МАЛКОВО
Малково
е старо българско селище, което се е намирало на 4 км югозападно от Севлиево,
на левия бряг на река Видима, преди вливането й в река Росица. За живот тук,
още по времето на неолита, свидетелствува откритата и съхранявана в музея в
Севлиево каменна брадва от кафявозелен диабаз, добре полирана и със заоблени
страни. На това място е съществувало и тракийско селище, за което
свидетелствуват намерените останки от керамика и най-вече запазения долиум
/голям керамичен съд за съхранение на зърно в земята/.
Средновековното
селище се споменава в доста османотурски документи от ХV до ХІХ век., а също и
в домашни източници /тефтера на Христо Григоров, внук на Хаджи Стоян, със
сметките му за 1864 г.; протоколи на Севлиевския градски общински съвет от 1882
г./ Името на селото според проф. Ковачев идва от прилагателното малък и
топонимичната наставката –ова. Лично име Малко, умалително от Мало е
известно още през Х век, а Малкота /от Малко и –ота/ и Малота се среща през ХVІ век. Села със същото име има днес в
Русия в Московска, Санкт Петербургска, Челябинска и Пермска област; в Беларус
/Могильовска област и Гомелски окръг/; в Латвия. Запазено е и фамилно име
Малков.
За
пръв път името на селото се споменава в един регистър на ленните владения в Никополски санджак от 1479 г. като тимар на
Дауд и Хасан, които го владеели, получавали доход от 4343 акчета и затова били
задължени да участват във военните походи на султана лично, като водят двама
въоръжени бойци и двама прислужника. Административно селото принадлежало към
Търновски вилает.
По
това време Малково има 45 християнски домакинства и 1 вдовица и е едно от средните по големина села в района. В
регистърът се отбелязва, че при предишната регистрация, която е била вероятно
след средата на века, селото е давало на
своя спахия доход от 3725 акчета. Налице е едно увеличение на прихода от 618
акчета /16,59%/. Това ни дава възможност да изчислим, че по същото време /около
1455 г./ селото е имало приблизително 40 домакинства, с 6 по-малко от 70-те
години. Явно през този период от време то се развива без сътресения и
населението нараства по пътя на естествения прираст.
Друг
регистър от 1516 г. ни дава сведения, от които виждаме, че населението на
селото е намаляло чувствително. Регистрирани са само 26 християнски
домакинства, 15 неженени и 1 немощен, а приходите от него възлизат на 4435
акчета. Малково по това време е тимар на Пири, Макат, Малкоч, Хасан и Чалъш, синове
на Али, син на Татар, прехвърлено от баща им, който бил владелец. По време на
султански походи петимата спахии изпълнявали службата си посменно, от тримата
един и от двамата – един. Подразбира се, че селото е било първоначално тимар на
Татар, впоследствие на сина му Али и най-сетне на петимата синове на споменатия
Али. Това прехвърляне от баща към син е един-единствен случай на „наследяване”
на тимар в познатите ни регистри.
Прави
впечатление, че броят на домакинствата е намалял с 19. Причината може да е
преди всичко една: тези 19 домакинства са приели исляма и са заживяли в нова
мюсюлманска битова среда в съседните села: Долно Чадърли /с двама “синове на Абдуллаха” по това
време, т.е.новоприели исляма/, Горно Чадърли /с 15 “синове на Абдуллаха”,
от които семейни 9 и неженени 6/ и Дерели /с 4 “синове на Абдуллаха”/.
Като отчитаме факта, че през 1580 г. населението на селото отново се е
увеличило, може би трябва да предположим, че намаленият брой домакинства се
дължи не само на отпадналите ислямизирани, които не може да са много, но и на
наличието на рая със специално предназначение, регистрирана в други регистри.
В
регистъра са изброени с личните и бащини имена всичките 42 пълнолетни мъже и по
този начин разбираме, че населението на селото е чисто българско. В редица
случаи са налице две и дори три поколения, което е сигурен белег за
продължителен и уседнал живот на населението на селото. Анализът на личните имена показва, че
преобладаващата част са от славянобългарски произход: Бойо, Бото /2/, Братой,
Добре /2/, Додо, Драги, Драгно /2/, Драгой, Драгостин /4/, Вела, Вълко, Вълчо,
Въльо, Върльо /3/, Злат /2/, Калин, Крайо, Нелеп, Новак, Първо /2/, Рад, Райо,
Рельо, Руйо, Стайко, Тихомир, Черньо. Вариантите на имена от основите Рад-,
Драг-, Добр- и Брат-, които показват през ХV-ХVІ век средна честота на
използуване в българските земи 28,6%, а в Търновския край – 33,1%, в село
Малково са 19,04%. Налага се изводът, че славянобългарската антропонимна
традиция е сериозно застъпена в селото.
