КНИГИ НА ПЕТКО НЕДЯЛКОВ ЗА 2018 ГОДИНА

АТАНАС К. СЪРБЕНОВ - КНИЖАР, ПЕЧАТАР, ОБЩЕСТВЕНИК И ПАТРИОТ

Автор Петко Недялков
Печатница "М-Прес" ООД, Севлиево, 2018 г., 198 стр.
ISBN: 978-954-8455-94-7
 petkon@abv.bg                                                                                        
Книгата се разпространява безплатно.

Изданието се осъществява по случай 150 години

от рождението и 80 години от кончината на Атанас Конов Сърбенов

 

ПРЕДГОВОР

Името на севлиевския книжар, печатар и общественик Атанас Конов Сърбенов е било известно в миналото, но днес младото поколение слабо го познава. Кратки данни за него има в сборника на Х. Вълчанов „Севлиево 1842-1942”, част 2, в статията на Страшимир Ан. Цанков за развитието на печатарството в Севлиево. Като човек с многопосочни и стойностни прояви го представят две публикации на краеведа Димо Тодоров в местния вестник, в по-ново време. В тях той съвършено накратко маркира пътя му като книговезец, книжар, печатар и издател. Обръща внимание на изключителното му родолюбие, довело го до фронта като доброволец-опълченец по време на Балканските войни. Вродената му любознателност, предприемчивост и трудолюбие го правят възприемчив към новостите в живота и той е модерен лозар, сторонник за развитието на автомобилния транспорт и популяризатор на колоездачния спорт в родния град, издател на пощенски картички за бъдещето на Севлиево и преди всичко активен общественик.

Похвална е инициативата на потомците на Атанас Конов Сърбенов за написване на неговата биография. Трябва да кажа, че когато бях поканен да се заема с това дело, знаех твърде малко за него, а се и опасявах, че няма да има достатъчно материали за живота и дейността му. Оказа се обаче, че неговият богат архив е запазен. Той включва кореспонденцията му от периода 1909-1918 г. /писма, пощенски поздравителни картички, телеграми/, визитни картички, различни документи, списъци и др., много фотографии. Личният архив на Атанас Сърбенов, особено отнасящият се до Балканските войни, е първостепенен изворов материал, живо свидетелство за всичко преживяно от опълченците, за героизма и себеотрицанието им за осъществяване на освободителната идея в Тракия. За този важен период от живота му данни има и в книгата на Стефан Пончев, учител, стенограф и участник във войната, автор на „Спомени от войната”, издадени през 1913 г. 

Книгата за живота и делата на Атанас Конов Сърбенов се реализира с ценната помощ на неговите потомци: дъщеря му Анка Папазова, която остави ценни биографични бележки за своя баща; внуците му Сия Папазова и едноименника му Атанас Константинов Сърбенов, които дадоха ценни устни сведения за своя прадядо и помогнаха при уточняването на спорни факти от миналото. Особено важна бе помощта на Мирослав Марков и неговата съпруга Лилия, правнучка на Атанас Сърбенов, които ми предоставиха за ползване целия архив. На всички тях сърдечно благодаря!

Благодаря и на Найден Петров - директор на Градски исторически музей, и на уредника Димитър Димитров за предоставената ми възможност да ползвам събраните за Атанас Сърбенов материали, най-вече фотографии. Благодаря също и на директора на Градската библиотека Павлина Пенчева Гюрова и библиотекарката Добрина Минкова, които ми помогнаха при издирването на книги, отпечатани в печатницата на Сърбенов.

Сега, след като книгата е завършена, мога да кажа, че и други книжари и печатари от Севлиево заслужават животоописание: например Иван и Сава Калименови. Мисля си също така, че историците на Севлиево сме в дълг пред севлиевската общественост, защото все още значителен брой изтъкнати наши съграждани, със заслуги пред Отечеството и града ни, нямат написани биографии. Приятно изключение в това отношение са двете излезли книги за Стефан Пешев и Христо Спиридонов с автори съпрузите Стоянка Йонкова и Христо Йонков. Останалите бележити севлиевци чакат своите изследователи и биографи.

СЪДЪРЖАНИЕ

Предговор ...........................................................................................................

За времето и родния град Севлиево ..............................................................

Род и семейсво. Ученик и чирак. Казарма ...................................................

Книговезец и книжар. Печатар и издател ...................................................

Пощенските картичи „Поздрав от Севлиево” ............................................

Опълченец  .........................................................................................................

Общественик  .....................................................................................................

Политически убеждения ..................................................................................

Инициатор и организатор на велосипедния спорт н Севлиево ...............

