КНИГИ НА ПЕТКО НЕДЯЛКОВ ЗА 2017 ГОДИНА

                                         СЕВЛИЕВСКИЯТ КРАЙ ПРЕЗ XV-XVI ВЕК

 ИЗДАТЕЛСТВО "М-Прес" ООД,  2017, Севлиево
 ISBN: 978-954-8455-83-1 
 petkon@abv.bg                                                                                        


  

XV и XVI век от историята на Османската империя се разглеждат от историците като обособен период, по време на който държавата се развива успешно и се достига кулминацията със „златния век” от управлението на Сюлейман I /1520-1566/. Според митологията, за този период от българската история дълго време се употребяваше понятието „тъмни векове”, т.е. времена непроучени, за които знаем малко. Поради тази причина местните историци насочиха усилията си към последните два века от османското владичество, към епохата на Българското възраждане. Вярно е, че изворите за първите два века от началото на османското господство в Севлиевския край дълго време бяха съвсем оскъдни, но е вярно също така, че през последните десетилетия историческата наука се развива доста интензивно. Богатият османски архив, съхранен в Народната библиотека „Св.св. Кирил и Методий”, беше попълнен през последните десетилетия с нови количества документални материали от необятните архиви на Турция. Част от тях са вече публикувани и са достояние на широката читателска публика. Още повече са тия, които чакат превод и свободен достъп.

В предлаганата книга се разглежда съдбата на Севлиевския край през първите две столетия от съществуването на Османската империя, време на постоянни военни успехи и превръщане на младата държава в световна сила. На този фон, въз основа на достъпните към този момент документални източници и постиженията на историографията, се обрисува завоюването на Севлиевския край от османците и превръщането му в нахия и каза /поставено е началото на градски център/; очертават се промените в поселищно-демографските отношения /появата на мюсюлманските заселници и техните селища, на феномена ислямизация на местно и чуждо християнско население/; изчезването на българската феодална класа и замяната ѝ с професионалните османци в лицето на спахиите и другите съставки от османския боен ред; обрисува се многоликия образ на раята /зависимото население/. Читателят с изненада ще открие, че след опустошителното азиатско нашествие земеделското производство и скотовъдството ще придобият широк размах /вече няма граници, мита, няма бойни действия наблизо, а за нуждите на войската непрекъснато се търсят храни/; поради високата раждаемост се бележи сериозен демографски ръст, както при християните, така и при мюсюлманите.

Понятието „тъмни векове” не е вярно и в това читателите ще се уверят в следващите редове.

КНИГИ НА ПЕТКО НЕДЯЛКОВ ЗА 2017 ГОДИНА

ЛЕГЕНДИ И ПРЕДАНИЯ ОТ СЕВЛИЕВСКИЯ КРАЙ

ИЗДАТЕЛСТВО  "М-Прес" ООД, 2017, Севлиево

ISBN 978-954-8455-82-4

petkon@abv.bg

                                        

      Предлаганият сборник представлява пъстра картина от документални откъси из краеведската литература за Севлиевския край, в които увлекателно са разказани множество предания и легенди. Извадките са групирани в тринадесет раздела и дават реална представа за това безценно устно народно творчество. Както ще се убедят читателите повечето от записаното датира от появата на османците в родния край, събитие което е оставило дълбоки следи в съзнанието на хората и е изтрило от паметта им спомените за миналия живот, живота преди завоеванието.

      Повечето от селищата на Севлиевско все още нямат написани истории и поради тази причина не са издирени и записани много от все още помнещите се и разказващите се предания и легенди, носители на които са възрастните хора. Цялостното проучване на тази съкровищница от народна мъдрост предстои и е важна задача на местните историци.

      Съставител на сборника е Петко Недялков, който е и автор на свързващите текстове и кратките коментари.

