия. В третия раздел са включени две допълнения към основния
материал – едното е на автора, а другото – на неговата дъщеря Мария Банкова. Последният
раздел включва няколко приложения, които онагледяват и поясняват „Историческите
бележки”. Това са схеми за Аврамовия род, карти на махалата и множество снимков
материал, всичките предоставени любезно от Лальо Петков Лалев. Наименованията
на местностите в землището на махалата са също негово дело. В приложенията са
включени и два материала от редактора – исторически очерк за село Столът и
списък на столчани, загинали по време на Балканската и Междусъюзническата
войни.
Благодаря сърдечно на Лальо П. Лалев
за всестранната и компетентна помощ, оказвана по време на подготовката на
материала за отпечатване.
Специална благодарност отправям към
Данаил Лалев – управител на фирма „Охрана и банков сервиз” – Севлиево, който
финансира издаването на книгата. В тази връзка не мога да не спомена, че за
редица селища от общината има написани в миналото такива исторически материали,
които чакат своя финансов благодетел, за да видят бял свят и станат достояние
на широката общественост.
Петко Недялков
ПЪРВИ
РАЗДЕЛ.
ЗА МАХАЛАТА И НЕЙНИТЕ ХОРА
1.Възникване на махала Аврамите
За
произхода на махала Аврамите, село Столът, община Севлиево, старите хора са
съхранили две предания. Според първото, преселници от село Кози рог, Габровско,
бягайки от върлуващата чумна епидемия през 1836-1838 г., поставят началото на
махалата. Второто предание е малко по-подробно. То разказва, че дядо Денчо,
баща на дядо Аврама, убива някакъв турчин на нивата си, когато орял, и за да не
го хванат турците, той решава да избяга далеч от родното място. Потегля със
семейството и добитъка си към този край, където е сега днешната махала
Аврамите.
Първоначално преселниците се
установили на Голямата бахчия в горния североизточен край на местността
Сиповица. Според преданието, там си построили къща (по-скоро колиба), изцяло
дървена, покрита с шума и папрат. Посадили и дюля, която просъществува до около
1950 г. и лично я помня. Оказало се, че избраното място има редица недостатъци:
изложено е на непрекъснатото въздействие на ветровете и на слънцето, а вода
наблизо няма – река Боазка на изток е далеч, а Сиповското дере на юг също не
решавало водния проблем. Нямало наблизо и други къщи на заселници.
След известно време дядо Денчо и
синът му Аврам, след като проучили добре местностите, се преместили на запад
във един валог близо до река Млечовщица. Построили си къща по подобие на
първата на местността Под кривата ябълка. Други местности наоколо са Вехтата
къща, Под Йорданови, Банчовата гора на Бейката. Новото заселище днес носи тези
имена и се намира на източния край на Бейката (Лъката), на 20-30 м над нея, в
овощната градина на Банчо Йонков. Мястото е наклонено на север, но е запазено
от ветровете, оградено с високи хълмове, обрасли с дъбови и малко букови гори.
На много места има изворна вода. Най-общото име на местността на юг от реката е
Дурашкото, прорязано от няколко дерета. Съставни местности от запад към изток
са: Широка поляна, Шапратилската даяма, Голямото Дурашко, Илиското, Бахчаловото
(Бахчалиското), Средното Дурашко,
Трапа, Колибките, Убанца, Аврамското Дурашко, Урвата, Лъката, Копака и др.
Къщи били изградени по Илиското и на
север от него на Добревото и Радоевото. Още на север имало по-голямо селище –
Станевци, което днес не съществува, има останки от градежи само. Жителите на
тези поселения след Освобождението се преселили в село Градница. На запад от
къщата на дядо Денчо и синът му Аврам имало друго селище – Рогулят, разположено
по течението на река Млечовщица.
Теренът на местността, където се
устроили първите заселници, бил много стръмен, но където се предполага, че е
била къщата на дядо Денчо и сина му, мястото е подравнено и около него има
дюлеви дървета. С уголемяването на семейството, селището се разраснало нагоре
към по-равното място, което и до днес съществува и носи наименованието Аврамите
– по името на големия син на дядо Денчо.
 |
|
Поглед от гробищния
парк на с. Столът към местоположението на м. Аврамите. В дясно е Голямата
могила.
|
|
|
 |
|
Изглед от Сиповица
към Обаеница; в дясно – Голямата могила, между тях е Зеления трап
|
 |
|
Голямата могила,
погледната от м. Менювка
|
Махала
Аврамите е сгушена между няколко високи и гористи хълмове и се прорязва от
водите на малката рекичка Млечовщица, която идва от юг, насочва се на
североизток, близо до махалата свива на изток и се влива в река Боазка. При
дъждовно време е много буйна. Мястото е защитено от ветровете и чуждите
погледи, има изобилие от вода. Близо до къщата на дядо Денчо е имало воденица
караджейка, наричана Добревата воденица, вероятно притежание на човек от
споменатата махала Добревото. Тя ще е обслужвала махалите Станевци, Българи и
Рогулят. В близост до тази воденица е имало още две къщи. Едната е била на
Шапратилската даяма до бента. В нея е живял по-късно дядо Марин Шапратиля от
Рогулят – голям търговец на добитък. През турско време тази къща често била
нападана от пътници и турци, защото край нея наблизо минавал път от Севлиево за
Троян. Срещу воденицата имало друга къща, която от по-късно време се казва
Минчовата, от там и местността – Минчовото. Този род се изселил в Градница.
Споменатият път бил ползван от търговци – българи и турци, като най-пряк от
Севлиево за Троян. От тук турците превозвали беглика, събиран в Старо Млечево
(днес Селци, Троянско).
Аврам, синът на дядо
Денчо, имал четирима сина: Денчо, Досю, Банчо
и Петър. Те си построили домове на юг от дядовата и бащина къща в една малка
равнина с достатъчно изворна вода.