Лозар ....................................................................................................................

А. К. Сърбенов и автомобилния транспорт в Севлиево ............................

Съпруг и баща. Приятел и другар ..................................................................

Заключителни думи ..........................................................................................

Приложения ........................................................................................................

Потомците на Атанас К. Сърбенов ................................................................

Илюстрации ........................................................................................................

Вестници и единични листове, печатани от А. К. Сърбенов .....................

Книги и брошури, печатани от А. К. Сърбенов ...........................................

Писма, пощенски картички, телеграми и други .........................................

БРЯСТЪТ

Сава Калименов (1901-1990) е родом от Севлиево, син на опълченеца и печатаря Иван Калименов. В края на 20-те години на миналия век създава книгоиздателство „Братство”, където се печатат вестници, книги и учебно-помощна литература. Самият той е писател, поет, преводач, печатар и книгоиздател; последовател на идеите на Бялото братство и добър приятел на Петър Дънов.

Наскоро попаднах на стихотворението "Брястът" от Сава Калименов, преписано дума по дума от севлиевеца Стефан Кънчев, който го взел от друг човек и после му го върнал. Съхранено е в архива на покойния бивш директор на Градския музей в Севлиево - Йончо Панов.

БРЯСТЪТ

Ти стоиш величав, със върх впит в небето.

Вдигнал мощна снага високо над всичко край теб.

Могъщ исполин, на вечна стража застанал,

Красиш ти нашия хълм, тук, високо над града.

Край теб всичко изглежда малко, дребно,

нищожно: дървета, хора, постройки,

са тъй малки пред теб!

Високо издигаш ти мощний си стан,

широко разстилаш зелена корона:

всеки поглед неволно се спира на теб.

Душата смирено пред теб прави поклон.

Могъща, скромна зелена колона,

стоиш на върха, отвсякъде виждан:

във всички извикващ възторг.

Отгде черпиш туй могъщество чудно?

Как сили набра, за да станеш тъй горд,

величав?

Какво си до днес ти видял?

Какви тайни криеш?

На какви събития, тук, през вековете,

мълчалив си свидетел!

Над всичко издигаш се. Всичко ти виждаш.

Всичко обгръщаш с погледа си благ.

Велико търпение трябва да имаш –

да стигнеш тъй високо, с усилия безспирни

във устрем вечно млад.

Мъдър и мощен баща,

край теб се млади сили надигат.

Под твоя закрила нови поколения растат.

По твоите стъпки вървят.

Стремят се към тебе, нагоре, но мощний ти ръст

до половината стигат едвам.

Някога, преди много години,

в градчето, което в нозете на хълма,

край бреговете на бистра Росица лежи,

конкурс бе устроен: вековният бряст

с най-сполучливо име да бъде назван.

Конкурса спечели отговор с малката думица „Аз”.

Тъй реши журито: ти си над всичко,

ти се издигаш високо над всичко край теб,

ти гордо подчертаваш твоето мощно,

твоето неповторимо „Аз”.

Тъй ще бъдеш наречен.

И в снимките-изгледи на вековния бряст

се вече четеше гордата думичка,

съставена само от две букви „Аз”.

Но мисля, че туй бе грешка.

Елате и вижте отблизо, с очите си.

Вгледайте се внимателно в неговата мощна снага:

Не един, а два бряста ще откриете тука,

сляни в братска, във вечна прегръдка,

от най-ранно детство, до сетния час.

Не „аз”, а „ний” е истинското име. Не горда,

надменна, самоизолираща се индивидуалност,

а мощно двуединство стои мълчаливо пред вас.

Не отделността, а тъкмо обратното:

единението той подчертава,

издига като велик пример за нас.

Два бряста, навеки прегърнати,

навеки тук сляни, един в друг преляни

издигат се високо над всичка край тях.

Безсмъртний си пример безмълвно

те сочат на всички.

Великият пример издигат над всичко в света.

Две души в едно тяло, в безсмъртна прегръдка,

в неземна целувка, в неразделно единство,

горят като факел в нощта.

Горят, не изгарят! Растат, не умират!

В гордо мълчание зов мощен отправят

навред по света.

Мощна радиостанция!

Божествен, жив предавател!

Светлина всред мрака,

светъл фар край подводни скали!

Ден и нощ ти звучиш,

ден и нощ ти тръбиш, без почивка, безспир,

най-великите слова, най-скъпите слова,

свещените слова:

Братство, Единство, Любов!

Вслушай се в стария бряст!

Чуй неговия зов.

Чуй свещеното слово на могъщий Исполин.

