ВАСИЛ
КИРОВ – МАЛКО ИЗВЕСТЕН СЕВЛИЕВСКИ КРАЕВЕД
Преди
време случайно попаднах на част от архива на основателя на музейното дело в
Севлиево, пръв уредник и директор на Градския музей – покойният Йончо Панов. Сред
интересните материали намерих и два, принадлежащи на краеведа Васил Киров,
които представляват интерес за интересуващите се от историята на град Севлиево.
За
Васил Николов Киров се знае малко. В местния вестник „Севлиевска трибуна“ през
60-те години на миналия век, той публикува няколко интересни краеведски статии,
сред които: „Първият автомобил в Севлиево“, „Построяване на първото основно
училище и градската градина“, „Старата градска баня“ и др.
1.Първият
материал, запазен от Йончо Панов, представлява
списък на севлиевски граждани с прякорни фамилни имена, общо 360 на брой,
изписани на пишеща машина, подредени по азбучен ред на осем страници. Съставен
е през 1964 г., което означава, че обхваща периода от края на XIX и първата половина на
следващия ХХ век.
До началото на миналото столетие прякорът е масово срещан и поради това
е бил институционализиран. В печатаните
от държавата и общините формуляри към трите имена често се срещала и графата
„прякор”. Обичайна практика било градската общност да дава прякори на родове,
семейства и отделни личности. Днес използването на прякори се среща предимно в
неофициалното общуване.
Прякорът е дадено по някаква причина или повод
друго име, с което човекът е повече известен отколкото със собственото. По
прякор винаги е по-лесно да се намери някой, пък било то и в по-многолюдната
градска общност.
В списъка се очертават няколко групи прякори. На първо място е оформената според характерно физическо
качество - Бузата, Късото, Краставицата, Тропчо,
Хубавий. Твърде колоритна е групата
по типичен социален признак – професия. Тук са известни прякори като: Бахчованджиев,
Бояджиев, Бакърджиев, Войников, Воденичаров, Джамбазов, Джумадана, Кукуригото
(продавач на кокошки) и др. Повечето от тях във времето са се утвърдили като
фамилни имена. Според
типичен признак на характера или поведението са дадени имената:
Лукса, Лопката, Краля, Консула, Принца,
Царя, Лувъра, Грешния и др. Имената Млечевенски, Млечевски, Сърбенов и други подобни издават откъде са
дошли в града далечните прадеди. За някои личности, включени в списъка, Васил
Киров дава кратка, но твърде интересна информация: Цакито е „кожар, герой в
Балканската война, умрял в мизерия“; Очката – „загадъчна личност, анархист,
интелигентен човек“; Алянгяуру – зад това име се крие Димитър Багрянов, участник
в четата на Христо Ботев.
Надявам се предложеният списък да предизвика интерес сред
интересуващите се от миналото на севлиевци.
ПРИЛОЖЕНИЕ
№1
Списък
на севлиевски граждани с прякорни фамилни имена. Събрани от Васил Н. Киров,
1964 г.
2.Вторият
материал представлява спомен от Васил Киров за
войнишкия му живот през зимата на 1917 г. в село Левуново. По време на Първата
световна война в това село е бил дислоциран щабът на Втора българска армия. Наблизо
било изградено летище за „ловджийски“, т.е. изтребителни самолети. Селото е
бомбардирано през 1916 г. от английската авиация. Пострадалата от пожар
църковна сграда е възстановена с помощта на пребиваващите тук войници още по
време на войната.
Предлаганите
„Спомени“ възпроизвеждат личните преживявания на Васил Киров след прекарана
отпуска при близките и любопитен разказ за изпълнения с приключения живот на 20
години по-възрастния от него колега, наричан от всички Професора, заради това,
че следвал във Варшава и Париж, и знаел няколко европейски езика.
ПРИЛОЖЕНИЕ
№2
Спомени.
Левуново 1917 г. Зимна нощ. Васил Н. Киров.
Няма коментари:
Публикуване на коментар