Денчо
изградил малка къща с каменни зидове, състояща се от две стаи. Намирала се на 20-30
м на юг от днешната плевня на Колю Кънчев и мястото ѝ още личи. И до днес
районът около къщата носи името Денчевото. От Денчо водят началото си два рода:
Баневи (Банаците), които живеят в махалата, и Денчовите, изселили се в село
Градница.
Досю
строи къща до пътя, от източната страна на днешното тлакане на Банчо Стоянов.
От него водят началото си в Аврамите също два рода: Досевите и Стойновичините.
Банчо,
третият син, строи до днешния път, който минава през махалата от запад към
изток, пред вратнята (портата) на Иван Кънчев. Банчовите наследници се изселили
всичките в Градница, където са известни под името Бояджийте.
Петър,
последният син на Аврам, строи своя дом пред днешната къща на Петър Стойнов.
Неговите потомци са известни като Петровчините, или Мержаните. Те се изселват в
Градница, където са известни като Крайшниците.
Каквато
била къщата на Денчо, първия син, такива били и на останалите братя.
Така
било поставено началото на махала Аврамите от наследниците на Аврам, сина на
дядо Денчо.
2.Поминък
Населението на махала Аврамите се
занимавало главно със земеделие и скотовъдство, малко търговия и овощарство,
съвсем слабо със занаятчийство. Обработваемата земя била малко и се намирала на
две места: едното, на източния край на местността Сиповица; другото, на север
срещу махалата, по левия бряг на рекичката Млечовщица, където е местността
Аврамското Дурашко (Убанца). Не са разполагали с други земи, които да ползват
като орници. На едното място засявали жито и овес, на другото – папури и боб.
Местата им ежегодно се разменяли. Отглеждали се в малки количества ечемик,
просо и ръж. Често пъти се смесвали два ката жито и един кат ръж, като тази
комбинация носела името соръжка.
Земята се обработвала с орала и
мотики. Папурите окопавали без да ги наорават, на ръка. Жънело се на ръка,
вършеело се на харман с коне или с дикани[1],
отвявало се на ръка. Плуг и грапа първи доставили и ползвали през 1938 г. Банчо
Стоянов и Марин Колев. Вършачката се появила едва след 1946 г.
Лозя първоначално се оформили по
горния край на местността Дурашкото, но тук земята била камениста и стръмна,
дъждовете лесно отнасяли пръстта
и оголвали лозите. Поради тези причини лозята били преместени на Сиповица
(Могилката, или Карталското – сега района е известен като Лозята). Тези нови
лозя се садят около 1920-1925 г. и съществуват до към 1935-1936 г., след което
са изкоренени и обърнати в ниви.
Люцерина и фий се отглеждат след
1920 г. за фураж на добитъка, а детелината се появява след 1935 г.
Брашно за хляб произвеждали на
местната воденица – дядовата Добрева, смесено жито и повече царевица. Хлябът
предимно е бил папурен, по-рядко смес от папурно и житно брашно. Пресято буратно[2] брашно се появява едва след 1940 г.
Основната храна е била: боб, ошав от сушени плодове – сливи, круши и др.,
мляко, сирене, зеле, чушки, сланина. През пролетта, по Гергьовден, се коли
агне, а през есента – едро добиче, заради кожата му, която се обработва за
цървули.
Облеклото основно е било вълнено,
вълнен шаек, калчищена риза, а през зимата се носели кожуси.
Сливовата реколта се използвала за
добиване на ракия за лични нужди и за продан, обикновено на кръчмари. Една част
от сливите се продавали още в суров вид на търговци, а друга - се сушели.
Имало и търговци, които се занимавали с
купуване и продаване на едър и дребен добитък на Севлиевския пазар. По известни
търговци в миналото са били: Досето, Йонко Банев, Кънчо Стойнов, а напоследък,
за кратко време Стойно Банчев. Йонко Банев е извършвал и амбулантна търговия с
бои за боядисване на прежди и платове, с бонбони, рошкови, гривни, пръстени,
обеци и други стоки.
Занаятчийството в миналото е било
слабо застъпено само от рода на Банчо Аврамов. Двамата братя – Митю и Колю, са
изработвали гайтани, боядисвали платове и прежди. Заради упражнявания занаят
стават известни под името Бояджиите. С това име са познати и в Градница, където
се изселили след Освобождението.
В по-ново време в махалата се
заселва Колю Лалев от Кръвеник, който става зет у Петровичините. Той упражнява
арабаджийския (коларски) занаят. От Стойновичините в последно време Стойно
Банчев беше ковач, а Колю Кънчев – бъчвар.
През летния сезон някои мъже ходеха
на работа в град Лясковец да обработват лозя, а други по полските села на романия
(жътва). По-малките деца ставаха чираци на различни места.
Строителният занаят е усвоен едва
след 1940 г. от двама-трима души.
Като добри търговци в последно време
се очертаха Банчо Йонков (автора на спомените, бел. на ред.) и Йонко Лалев от
Банашкия род.
Със скотовъдство се занимавали
всички жители на махалата. Отглеждали се овце, кози, крави и коне. Конете се използвали
по време на вършитба. На средата на хармана се забивал кол, а наоколо се
разпръсквали снопите с ожънатото жито. Конят се връзвал с въже за кола и
обикалял около него докато се навие, след което посоката се сменяла до
развиването на въжето. Процедурата се повтаряла докато зърното се орони.
По-късно започнали да ползват диканя, като запрягали крави, волове или коне.
След оронването на зърното се отнимала горната едра част от сламата. Останалата
дребна слама и зърното се събирали на куп и се чакало появата на вятър. Тогава
с дървени лопати сместа се загребвала и хвърляла нагоре, за да бъде отвята от
вятъра сламата. От зърното се оформяла нова купчина.
Кравите се използвали при оран, за
превоз на дърва за огрев, за прекарване на реколтата от полето, за извозване на
тор и други стопански нужди. Отглеждани са малки телета за подмяна на старите
крави или за продан на търговците. От млякото на кравите се приготвяло кисело
мляко, сирене, масло, извара, катък (мляко със солено сирене).
