СЕЛО БОГАТОВО, СЕВЛИЕВСКА ОБЩИНА, ПРЕЗ ХVІ ВЕК

СЕЛО БОГАТОВО, СЕВЛИЕВСКА ОБЩИНА, ПРЕЗ ХVІ ВЕК

            В землището на село Богатово следи от човешко присъствие се откриват още от епохата на енеолита. В местността Бялата гнила е фиксирано селище от ІХ-VІІ век пр.н.е. Надгробни могили в същата местност свидетелстват за тракийско поселение от V-І век пр.н.е. В близост до минералния извор Соленото кладенче са открити зидове от римски тухли, а в други местности има останки от зидове на църкви и къщи.

Село под името Богатово тук е съществувало през времето на Второто българско царство. Вероятно то е било много имотно, заможно, богато, тъй като името му идва от старобългарската дума богат. От това прилагателно и топонимичната наставка –ово се образува селищното име Богатово. Възможно е името на селото да идва и от изчезналото лично име Богатин, развито от лично име Богат. Днес все още имаме запазени названията Богатица при Цариброд, Богатин дол, а в Русия има села с имената Богатово, Богатовка и фамилните имена Богатов и Богатченко /Украйна/.

За първи път името на селото се споменава в османотурски документ от 1479 г. с 1 мюсюлманско,  51 християнски и 3 вдовишки домакинства, което означава, че населението му е наброявало около 250-260 души. От същия документ може да се направи предположение, че малко след средата на ХV век броят на домакинствата е бил около 40, или 200 души.

            Много важни сведения за селото откриваме в подробен регистър  от 1516 г., където поименно, с лично и бащино име, са записани всички жители. Мюсюлманските домакинства вече са две – баща и син, бивши християни, приели исляма за своя нова религия, християнските – 61, и 45 са неженени. Твърде любопитни са две бележки в края на документа. Първата посочва християните Майър и Никола като синове на спахии, които и „занапред имат техните берати”. Те са от далечните селища Аккирман и Бугари: първото съответства на днешния град Белгород Днестровски в Украйна, а второто – на град Болград, също в Украйна. Спахии християни често се срещат през ХV век, тук обаче виждаме, че такива имало и в началото на ХVІ век. Те обаче задължително изпълнявали служебните си задължения далеч от родните места. Втората бележка се отнася до Сърбо влах, син на Петреник, и неговите двама сина – Драган и Никол, които са посочени като хора „във владение на войводата Михне”, „освободени и опростени от джизие и испенч”. Става дума за категория зависимо население, освободено от извънредни данъци срещу задължения от военно-помощен или стопанско-производствен характер.

            Поименният списък на населението на Богатово започва с „Поп Драган, син на Рад”, следван от синовете му Димитри, Мирчо и Никола. Вероятно селото е имало и своя църква. Българският произход на населението на селото се разкрива от характерните славянобългарски лични имена: Байо, Бело, Богдан, Братой, Велко, Влад, Владислав, Върло, Грозо, Добре, Добремир, Добрил, Драган, Драги, Драгой, Драгомир, Душман, Злат, Калчо, Крайо, Кралич, Кусар, Лубо, Мало, Манко, Миладин, Милен, Мирчо, Момко, Неботин, Неделко, Рад, Раде, Радика, Радич, Радослав, Райо, Райчо, Рале, Русеви, Русин, Слав, Стайко, Стало, Станислав, Степан, Стоил, Стойко, Стойо, Стоян, Татко, Тихо, Тихомир и др. Чрез християнската религия в употреба сериозно са навлезли някои имена от гръцки произход: Герги, Гьорги, Димитри, Димо, Костандин, Михаил /с производни Михал и Михо/, Никола, Петко, Петри, Тодор, Филип и др.    

            От списъка се вижда, че в редица случаи имаме налице по две и дори три поколения данъкоплатци: поп Драган с трима сина, Вука Бабак с петима сина /Йован, Калчо, Драган, Върло и Степан/, Драгой с четирима сина и т.н. Съществувала е традицията имената да се подновяват, като новородените се кръщавали на дядовците си /Вука Бабак-Степан-Вука Бабак/.

            Плащали се най-разнообразни данъци. Основните били поземления, джизието, сено и дърва за огрев, кокошка и хляб. В натура или в пари се облагало производството на пшеница, ечемик, овес, ръж и просо. Десятък се вземал от лен, грах, пчелни кошери, зеленчукови градини, орехи. Лозарството също е било развито, защото от всяко семейство се вземало по свесло грозде, ведра вино и данък вино. Отглеждането на свине също е обложено. В селото имало и една воденица караджейка с 1 камък.

Преди около 30 години покойната вече проф. Бистра Цветкова – един от най-добрите познавачи на нашата история от османския период – открива в архивите на Общинската библиотека в Истанбул регистър на соколарите в българските земи. Регистърът е датиран към 1564-1565 г. Сред многото села откриваме името и на Богатово. Изброени са имената на 24 българи соколари /каяджии-шахинджии/, от които 6 на действуваща служба и 18 резервни. Задължение на действуващите каяджии било да надзирават гнездата на соколите и да доставят определен брой от тях в султанския двор. Сред записаните личат бащи, синове и внуци, по двама и повече братя. Очевидно е, че Богатово по това време е соколарски център, където специфичните умения по отглеждането и доставянето на соколи от породата шахин се предавало по наследство от поколение на поколение. Цели семейства и родове се занимавали с тази специфична дейност.

            Развоят на демографските и етно-религиозните процеси в село Богатово могат да се проследят по-нататък по регистрите от 1545 и 1580 г. Данните от тях дават основание да се направи извода, че селото се развива възходящо от средата на ХV до края на ХVІ век, каквато е и общата тенденция не само в района, но и във всички български земи по това време. Броят на жителите му се увеличава и към края на ХVІ век то наброява около 450 души. При християните увеличението на броя на домакинствата е повече от два пъти /от около 40 през 1455 на 82 през 1580 г./.

            Междувременно през разглеждания период се увеличава мюсюлманското присъствие в селото. Ето какво показват числата: 1479 г. – 1 мюсюлманско домакинство; 1516 г. – 2, на обръщенци в исляма; 1541 г. – 2; 1545 г. – 3; 1580 г. – 8, от които 3 на новоприели исляма. В проценти нарастването върви както следва: 1479 г. – 1.92 %, 1545 г. – 5.66 % и 1580 г. – 8.88 %. Като имаме предвид, че първият мюсюлманин е бивш християнин, можем да направим категоричния извод: мюсюлманската община в селото се създава от наследниците му по пътя на естествения прираст и от нови обръщенци в исляма от местното автохтонно население към края на периода. Данни за колонизирани мюсюлмани от други краища на империята няма.

            Краят на ХVІ век е и край на едно възходящо демографско развитие на село Богатово. Следващите векове са белязани от демографски упадък и радикални промени в етно-религиозния състав на населението.

ПЕТКО  НЕДЯЛКОВ

/Статията е публикувана под заглавие „Нови данни за село Богатово през ХVІ век” – в. Росица, 2009/бр. 118 от 16 октомври/