Към особено старинния пласт от лични имена можем да
споменем: Въльо – звателно от Въло по меки основи /срещано още през ХІІІ век/,
Върльо – звателно от Върло по меки основи, Черньо – звателно от Черно по меки
основи и др.
От гръцки езиков произход са имената: Димитри /2/,
Иван, Койо /3/, Кръсто, Марко, Михаил, Михо, Миьо, Никола /2/, Петко, Петро,
Пейо, Тодор, популяризирани от църквата след християнизацията. Сред тях
изпъкват имена, свързани с култове на светии като: Димитри /Димитър Солунски/,
Койо – стегнат вариант от Константин Велики, Петко и Пейо – от Петка Търновска,
Иван от Иван Рилски и др.
Следващият тимарски регистър от 1541 г. характеризира
селото като християнско с 27 пълноценни домакинства и доход от 5500 акчета.
Към края на ХVІ век /1580 г./ селото е
засвидетелствувано в един тимарски регистър, но вече като административно
подведомствено на нахия Хоталич, с 48 български домакинства и доход от 6800
акчета, към зиамета на кятиб /писар/ Мехмед.
През
първата половина на ХVІІ век в броя на джизие ханетата на Малково се наблюдава
скокообразно намаляване и увеличаване. Това свидетелствуват регистрите за
джизие от: 1600 г. – 62 ханета /домакинства/; 1619 г. – 27 ханета; 1625 г. – 33
ханета; 1635 г. - 15 ханетата; 1638/9 г. - 15 ханетата; 1643/4 г. - 28 ханета,
в т.ч. и 20 авариз-ханета; 1650 г. – 28 ханета.
Интересно
е сведението, което сочи 20 авариз-ханета от общо 28. Осем от домакинствата са
освободени от този извънреден данък и
следователно са със специален статут и задължения. А това означава, че
населението на селото е било не само тимарско. Какви по-точно са задълженията
на тези 8 домакинства не е ясно. Може да допуснем, че както при повечето
севлиевски села и тук се касае за войнуци.
Утвърдилото се становище, че селото пострадало сериозно в
края на ХVІІІ век от кърджалийските размирици и населението му се пръснало не
се потвърждава от публикуваните напоследък нови данни. Познатият ни авариз
дефтер от 1751 г. сочи Малково като мезра, т.е. запустяло селище, следователно
това разселване става в началото или през първата половина на ХVІІІ век и не е
свързано със събитията от края на столетието. Причините за разпръскването на
населението следва да търсим във възникнали болестни епидемии, а може би и в
засиления ислямизационен натиск от страна на съседните мюсюлмански села:
Дерели, Чадърли и Душево. Да не забравяме, че по това време изчезват от картата
на района и други села: Али Факихлер, Долно Чадърли, Джадели, Манели,
Мумджълар, Накъшлъ.
Макар
и обезлюдено, турските данъчни власти продължават да водят Малково в регистрите
като мезра и през първата половина на ХІХ век. Най-вероятно земята на селото е
обработвана от преселилите се в Севлиево. И днес по-голямата част от землището
му е в границите на града, но има и към съседното Сенник. През 1842 г. Измаил
бей, бивш владетел на тимар, образуван от село Градница и мезрата Малково,
получил рента в размер на 728 гроша и 20 пари. Други части от населението на
разселилото се село временно се установяват в местността Долните азмаци, на
левия бряг на река Пиздица, в Кръвенишкото землище. Колко време са престояли тук не е известно, но си
построили колиби. Под влияние на
грозящата ги опасност от настъпващите към Балкана кърджалии се придвижват на
изток като в Попската махала /района на Батошевския манастир/ остава родът
Балтии, в Кастел - родът на дядо Грозьо – Грозевците, други се настанили в
Габрово. Най-упоритите преминали Шипченския проход и се установили в Странджа.
Така някъде през първата половина на ХVІІІ век селото преустановило своето
съществуване.
Споменът за това българско село е жив и днес. Името
на селото носи местността, където е било разположено Малково. Запазил се е и
топонимът Малкова корусу /Малкова гора/ - название на местност на 4 км
югозападно от Севлиево; името Доско също е название на местност в землището на
това изчезнало село. От Ново Малково в Кръвенишкото землище останали само
няколко кладенеца и една чешма в коритото на река Пиздица.
/Из книгата "Исторически очерци за селищата от Севлиевска община"/
/Из книгата "Исторически очерци за селищата от Севлиевска община"/
Няма коментари:
Публикуване на коментар