Овцете и козите се отглеждали основно
за добиване на мляко. Яретата и агнетата се продавали на касапите.
Лятно време добитъкът (предимно
овцете и козите) лагерувал по кошари, правени по стърнищата. Така се наторявала
бедната почва. Такива постоянни лагери, наречени даями, имало на няколко места,
главно по Дурашкото (Убанца). Лалито имал даяма в Трапа, Банаците – на Даймичката,
Стойновите – на Слона.
На Средното Дурашко,
до Башчаловото,
е имало две даями: едната е била на Стоян Петков от Рогуля, а другата – на
Пенко Цвятков, също от Рогуля. На даямата дето споменах за къщата, че е
нападана от турците, в последно време е имало също добитък за лагеруване само
през лятото, но и тя била на човек от Рогуля – дядо Марин Шапратила.
3.Училище, църква, кооперация
На
училище децата от махала Аврамите тръгнали едва след Освобождението, и то
предимно момчетата, в село Градница, като оставали там на квартири. След като
село Столът се отделя от Граднишката община, децата се преместили да учат там.
Училището било до самата църква и представлявало хамбар от турско време,
преустроен за новите нужди. Като се увеличил броят на учениците, започнали да ползват
помещение от общината и частни квартири.
Махалата е разположена между селата
Млечево, Столът и Градница, и не е известно къде точно са ходели на царква.
След построяването на църква в село Столът вече се числели към тамошната
енория. Там се извършвали кръщавките, венчавките и опелата. Първоначално
мъртвите погребвали близо до махалата. Дядо Аврам е погребан на Лъгът, до реката
и пътя. Баща му, дядо Денчо, е погребан на Гьола, до днешната чешма. Общи
гробища има под къщата на Петър Стойнов в бахчията. След построяването на
църквата в Столът започват да се използват гробищата до нея.[3]
Има два гроба на местността
Минчовото, до реката, покрай пътеката, която идва от махалата и води за нивите.
Те са в гористата могилка източно от пътеката. Не е известно кои са
погребаните, но може да се допусне, че са от близката къща на Минчовото.
С важни хранителни продукти селяните
от махалата се снабдявали от различни места, като вземали по-големи количества
за запасяване. След образуването на потребителна кооперация в село Столът
всички домакинства от Аврамите стават нейни членове. Купували се основно сол и
газ. Вместо ориз се използвал булгур, приготвен от попарено жито и стрит с два
люти камъка. Захар се купувала около два килограма годишно, предимно на бучки.
В Аврамите малко магазинче се
разкрива едва през 1955 г. и просъществува до 1964 г. То се помещавало в къщата
на Банчо Йонков, който бил и магазинер до 1959 г., след което станал магазинер
в Столът, а жена му Мита работила в магазина в Аврамите до закриването му.
През месец септември 1957 г.
махалата е електрифицирана, а през 1968 г. е поставено и улично осветление.
Хубава чешма е построена 1971 г., а следващата година е баластриран пътя,
свързващ махалата с шосето Столът-Млечево. Уличното осветление, чешмата и пътя
са направени чрез съветника Банчо Йонков от махалата, а електрификацията през
съветничеството на Петко Кънчев от Столът.
4.Обичаи
Именни дни.
В деня на празника мъже и младежи се появяват 2-3 часа преди съмване в къщата
на именника. С вода го поливат по главата и произнасят благословии. Ако е зима,
натоварват го на волската шейна и го откарват до реката, за да го къпят. След
това именника черпи с топла ракия, а стопанката предлага различни ястия.
Трапезата е на земята, където се разстила трапезника (покривка). Яденето се
разсипва в сахани и пръстени паници. Гощавката е съпроводена с песни и хора чак
до нощта. Когато именниците са повече, посещават се последователно всичките.
Сватба. Младеж, който
реши да се жени известява родителите си и посочва избраницата си. Родителите
може да се съгласят, но може да предложат и нова девойка. И в двата случая
решаваща е думата на родителите. След като избора е направен, родителите на момчето
отиват в дома на момичето или изпращат свои доверени хола за сватосване. При
положителен резултат момичето дава някаква своя вещ за свидетелство, а
пратениците оставят обикновено пендара на момичето и уточняват кога ще стане
малкия годеж. Размяната на тези вещи между момичето и момчето се нарича замянка.
От този момент те не дружат с други момчета и момичета, а самата замянка се
държи в тайна.
Малкият
годеж става обикновено в неделя вечер в дома
на момичето. Родителите на момчето идват, придружени от свои близки, носят пита
хляб и менче със сготвен боб и зеле на яхния. Носят и буренце с ракия, на което
с червен конец е вързана златна монета. Ако въпреки тайната за годежа са узнали
и други младежи, които харесват девойката, те също идват в дома ѝ като носят
буренце с ракия и златна монета. Родителите на момичето посрещат гостите,
слагат софрата (паралията) и нареждат на нея буренцата на кандидат женихите.
Който не носи буренце слага вместо него джуздана си (портфейла). Подканват
момичето да си избере буренце (или джуздан). Ако се избере някой от новопоявилите
се кандидати (по-богат или по́ на сърце), замянката отпада и родителите и
момчето си отиват, като двете страни си връщат дадените преди вещи. Следва замянка
с новия избраник и годеж още същата вечер.
Ако
момичето вземе буренцето на първия избраник, тогава си отиват новодошлите
кандидати, но с по-малко срам, отколкото при другия случай. Тогава на софрата
се поставя питата, която носят родителите на момчето, слага се на нея сол,
хвърлят се нанизи с пари и чапрази[4]
от мъжката страна. След това момичето и то донася пита и я слага на паралията.
На нея също слагат сол и родители и близки хвърлят пари и нанизи. Момичето
дарява с кърпи всички присъстващи. Питите се подават на момчето и момичето,
благославят се. Момичето прибира парите, разчупва питите и подава на всеки от
присъстващите по парче с благословия. По време на гощавката двете страни се уговарят
за сватбата и за даровете. Бащата и майката на момчето казват колко ризи,
възглавници, торбички и чорапи искат за дар на сватбата и ако не са правили
по-напред замянка, заменят се тогава. Това е малкия годеж.