        

ПРЕДАНИЯ ЗА ЗАРОБВАНЕ НА БЪЛГАРИ ОТ ОСМАНСКИТЕ ТУРЦИ

ПРЕДАНИЯ ЗА ЗАРОБВАНЕ НА БЪЛГАРИ ОТ ОСМАНСКИТЕ ТУРЦИ

Сред балканското население на Севлиевския край са съхранени две интересни предания, които доста точно илюстрират каква съдба е сполетяла населението на района по време на османското завоевание. Първото е записано навремето от Йончо Панов, бивш директор на музея в град Севлиево, вече покойник, и гласи следното:

 „Като дошли турските поробители, заробили много непокорно население по Балкана. Предводителят на турците избрал ливадите край сегашното шосе Гъбене-Горна Росица и заповядал там да се закарат всички заробени. Преброили ги – излезли над 3000 души. За да не се разбягат, той заповядал да съберат от всички околни села въжета и там ги навързал един в друг на цели вериги. От тук ги откарали към Цариград да робуват на султанските имоти. Затова местността нарекли Робово ливаде, а в чест на тези християнски жертви оставили множество дъбови дръвчета да растат като паметници...”

Друго предание, свързано със село Стоките, твърди че заробените от турците преминавали Балкана през местността Робова пътека покрай връх Кадемлия.

Завоюването на българските земи от османците продължило доста години и било съпроводено с много жестокости и отвличания на мирно население. Явлението било характерно и за годините след падането на Търновското царство /например междуособиците по време на наследниците на Баязид/. Преведени и публикувани от академик Васил Гюзелев венециански документи /официални и частни/ потвърждават записаното в двете предания от нашия Севлиевски край. В архива на Венецианската република, по-специално на дука на Кандия /херцогство или кралство Кандия, всъщност остров Крит, който в края на XIV и началото на XV век е владение на Венеция/ има три документа, които касаят земите на нашия край.

В първия документ от 8 август 1390 г. управата на Кандия регистрира робския статут  на българката Теодора от селището Болван. Най-вероятно това е село Балван в днешния Великотърновски окръг.

Втория документ е на същата управа, от 9 юни 1391 г., и се отнася до робския статут на българката по рождение Мария от селището Мазат. Това селище се идентифицира с Мазалите /днес село Живково, Габровско, в района на Витата стена.

В третия документ управата на Кандия регистрира робския статут на Маргарита от български род от селището Божена, вероятно село Боженци, Габровско днес. Това става на 16 март 1411 г.

Още преди падането на Търново под османска власт през 1393 г., акънджийските отряди на завоевателите шетали усилено из земите на север от Балкана /района между столицата Търново и днешните градове Габрово и Севлиево/. При тези акънджийски набези се ограбвали и обезлюдявали земите около важните български крепости, които след време османската армия трябвало да завладее. Това посегателство над свободата на местното население продължило и през първите две десетилетия на XV век, по време на разпрата за престола на Баязид. При тези набези най-често като пленници се вземали жени и деца, които се продавали по робските пазари. Такава била съдбата на Теодора, Мария и Маргарита, които попаднали на остров Крит като робини на западните рицари.

Османското нашествие допринесло за значимо обезкървяване и обезродяване на българския род. Съдби като на трите българки могат да се открият с хиляди в архивите на Венеция, Генуа, на Турция и т.нат. Посочените примери показват, че в преданията  за Робово ливаде край Гъбене и Робова пътека покрай връх Кадемлия има зрънце истина.

Петко Недялков

ОСМАНСКИЯТ РЕГИСТЪР ОТ 1516 ГОДИНА И СЕЛО МАРОВ ДОЛ

ОСМАНСКИЯТ РЕГИСТЪР ОТ 1516 ГОДИНА И СЕЛО МАРОВ ДОЛ 

Подробният регистър от 1516 г., съставен по заповед на султан Селим I и съдържащ данни за всички видове населени места в Никополския санджак, е от особена важност за историята на селищата от Севлиевския край. На историческата наука този документ е познат по два фрагмента. Първият се пази в Народната библиотека „Св.св. Кирил и Методий” и е публикуван през 1964 г. В него има данни само за 12 севлиевски села. Другата, по-голяма, част от този много ценен документ бе открита в архивите на Истанбул, като фотокопие от него, в частта за Търновска каза,  преведе и публикува през 2003 г. проф. Красимира Мутафова от Великотърновския университет. Във фрагмента откриваме информация за 27 селища от Севлиевския край.

