НОВ
СБОРНИК С МАТЕРИАЛИ ЗА МИНАЛОТО НА СЕВЛИЕВО И СЕВЛИЕВСКИЯ КРАЙ ПРЕЗ 15-19 ВЕК
През
2010 г. Община Севлиево и Градски исторически музей организираха Национална
научна конференция „430 ГОДИНИ СЕВЛИЕВО ГРАД“, в която участие взеха
водещи специалисти по история на България за периода 15-19 век. Поради
финансови затруднения материалите от конференцията бяха публикувани едва през
настоящата 2024 г. Изданието бе посветено на 70-годишнината от създаването на
Исторически музей – Севлиево, и 100 години от началото на музейното дело в
града.
Издателство
„М-Прес“ ООД – Севлиево, за пореден път предостави на вниманието на
севлиевската общественост съвършено нови исторически материали и размишления за
Севлиево и Севлиевския край през османския период. Десетте статии, включени в
сборника, са дело на авторитетни историци от нашите университети и институти,
вещи познавачи на историята на Османската империя, а също така и на
севлиевските краеведи.
Сборникът
започва със статията „Османски документи за Севлиево и Севлиевския край –
архивни единици, обем, видове и тематични кръгове“ на проф. д-р Стефан
Андреев, познат на севлиевци и като автор на сборника с подбрани османски
документи за нашия край, излязъл през 2018 г. Публикацията му е изградена върху
османски документи от 16 до 19 век, съхранявани в основното българско хранилище
– Ориенталския отдел на Национална библиотека „Св.св. Кирил и Методий“ и в
Истанбулския архив към Генералната дирекция на държавните архиви на Република
Турция. Представените извори включват специфична по характер и хронологичен
обхват информация, която разкрива административната, стопанска, социална,
демографска и религиозна характеристика на града и района. В края са предложени
преводи на откъси от: кратък регистър от 1574-1596 г.; подробен регистър от
1613-1614 г. с данни за Серви с двете му махали; поименен регистър от 1691 г. с
имената на платците на данъка джизие от Серви.
Във
втората статия от сборника „Мнения за заселването и името на град Севлиево“,
ст.н.с. д-р Христо Темелски, след обстоен историографски преглед на
всичко писано по двата проблема, съобщава най-новите данни за възникването на
Севлиево „малко след 1500 г. като село на турски колонисти“ и възприема
мнението на турколога Васил Шанов, че името на селището означава „Пъдпъдъчено
поле“. В приложения са дадени преводите на три нови османски документа от 17-18
век: поименен списък на платците на извънредния данък за 1642-1643 г. от Серви;
молба от православния патриарх в Истанбул от 1700-1701 г.; молба от
православния патриарх от 1770 г. Преводите на трите документа са дело на проф.
Кр. Мутафова. Двете молби фиксират границите на Търновската митрополия в
началото и през 70-те години на 18 век и Селви, като част от обхвата ѝ.
Проф.
Красимира Мутафова, изтъкнат специалист по османистика от ВТУ „Св.св.
Кирил и Методий“, взе участие в конференцията с изследването си за някои спорни
въпроси относно ранната история на града, озаглавено „Ислям и християнство в
Севлиево (Серви/Селви) в османската документация от 16-18 век“. Поради
късното отпечатване на настоящия сборник, първоначално статията бе публикувана
в Известия на Регионален исторически музей – Велико Търново, XXXIII/2018.
Друг
стойностен познавач на османското минало на българските земи, доцент д-р Румен
Ковачев, специалист от Ориенталския отдел на Национална библиотека „Св.св.
Кирил и Методий“, участва със статията си „Османският кадастър за Севлиево и
околните поселения“. От неговите преводи научаваме имената на жителите на
Серви през 1515-1516 г., 1541-1542 г. и на платците на данък „недвижима
собственост“ през 60-те години на 19 век.
Д-р
Кръстьо Йорданов от Института за исторически изследвания при БАН („Селища
с войнушко население в Севлиевския край през първата половина на 16 век“) прави
опит за реконструкция на състоянието на войнушката институция в района през
първата половина на 16 век и стига до заключението, че тя запазва едно трайно
присъствие, вследствие на силната приемственост с времето на свободната
българска държава, че е стабилна откъм численост и възможности за
възпроизводство на личния състав, че не е податлива на ислямизация и е далеч от
криза и упадък, които ще станат факт през следващите векове. В сборника с
документи за Севлиевския край са публикувани негови преводи на извлечения от два
войнушки и един соколарски регистър.
Преводите
и публикациите на учени като Красимира Мутафова, Румен Ковачев, Стефан Андреев
и др. отвориха очите ни за османската експанзия и османското минало на
Севлиевския край.
Петко
Недялков, историк от Севлиево, изследва административната
история на селищата от днешния Севлиевски край в статията „Нахия (каза)
Хоталич/Селви през османския период 15-19 век“. Според него османското
завоевание в края на 14 век прекъсва хода на естественото развитие на селищата
от Севлиевския край, обединени дотогава около „обособен
феодално-административен район с името Хоталич с едноименно селище“. След около
век, в средата на 16 столетие, са възстановени административните функции на това
средновековното селище Хоталич. Около него, а впоследствие при новото селище –
Селви, се формира административно-териториалната единица нахия (каза) Хоталич,
наричана също Серви или Селви. През 17-19 век с укрепването и разрастването на
централното градско селище се оформя окончателно и обликът на каза
Хоталич/Селви. Името на средновековната крепост и селището при нея се запазва
като наименование на административната единица през целия османски период.
Доцент
д-р Цветолюб Нушев от Национална библиотека „Св.св. Кирил и Методий“
осветлява дейността на Севлиевското македоно-одринско дружество в началото на
20 век и разказва за неговата съпричастност към страданията на поробените и все
още неосвободени братя българи в Македония и Одринско в статията си „Македоно-одринското
дружество в Севлиево 1900-1902 г.“
В
материала на бившия директор на музея Найден Петров „Из отчетите на
севлиевските окръжни управители 1888-1897 г.“ се прави преглед на
развитието на Севлиевска околия – поминък, образование, пътища и демографски
потенциал в края на 19 век.
Чрез
нов прочит на сведенията на Феликс Каниц, Надежда Ботева, археолог при
музея, разказва увлекателно за първия ханджия в града в материала си „Първият
българин-ханджия в Севлиево“.
„Батошевският
мъжки манастир „Успение пресвятия богородици“ и април 1876 г.“
е последната статия от сборника, дело на Ивета Миленова, в миналото
уредник, а понастоящем директор на музея. Статията проследява възстановяването
на манастира и превръщането му в религиозно, духовно и просветно средище в
района, разказва се за кървавия принос на монашеското братство през април 1876
г. за освобождението на България.
Сборникът
„СЕЛВИ. НАХИЯ ХОТАЛИЧ“ е интересно историческо четиво, което може да се закупи
в сградата на Градски исторически музей – Севлиево (Хаджистояново училище).