Големият
годеж, след като е определен по време на
първия, се прави малко преди сватбата. Между двата годежа се извършват груханките
и в двата дома, като в къщата на момчето присъстват само момчета. Големият
годеж става в сряда през деня или вечерта през последните години. За годежа се
калесват близки и комшии и от двете страни. Моминската страна сготвя боб и
зеле, меси хляб, а момковата – осигурява свирачи, предимно гайдари и цигулари.
От момкова страна се взема пита хляб, боб и зеле или булгур в менче и
младоженецът с родителите си и дошлите хора отиват в дома на момичето. Там се
приготвя трапеза и започва гощавката. Родителите от двете страни сядат един
срещу друг, като поставят пред себе си буренцата от малкия годеж и започва
пазарлък за искания дар. Пазарлъкът става по два начина: момчето колкото ризи
иска от момичето, толкова и сандали ще купи за близките ѝ; или пък бащата на
младежа дава пари на бащата на момичето за купуване на уговорените дарове. В
този случай момчето купува сандали само на бъдещата си жена и майка ѝ. Щом
свърши пазарлъкът за даровете, момичето дарява всички мъже с пешкири. Започва
даряването с бащата на момчето, като мята на рамото му пешкира и целува ръката
му. Бъдещият свекър благославя и дава пари. След това момчето със своите близки
и свирачите си отива.
В
дните четвъртък и петък момичето и момчето ходят в близкия град за да пазаруват
уговорените дарове – сандали, китки, бариши (тънки копринени забрадки), червен
бариш за воал на булката, огледало и др.
В
събота сутринта започва самата сватба и трае до понеделник вечер. За тия дни се
приготвят гозби от боб, зеле, жито. Ако е след Коледа, може и яхния от булгур
и свинско месо. Свирачите идват в дома на момчето в събота, събират се младежи
и близки, взема се пита хляб, гозба и ибрик ракия и потеглят да канят момичето.
Този ден се нарича каненки. В дома на момичето се слага трапеза, на която то
трябва да яде от хляба и гозбата на момчето. Младоженецът не присъства на този
ритуал. След трапезата младежите вземат изтъканите от момичето за дар
възглавници, пълнят ги със сено, зашиват се и така стават готови за даряване по
време на самата сватба. Свирачите свирят и се играят хора. След това
приготвената за младоженеца риза, с която ще се венчава, се обявява за продан
от младежите от момината страна. Закупува се от един свирач или младеж от
момкова страна. Самата риза се поставя на торбичка, а при нея се прибавят
хубава кърпа (пешкир) и чорапи, плетени от домашна вълнена прежда. След
пазарлък, парите се броят и купувачът – свирач (или младеж от групата), взема
торбичката с ризата и я презрамчва. Потегля се за дома на младоженеца, който
купува ризата с торбичката.
В
събота вечер се правят бръсненки у момчето, а у момичето – плетенки.
В домовете им се събират младежи и възрастни, слага се трапеза, вечерят, черпят
се и се веселят. Младоженецът се приготвя за бръснене. Сяда по средата на
стаята и трима младежи се редуват да го бръснат. Свирачите свирят, а група
девойки и младежи му пеят:
Барим
си, мамо, ерген походих,
хубави
моми полюбих,
бели
червени от (посочва се махалата или селото)
и
с руси коси от (също се посочва от къде).
Дорде
е ерген при мама,
той
носи баш премяна,
а
като се ожени
нахлупва
калпак до рамо.
Ох,
ергенлък, мамо,
ергенлък
- пашалък
и
моминство - везирство
и
т.нат, и т.нат.
След
като се потрети песента, момчето се надига на три пъти нагоре от младежите.
Свирачите започват ръченица и всички играят до полунощ.
Пак
в събота вечер момчето отива в дома на момичето с пита хляб, гозба и пиене, с
един свирач и мъж и жена. Слага се трапезата и се кани момичето да вечеря.
Дошлите младежи и възрастни хора също се гощават. След това момичето сяда
посред стаята, наобикалят го младежи да му пеят, а свирачът свири. Три момичета
плетат косите ѝ, а младежите пеят:
Гледай
ме, стара майко,
нагледай
ми се.
Таз
вечер съм тука,
утре
вечер съм на друго място.
При
други баща и майка,
на
нов дом.
Доде
е мома при мама,
тя
носи баш премяна...
и
т.нат и т.нат.
Като
се изпее за трети път песента, момичето се вдига нагоре на три пъти, след което
дарява с кърпи само тези, които са я плели (при бръсненките се даряват
бръснарите). Свири се ръченица и се играе до полунощ. След това момичето
постила черги и козеци по земята, а на тях слага пари. Младежите лягат и се
завиват с губера на младоженката, за да са „шарени” децата на младото
семейство, т.е. да имат момчета и момичета.
Калесаните
за сватбата месят свои пити, вземат боб, сланина, яйца, сирене и ги носят в
домовете на момичето и момчето, където се подават на майките с целуване на ръка
и благословия. Тези пити и другата храна се слагат на трапезите.
В
неделя сутринта от момкова страна започва приготвянето на ядене за всички
сватбари през целия ден. Един мъж с пита в торбата, гозба и ибрик с ракия отива
да кани булката в дома ѝ. Друг мъж и жена със свирачи отиват да поканят кума,
носейки храна и пиене. След гощавката тръгват за дома на момчето. Кумът го придружават
близки и комшии, наричани подкумници. Той носи със себе си
булото (воала) – червена забрадка, наричана бариш, и зелен венец – варакосан.
След
пристигането на кума, всички тръгват с младоженеца за дома на момичето. Няколко
младежи яздят на коне пред сватбарите. Бързоконците първи известяват в дома
на младоженката за идването на сватбарите.
Когато
сватбарите наближат, близките на момичето вземат като заложник мъжът, който
сутринта е отишъл да кани булката. Този мъж се нарича залогня, лицето му е нашарено,
направена му е коса на плитки. Той рязко се отличава по външен вид от всички
сватбари. Младежи от страна на булката го връзват с въже и заключват портата.