Говори той ясно на всеки, който разбира,

говори на всеки, който иска да чуй:

сам бог ме постави тук, високо на хълма.

Сам бог ми свещена мисия връчи.

Сам бог ме великата тайна научи.

Как да стана силен могъщ.

„В съединението е силата”.

В братството, в единството, във любовта!

Достигнах недостигнати размери,

издигнах се в подоблачната вис,

застанах здрав, непоклатим,

от земни бури невредим,

защото сме двама, а не един.

Защото могъщият стимул на любовта

в гърдите ми верижна реакция разгръща.

Защото бог ме избра, защото бог ме прати.

Бог ме постави високо тук, на върха,

да уча вярата на любовта.

Мощен предавател! Жив предавател!

Божествена радиостанция!

Ден и нощ, без почивка, безспир,

ти предаваш, предаваш, предаваш:

Братство, единство, любов!

Братство, единство, любов!

Братство, единство, любов!

Който има уши да слуша, ще те чуе.

Който има очи до гледа, ще те види.

Който има ум да разбира, ще те разбере!

Жив символ на любовта!

Живо изваяние на мъдростта!

Верен свидетел на истината!

Ти гориш, ти пламтиш, ти трептиш

в Любовта!

Излъчваш неземно сияние.

Огнен стълб в мрак на земний живот,

спасителен знак, надеждна опора,

верний път сочиш ти на всяка будна душа!

Край теб, съвсем близко до тебе,

твоята бодра смяна, готова,

е застанала веч:

два млади бряста, два стройни стълба,

две любими твои деца,

послушни на свещения бащин завет,

се готвят великата мисия да продължат.

Прегърнати вече, в целувка безкрайна,

един с други също тъй сляни

те своите млади сили,

своите пламтящи сърца,

също кат своите родители,

на бога решили са да посветят.

Безсмъртна е любовта!

Няма да загине, няма да замлъкне

нейният предавател!

Свещеното Дело, свещеният пример,

свещения Зов на небето,

във буйния пламък на своята млада,

чиста, велика и свята любов,

те ще обезсмъртят!

14.6.965 г.

С-во

КНИГИ НА ПЕТКО НЕДЯЛКОВ ЗА 2017 ГОДИНА

                                         СЕВЛИЕВСКИЯТ КРАЙ ПРЕЗ XV-XVI ВЕК

 ИЗДАТЕЛСТВО "М-Прес" ООД,  2017, Севлиево
 ISBN: 978-954-8455-83-1 
 petkon@abv.bg                                                                                        


  

XV и XVI век от историята на Османската империя се разглеждат от историците като обособен период, по време на който държавата се развива успешно и се достига кулминацията със „златния век” от управлението на Сюлейман I /1520-1566/. Според митологията, за този период от българската история дълго време се употребяваше понятието „тъмни векове”, т.е. времена непроучени, за които знаем малко. Поради тази причина местните историци насочиха усилията си към последните два века от османското владичество, към епохата на Българското възраждане. Вярно е, че изворите за първите два века от началото на османското господство в Севлиевския край дълго време бяха съвсем оскъдни, но е вярно също така, че през последните десетилетия историческата наука се развива доста интензивно. Богатият османски архив, съхранен в Народната библиотека „Св.св. Кирил и Методий”, беше попълнен през последните десетилетия с нови количества документални материали от необятните архиви на Турция. Част от тях са вече публикувани и са достояние на широката читателска публика. Още повече са тия, които чакат превод и свободен достъп.

В предлаганата книга се разглежда съдбата на Севлиевския край през първите две столетия от съществуването на Османската империя, време на постоянни военни успехи и превръщане на младата държава в световна сила. На този фон, въз основа на достъпните към този момент документални източници и постиженията на историографията, се обрисува завоюването на Севлиевския край от османците и превръщането му в нахия и каза /поставено е началото на градски център/; очертават се промените в поселищно-демографските отношения /появата на мюсюлманските заселници и техните селища, на феномена ислямизация на местно и чуждо християнско население/; изчезването на българската феодална класа и замяната ѝ с професионалните османци в лицето на спахиите и другите съставки от османския боен ред; обрисува се многоликия образ на раята /зависимото население/. Читателят с изненада ще открие, че след опустошителното азиатско нашествие земеделското производство и скотовъдството ще придобият широк размах /вече няма граници, мита, няма бойни действия наблизо, а за нуждите на войската непрекъснато се търсят храни/; поради високата раждаемост се бележи сериозен демографски ръст, както при християните, така и при мюсюлманите.

Понятието „тъмни векове” не е вярно и в това читателите ще се уверят в следващите редове.