На любознателните читатели предлагам информация за някои от селищата на нашия край: брой домакинства според религиозната принадлежност; лично и бащино име на данъчно задължените глави на семейства и пълнолетните неженени младежи; население със специални задължения /войнуци, дервентджии и др./; разгърнато описани данъчни задължения.

            През споменатата година село Маров дол е тимар /малко ленно владение/ на спахията Мустафа. Ето и текста на записа:

            „Село Маров дол, спадащо към Търнова.

            Поп Димитри, син на Йованко; Йованко, син на Радул; Малчо, син на Йованко; Драгой, син на поп Димитри – неженен; Грозо, син на Драгослав; Радил, син на Грозо; Димитри, син на Грозо; Драгослав, син на Радил – неженен; Влатин, син на Стоян; Стоян, син на Мирчо; Драгаш, син на Влаш – неженен; Йован, син на Стоян; Михо, син на Стоян; Йован, син на Бабин; Герги, син на Прибин; Братоха, син на Доро; Йован, син на Братоха – неженен; Драгошин, син на Герги; Бело, син на Герги – неженен; Степан, син на Герги – неженен; Томан, син на Продан; Йован, син на Продан; Драган, син на Стайко; Стефо, син на Стайко – неженен; Никола, син на Стайко; Петро, син на Чернегор; Йованко, син на Душман; Добре, син на Никола – неженен; Добре, син на Рад; Рад, син на Проходин; Радослав, син на Драгослав; Мило, син на Никола – неженен; Братохан, син на Черногор; Добре, син на Първо – неженен; Радил, син на Михаил; Нано, син на Михаил; Рад, син на Радул – неженен.

            Домакинства – 26; неженени – 11; испенч – 925; сено и дърва за огрев – 312; кокошка и хляб – 26; свесла грозде – 26; пшеница – 98 килета, 980 акчета; ечемик – 54 килета, 324 акчета; овес, ръж и просо – 75 килета, 375; десятък от лен – 90; десятък от кошери – 234; десятък върху свини – 195; десятък от плодове и орехи – 90; воденица караджейка – 1 камък, данък – 30; воденица караджейка – 1 камък, работи 6 месеца в годината, данък – 15; вино – 30 ведра, 150 акчета; ниябет и бадж за вино – 150.

Всичко – 3922.”

Село Маров дол /или Марево/ е локализирано в местността Марево, на 4 км западно от село Дамяново и 4 км северозападно от село Бериево.  С името на това село са свързани местностите Маревски трап /или дере/ и Бериевско Марево. Тъй като не се сочи като ново селище, можем да направим извод, че е съществувало и през XV век. Под напора на кърджалийските грабителски орди около 1795 г. маревци изоставят селото си и то запустява.

В разглеждания документ името на селото се споменава за пръв път. Маревци имат свещеник, който е записан на първо място, а вероятно разполагат и с църква. По-голямата част от имената на мъжете са славянобългарски, като са застъпени и тези с християнски произход / Герги, Димитри, Михо, Михаил, Никола, Петро/. Могат да се доловят родствените връзки. Например: Радул има син Йованко, който има двама сина – поп Димитри и Малчо; Драгой пък е син на поп Димитри. От посочените данъчни задължения разбираме с какво се препитават маревци. Поземлено-личният данък испенч е в размер на 25 акчета годишно на домакинство. Кокошка и хляб се събира неизменно в размер на 1 акче от домакинство, а свесла грозде – по 1 от домакинство. Вероятно в повечето случаи спахията прибира паричната равностойност на тези данъци.

ПЕТКО НЕДЯЛКОВ