Започва пазарлък за заложника и булката, като се иска паричен откуп. Ако хората
на младоженеца успеят с хитрина или със сила да влязат при булката – не се
плаща нищо. След като този въпрос е уреден,
кумът влиза при булката, въведен с музика и започва забулването ѝ от кумата.
От
близките на момичето е приготвен жив петел, накичен и привързан с пешкир, който
се предлага на залогнята за купуване. Започва пазарлък и след като е закупен се
обявява, че момичето е вече тяхно, т.е. на страната на момчето. Залогнята носи
със себе си купените сандали за булката и майка ѝ. След кратък пазарлък с
младежи от страна на момичето или пък със самата майка, сандалите се поставят в
решетото за дарове и се заплащат. Плащанията при всички случаи са символични.
След
приключването на тези ритуали с музика младоженецът се въвежда при
младоженката, воден от залогнята. До младоженеца вървят малко момче и момиче,
наричани – драгинко и калина, или девер и зълва.
В това време чеиза на момичето се изнася от двамата младоженци и се товари на
кола от заложницата, като се подрежда така, че да се вижда добре от
присъстващите и се откарва в дома момчето.
До
булката застава драгинкото, а калината – до младоженеца. Тогава близките на
момичето идват с бъклица вино, подават на момичето да пие, след това то целува
ръка – опрощава се, а на него подават пари. На пояса на момичето се поставя кърпа,
залогнята я хваща, свирачите засвирват и така младото семейство се извежда на
двора. Там залогнята дръпва кърпата, извиква и побягва сред народа. Над
младоженците се хвърля вода. Залогнята връзва петела на прът, носи го високо, а
един кравай нанизва на торбата и я премята през рамо. Бащата на момичето отива
при бащата на момчето, ръкуват се, черпят се, но не си викат сватове още.
Сватбата
се насочва към църквата за венчавка на младоженците. Там те застават под
полюлея пред маса, на която се поставя кравай, а в кравая чаша вино. Кумата и
кумът застават зад младоженците, които държат свещи в светилници, съединени с
панделка. Кумът и кумата също държат свещи – кумът на рамото на булката, а
кумата на рамото на младоженеца. Свещеникът пита за родови връзки, имат ли
съгласие, чете църковните молитви, разменя пръстените, благославя ги, обикалят
масата до три пъти, след което сваля короните, дава им кравая да хапнат и им
подава вино да пият. При излизане от църквата младоженката пръска дребни бонбони,
които сватбарите събират. Пак тя събува едната обувка на кума, а той ѝ пуска
пари.
След
това с музика и ръченица сватбарите се отправят за дома на жениха. Бързоконците
препускат, за да известят, че сватбарите вече са близо. Родителите на
младоженеца и техни близки посрещат гостите. На близко до къщата овощно дърво
има вързан червен конец под който младоженците минават и застават пред дворната
врата, където им обричат подаръци – животни, ниви и др. Майката на момчето
застава пред тях с прясна топла пита, намазана с мед, поради което се нарича
медена пита и обрича първото агне, яре и теле за младото семейство. Закичва с
босилек булката, девера (драгинкото) и калината. Момъкът подава питата и една
свещ на булката, тя ги взема и целува ръка на свекървата. Майката с буренце с
ракия отива да купува дрехите на булката, които най-често са козек, губер, бяла
шарена черга, сукмани, торби, възглавници, рокли, фусти, елеци,
антерии-памуклии и един сандък за тези дрехи. Дрехите се продават от брата на
момичето, а ако няма такъв – от неин братовчед. Когато се спазарят, свекървата
подава парите и буренцето с ракия на продавача и той освобождава дрехите, като
взема за себе си една възглавница. Младежи пренасят дрехите в къщата, след
което свирач с гайда или цигулка въвежда младоженците в дома и ги завежда до
мястото където стои брашното. В него те поставят дадените им от свекървата
свещи. След това ги водят в стаята с дрехите. Деверът обикаля булката три пъти,
след което търси кравай на колана ѝ, завързан там с червен конец още в бащината
ѝ къща. Скъсва го, с което символизира, че булката може вече да се движи сама
из мъжовата къща. Булката чупи медената пита, подава парче първо на мъжа си,
след това тя хапва и едва тогава раздава на всички до свършване. Слага се
трапезата и започва гощавката. Булката дарява с пешкири. Младежите подаряват
сахани, тасове, менчета, пари. Булката поема подаръците и целува ръка на всеки.
Следват хора и ръченици до късно вечерта.
Същата
вечер от дома на момичето идват близки да го канят с пита и храна, с пиене.
Девойки постилат дрехите на булката, за да спят заедно младите. Всички се
разотиват, включително и близките на момчето. В къщата остават само залогнята и
един свирач, които дават на младоженката да облече чисто бяла риза, след което
ги въвеждат в приготвената за спане стая. След акта те трябва да дадат знак, че
са готови. С изстрел от пушка или пищов се дава сигнал. Булката съблича ризата
и я дава на залогнята и свирача, които правят проверка за моминската чест. За
девствеността на младоженката се съобщава първо на родителите на момчето, които
се прибират в дома си с другите близки. Булката полива с вода да си измият
ръцете, целува ръка на новия си баща и новата си майка, и от този момент
започва да ги зове майко и татко. Топли се ракия и се черпят всички дошли да се
осведомят за честта на булката. Залогнята със свирача отиват в дома на момичето
да известят и неговите родители за честта ѝ. Друг шетник със свирач отива да
извести кума, а трети шетник и свирач отиват при групата младежи, които нощуват
в близка къща, черпят ги с топла ракия. Младежката група отива в дома на
младоженците и лягат да спят на дрехите, дето са лежали те. Този обичай е
свързан с поверието, че след това младите хора ще имат шарени деца, т.е.
момчета и момичета. Свирачите и шетниците продължават от къща на къща да черпят
с топла ракия.
Когато
се съмне всички се събират при младоженците и ги водят за вода на кладенец,
който се намира на изток от дома на момчето. Носи се менче (котле) с овес, на
кладенеца се пълни с вода, слагат се дребни пари и се поставя пред булката. Тя
го рита до три пъти, докато се обърне. Хората наоколо събират парите и се
отправят към къщата на младоженците. Там булката се завежда в градината до
овощно дърво, снема се булото ѝ от главата с помощта на два жегъла и се поставя
на фиданката.
От
бащиния дом на момичето група младежи вземат пита хляб и гозба и отиват да
канят момичето. Това става в понеделник сутрин и самото канене се нарича питене.
В дома на момчето шетници със свирачи също вземат хляб и гозба и канят
възрастните до отиват при бащата на момичето да го канят за трапезата. Същото
канене става и при кумът и кумата, които осигуряват и подкумниците си. Хората
от моминската страна се събират в дома на момчето. Бащата на младоженката носи
нови менци на кобилица – подарък за дъщерята. Кумът носи голяма нова бакърена
тава, а хората – сахани, тигани, менчета, тасове и др. Кумът с подкумниците
сяда на отделна трапеза. Момините родители и близките им също са отделно. Срещу
моминия баща сяда бащата на момчето. Останалите сватбари се разполагат
свободно. Започва угощението. Залогнята шета на кума и на момините баща и
майка. Той е вързан с въже или синджир и носи особена шапка, отличаваща го от
всички останали шетници. За кума и моминия баща се сервират печени кокошки,
набити на шишове, тави с баници, шишове с месо и пити хляб. Музиката свири, а
шетниците с игра ги поднасят на кума. От този момент двамата бащи се считат за
сватове и могат да се обръщат с това име един към друг.
Булката
започва да дарява – първо кума и свекъра и свекървата, а след това близки от
двете страни. Домашно тъкани пешкири се мятат на рамото и се целува ръка.
Дареният дава пари и подаръка, който носи. След булката върви залогнята с
решето, на което е поставен червен домашен месал, и подканя сватбарите да
пускат в него пари.
Гощавката,
хората и ръчениците продължават докато свърши яденето. Когато сватбарите си
тръгват, младоженците застават на портата с ръжена, който булката е застъпила.
Хората минават край тях и дават дребни монети, а те им целуват ръце, за
опрощаване. Изпращането на сватбарите е с музика, с черпня, боричкане, ако има
сняг – трият си лицата с него, викат и епкат. Така завършва сватбата в
понеделничния ден. Последни си отиват шетниците, които до късно вечерта се
черпят.
Булката
до сряда не приказва на никого в къщи и до него ден носи булото си – червен
бариш със зелен венец варакосан. В събота младоженците и родителите на момчето
отиват в дома на момичето на гости, наричани повратки. Майката на
момичето пуща в пазвата ѝ сновалка за тъкане и яйце. На следващия ден – неделя,
младоженците ходят да се привенчават на църква. След това залогнята ги кани на
гости, наречени също повратки. На тези гости ядат петела, дето маскарата го е
купил от дома на момичето. След това на гости ги кани и кумът. Те също се
наричат повратки. Всички, които са дарени с ризи правят повратки – канят на
гости младоженците. На тези гости даряват булката с бакърени съдове, а тя – с
пешкири. Младоженката носи китка на главата си почти цяла година, за да се
отличава, че е омъжена. До Тодоров ден не задява цедилка. На самия ден всички
млади булки се събират в църквата и там ги задяват. Забраната отпада. Пак до
този ден младите булки не се събуват боси. Омъжената жена трябва да е винаги
забрадена, не бива да ходи гологлава.
Раждане на дете. Като
се роди дете пъпът му се връзва близо до тялото с червен конец, а остатъкът се
отрязва със сърп и се хвърля в кошарата при добитъка – да е привързан
новороденият към дома и животните.
За
първото изкъпване водата се стопля по особен начин: снема се веригата от
котилката и се поставя на огъня. До нея се добавят още: дилафа, ръжена, саджака
(пиростията). Нагряват се до червено и се потапят във водата, с която ще се
къпе детето – да е калено.
На родилката се поставя сено в
стаята и тя стои на него три дни след изкъпването на детето.
След
това се меси пита хляб, наречена понуда, и се раздава от нея само на
хората от дома, като едно парче се оставя при детето и се държи до годината
там.
На
втория ден се ходи при свещеника да се свети вода на майката и детето, с която
светена вода майката си мие ръцете и челото при къпане на детето, като поръсва
и него. Това се прави до четиридесетия ден, когато на майката с детето ще се
чете в църквата. Меси се питка и с нея се канят близки и комшии да се гостят.
Присъстват изключително жени. Те от своя страна носят съвсем малки питки –
понуди, за майката на детето, а на него пускат дребни пари, наречени кръст.
Щом се съберат жените от махалата, сядат на трапезата. На нея се поставя пита
хляб със сол, която се разчупва на малки комати за присъстващите, а на майката
се дава само от средата. Срязват се три глави червен лук, като брадите и
средата се дават на майката, за да има в изобилие мляко за кърмене.
На
третия ден също се викат хора за трета пита, но понуди за майката и кръст за
детето дават само тези, които не са давали. Повтаря се храненето с питата и
лука, както предходния ден. В този ден майката става от сеното, то се маха и
където е било се подмазва с говеждо изпражнение. Тогава се връзва за детето люлка.
Кръщаване.
Ритуалът става в неделята след раждането. Детето се носи в църквата от някоя
близка на семейството жена. Там идва кръстникът и заедно със свещеника
извършват обреда. След това се прибират в къщи при майката на детето. Приготвя
се трапеза. Поканени са хора от селото – предимно жени, мъже са само кумът и
някои съвсем близки. Това наричат кръщене. До този ден майката не извършва
никакъв домашен шетък. От деня на кръщаването може вече да върши всякаква
домашна работа – да пере, готви, маже, но щом се отдели от детето, поставя
върху него сърп, да го пази. До четиридесетия ден майката не се храни на
трапезата при другите от семейството, а яде сама при детето. След залез слънце
не излиза от къщи, нито пък пелените на детето оставя навън. След четиридесетия
ден с детето ходи да си чете при свещеника в църква.
Бъдни вечер. Коледуване.
Денят преди Коледа (24 декември) носи много радост на момчетата. В този ден те
ходят из село на групи и мечат (мяукат), като обхождат дом след дом. Стопанките
ги посрещат с решето в ръце или крина, пълни с изпечени малки кравайчета.
Децата си вземат и излизат с още по-голямо мяукане. Така се посещават всички
къщи, а изплашените от мяукането кучета лаят силно, кокошките тревожно
кудкудякат. На този ден се колят и прасетата.
За
Бъдни вечер се вари жито, боб, ошав от сушени плодове, зеле, тиквеник се прави,
приготвят се краваи – хляб за нощните коледари. Слага се паралията, а на нея се
нареждат всички яденета. Обезателно трябва да има три глави чесън, едно малко
кравайче и сол – камъче. Запалена свещ се поставя на кравая. Спазва се гозбите
да са тек (5-7-9 и т.нат.). Поставя се на палешника жар, слага се тамян и се
кади тази вечер. През цялата нощ огънят не се загася, а сутринта се яде преди
разсъмване – отговява се за Коледа.
Коледуването
през нощта се прави от възрастни или младежи и свирачи. Те ходят по домовете и
пеят песни:
Ой,
Коледо – мой, Коледо,
снощи
ми се роди млада бога.
В
чемширено корито го къпаха,
в
овчарски ясли приспаха.
Ой,
Коледо – мой, Коледо,
и
т.нат. и т.нат.
Стопаните
даряват коледарите с кравай, сланина, пиене, боб, жито, царевица. След
обхождане на цялото село, отсядат в някой дом, гощават се, черпят се, а
събраните дарения си разделят.
Васильов ден. Дайлада.
През деня на 31 декември децата ходят в гората и си отсичат дренови пръчки за
приготвяне на суровакници. Бащите докарват букова бръс и я оставят на шейната в
двора, готова да се кади вечерта. Вари се пачата ( главата на закланото прасе).
Приготвя се жито, боб, круши, коли се петел. Най-важна е баницата, която се
приготвя с късмети от дренови клонки с различен брой пъпки, наречени за:
кравите, овцете, козите, пчелите и т.нат., а едно клонче се свива на кравайче и
се поставя в средата. В центъра на кравайчето – пара, наречена на къщата и
хармана.
Като се мръкне и стане време за
вечеря, слага се паралията и се внимава гозбите да са тек. Кади се с палешника,
а на паралията има запалена свещ. Кади се навред из къщата, при добитъка също.
Докараната бръс на двора се обикаля три пъти. Всички се кръстят.
След ритуала започва вечерята.
Започва се с млина (баницата), като всеки къса парче от нея пред себе си. Броят
се пъпките от намерените клончета и така се разбира късмета, но най-радостен е
този, който намери кравайчето с парата.
Ергените и момите се събират в някой
дом и си организират дайладата. Взема се менче с овес и
вода, в което всеки участник пуска пръстена си. Разделят се на две групи. Една
от момите държи менчето и вади пръстените, а останалите пеят кратки
песни-припевки (ладанки). С тях те наричат за близка или по-далечна женитба, за
щастие в брака, социално положение и качества на бъдещия жених. Първата група
запява: „Свинска глава, Васильова, на
полица, дайладо, ле.” Другата група припява: „Бръкни, булне, извади пръстен, дайладо, ле.”
Използваните в махала Аврамите
песни-припевки (ладанки) са следните:
Цървул стяга, въз дол бяга – хайдутин,
хайдутка.
Аршин подскача по постеля – шивач.
Жълто було, трески събира - предстои да става младоженец или младоженка.
Босо зайче на пъртинка – ще се ожени
за сирак.
Крива круша столовата – ще се ожени
за мъж или жена с много братя и сестри.
Селска купа, проскубана – курвар,
курва.
Въз дол бяга, гащи стяга – посерко.
Дълга трапеза, редки комати –
сиромах.
Дълга трапеза, чести комати –
богаташ.
На стол седи, с перо пише – писар.
Гривни подскачат по постеля –
златар.
Искри изскачат из гугла – ковач.
Опърлен петел из село бяга – просяк
или крадец.
Синьо сукно, чували кърпи – поп.
На стол седи, масло кърти – овчар.
С крака рита, с ръце пипа – грънчар.
Кървавица на полица – чорбаджия.
Само босилче на камък стои – единак,
единачка.
Поветица по горица – козар.
Две игли, бодом една друга се бодат
– лош, лоша.
Две свахи през плет се гледат –
близо ще се ожени.
Нова крина, вето дъно – вдовец,
вдовица.
Топла пита, гости чака – годежари
очаква.
Шита риза, недошита – малък ерген,
не е готов за женитба.
Скрибук-припук, през планина минава
– кираджия.
Жълта дюля, презряла – стар ерген
или мома.
Бяла книга, черно слово – даскал.
Дълга купа през Дунава – далеч ще се
ожени.
Като свършат пръстените, дайладата
свършва и започва веселбата. Младежи свирят на кавал или гъдулка, гайда, кларнет,
хармоника. Играят се хора и ръченици: влашката, тъканата, изкиската, обикновено
върху леса. Веселбата продължава докато децата тръгнат да сурвакат. Сурвакарите
наричат:
Сурва, сурва година,
живо здраво догодина,
догодина
до амина!
Червен
клас на нива,
жълт
мамул на леса,
червена
ябълка в градина,
пълна
кесия на шия,
зрял
грозд на лоза,
пълна
кошара с добитък
и
най-много здраве.
Стопаните дават на сурвакарите
дребни монети, плодове, месо от прасето, или пача, наденица и др. На излизане
те мяукат.
Заговезни за Велик пост. Заговезни
стават в неделя вечер преди Великия пост. През деня децата приготвят уруглици
за вечерта. За целта се намира чаталеста пръчка. В чатала се прикрепя и
завързва слама. Всяко дете си приготвя по 2-3 уруглици. Вечерта се събират на
определеното място, обикновено височина, която се вижда от всички страни.
Сламата на приготвените уруглици се запалва и децата ги въртят около себе си
докато изгорят. По-големите и по-майсторите си правят уруглиците от черешова
кора, която гори по-продължително време. През първата неделя се заговява за
месо – яде се само риба, мляко, сирене и яйца.
Лазаруване. Лазаруването
се извършва само от деца – момичета. В събота преди Великден те се събират пременени и с окичени кошнички, ходят из село
по домовете и стопаните им даряват по едно яйце, като ги карат да подскачат при
вземането на яйцето.
Често по къщите минават цигани и
власи, които водят момиче, което пее лазарски песни и в съпровод на гъдулка играе
ситна ръченица, като си мята ръцете, свити в юмруци от лактите към гърдите и
често прикляква. Песента, която пеят родителите е следната:
Завърти се, Лазаре,
да
се завъртят стопаните на тази къща,
да
се завъртят ергените към момата им
към
богатско семейство.
Подскочи,
Лазаре,
да
подскочат агънца и ярета в този дом.
Колко
пясък на морето,
толкова
жълтици на тая къща;
колко
цветя по полето,
толкова
берекет на тая къща;
колко
лист по гората,
толкова
здраве на тая къща.
Да
даде, Господ, живот и здраве на всички.
Завърти
се, Лазаре, потропни,
за
две яйчица на нази да дадат.
И още много пожелания се отправят с
песента, като целта е да бъдат по-богато надарени от стопаните на къщата.
Кумуване, или лазаруване на мома,
наречена още кума. Една седмица преди Великден, в съботния ден, се събират
момичета, близки на момата-кума. Ходят по къщите и пеят песни със съдържание
подобно на вече посочената. Стопаните ги даряват с различни продукти: жито,
боб, брашно, царевица, вино, ракия, сухи плодове. Момата-кума кани хората от
селото да посетят бащиния ѝ дом на следващия ден – връбница, и в неделя на
Великден. Тогава се слага трапеза, свири им музика.
Великден.
Забележителен е с червените яйца, които се червят в четвъртък или на самия
празничен ден. На поздрава „Христос
воскреси” се отговаря: „Истина
воскреси”. Този поздрав се използва 40 дни след празника.
Други празници.
Според традицията в дните Гергьовден, Еремия, Костадиновден, Спасовден
(Вознесение Господно) и Свети Дух (Петдесятница) добитъкът се пуска на паша
сутрин много рано, даже още през нощта, след което се прибира. Дойният добитък
се дои и се сири прясно сирене за ядене. Най-весел е Гергьовден, защото се коли
агне във всеки дом и с кръв от него се шарят лицата на децата. Месят се малки
хлябове, като по тях се поставят много топчета тесто, оградени с тестен бордюр.
Тези хлябове се наричат „кошари”. Те се търкалят пред
кошарите с добитък за здраве и добро размножаване.
След свършване на училище децата се
използват за постоянни пастири на домашния добитък, а свободните се дават за
чираци и слугини при богаташите: да се грижат за добитъка или да слугуват в
домакинството. По 3-4 месеца през лятото се работи за един кат дрешки с
цървулки. Когато се завърши училище напълно, някои от момчетата отиват да учат
занаят. Повечето обаче стават чираци при богаташите или отиват в чужбина да
работят градинарство. Често се връщат без да са припечелили нещо. Момичетата се
отправят към големите градове, където работят като слугини. До там ги водят драгоманите, които ги
уреждат на работа и за това получават известно възнаграждение.
[1] Диканя -
съоръжение за вършитба, направено от дебела дъска с набити по нея остри
кремъчни камъни, които оронват зърната и надробяват сламата; тегли се от коне,
волове и др.
[2] Бурат –
мелничарско устройство за пречистване на зърното чрез пресяване и за сортиране
на брашното.
[3] По сведение на
братята Васил и Лальо Лалеви, получени от стари хора, гробът на дядо Аврам се
намирал под къщата на Марин Колев, последна в източния край на махалата, до
реката, в местността Лъгът, където се правели кирпичени тухли за строежите. Пак
по предание се знае, че гробове на жители от махалата има на малка могилка, до
която се стига като се премине край Минчовия вир на река Млечовщица. След
Освобождението, когато село Столът става самостоятелно селище, махалата ползва
гробището ѝ в местността Паскалица, което е действащо и сега.
...................................................................................................................................................................
...................................................................................................................................................................
....................................................................................................................................................................
С Ъ Д Ъ Р Ж А Н И Е
ПРЕДГОВОР ОТ РЕДАКТОРА
П Ъ Р В И Р А
З Д Е Л
ЗА
МАХАЛАТА И НЕЙНИТЕ ХОРА
1.Възникване на махала Аврамите
2.Поминък
3.Училище,
църква, кооперация
4.Обичаи
В
Т О Р И Р А З Д Е Л
ЗА АВРАМОВИЯ РОД
1.Първият
Аврамов син – Денчо
2.Вторият
Аврамов син – Досю
3.Третият
Аврамов син – Банчо
4.Четвъртият
Аврамов син – Петър
Т
Р Е Т И Р А З Д Е Л
ОЩЕ ЗА МАХАЛА АВРАМИТЕ И НЕЙНИТЕ ХОРА
1.Още
за махала Аврамите и нейните хора
2.Допълнителни
сведения за махала Аврамите, написани от Мария Банкова Йонкова на 25 декември
2008 г.
Ч
Е Т В Ъ Р Т И Р А З Д Е Л
ПРИЛОЖЕНИЯ
1.Родови
схеми
2.Албум
3.Карти
4.Наименования
на местности в землището на махалата
5.Село
Столът
6.Списък
на загиналите по време на Балканската и Междусъюзническата войни
Няма коментари:
Публикуване на коментар