НОВ СБОРНИК С ИСТОРИЧЕСКИ МАТЕРИАЛИ ЗА СЕВЛИЕВО И СЕВЛИЕВСКИЯ КРАЙ

 

НОВ СБОРНИК С ИСТОРИЧЕСКИ МАТЕРИАЛИ ЗА СЕВЛИЕВО И СЕВЛИЕВСКИЯ КРАЙ

 

Сборникът „СЕВЛИЕВО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ – ИСТОРИЧЕСКИ ИЗМЕРЕНИЯ, СЪБИТИЯ, ЛИЧНОСТИ“, съдържащ докладите от тридневната национална научна конференция по повод 70-та годишнина на Градски исторически музей и 100 години от началото на музейното дело в града, е отпечатан и може да се закупи в сградата на музея (Хаджистояновото училище).

На вниманието на любознателните читатели са предоставени 36 научни доклади и съобщения от 33 автори. От тях може да се научи много за историята на Севлиево и Севлиевския край, за неизвестни досега личности и събития.

Ето и съдържанието на сборника:

 

 

НОВ СБОРНИК С МАТЕРИАЛИ ЗА МИНАЛОТО НА СЕВЛИЕВО И СЕВЛИЕВСКИЯ КРАЙ ПРЕЗ 15-19 ВЕК

 

НОВ СБОРНИК С МАТЕРИАЛИ ЗА МИНАЛОТО НА СЕВЛИЕВО И СЕВЛИЕВСКИЯ КРАЙ ПРЕЗ 15-19 ВЕК

През 2010 г. Община Севлиево и Градски исторически музей организираха Национална научна конференция „430 ГОДИНИ СЕВЛИЕВО ГРАД“, в която участие взеха водещи специалисти по история на България за периода 15-19 век. Поради финансови затруднения материалите от конференцията бяха публикувани едва през настоящата 2024 г. Изданието бе посветено на 70-годишнината от създаването на Исторически музей – Севлиево, и 100 години от началото на музейното дело в града.

Издателство „М-Прес“ ООД – Севлиево, за пореден път предостави на вниманието на севлиевската общественост съвършено нови исторически материали и размишления за Севлиево и Севлиевския край през османския период. Десетте статии, включени в сборника, са дело на авторитетни историци от нашите университети и институти, вещи познавачи на историята на Османската империя, а също така и на севлиевските краеведи.

Сборникът започва със статията „Османски документи за Севлиево и Севлиевския край – архивни единици, обем, видове и тематични кръгове“ на проф. д-р Стефан Андреев, познат на севлиевци и като автор на сборника с подбрани османски документи за нашия край, излязъл през 2018 г. Публикацията му е изградена върху османски документи от 16 до 19 век, съхранявани в основното българско хранилище – Ориенталския отдел на Национална библиотека „Св.св. Кирил и Методий“ и в Истанбулския архив към Генералната дирекция на държавните архиви на Република Турция. Представените извори включват специфична по характер и хронологичен обхват информация, която разкрива административната, стопанска, социална, демографска и религиозна характеристика на града и района. В края са предложени преводи на откъси от: кратък регистър от 1574-1596 г.; подробен регистър от 1613-1614 г. с данни за Серви с двете му махали; поименен регистър от 1691 г. с имената на платците на данъка джизие от Серви.

Във втората статия от сборника „Мнения за заселването и името на град Севлиево“, ст.н.с. д-р Христо Темелски, след обстоен историографски преглед на всичко писано по двата проблема, съобщава най-новите данни за възникването на Севлиево „малко след 1500 г. като село на турски колонисти“ и възприема мнението на турколога Васил Шанов, че името на селището означава „Пъдпъдъчено поле“. В приложения са дадени преводите на три нови османски документа от 17-18 век: поименен списък на платците на извънредния данък за 1642-1643 г. от Серви; молба от православния патриарх в Истанбул от 1700-1701 г.; молба от православния патриарх от 1770 г. Преводите на трите документа са дело на проф. Кр. Мутафова. Двете молби фиксират границите на Търновската митрополия в началото и през 70-те години на 18 век и Селви, като част от обхвата ѝ.

Проф. Красимира Мутафова, изтъкнат специалист по османистика от ВТУ „Св.св. Кирил и Методий“, взе участие в конференцията с изследването си за някои спорни въпроси относно ранната история на града, озаглавено „Ислям и християнство в Севлиево (Серви/Селви) в османската документация от 16-18 век“. Поради късното отпечатване на настоящия сборник, първоначално статията бе публикувана в Известия на Регионален исторически музей – Велико Търново, XXXIII/2018.

Друг стойностен познавач на османското минало на българските земи, доцент д-р Румен Ковачев, специалист от Ориенталския отдел на Национална библиотека „Св.св. Кирил и Методий“, участва със статията си „Османският кадастър за Севлиево и околните поселения“. От неговите преводи научаваме имената на жителите на Серви през 1515-1516 г., 1541-1542 г. и на платците на данък „недвижима собственост“ през 60-те години на 19 век.

Д-р Кръстьо Йорданов от Института за исторически изследвания при БАН („Селища с войнушко население в Севлиевския край през първата половина на 16 век“) прави опит за реконструкция на състоянието на войнушката институция в района през първата половина на 16 век и стига до заключението, че тя запазва едно трайно присъствие, вследствие на силната приемственост с времето на свободната българска държава, че е стабилна откъм численост и възможности за възпроизводство на личния състав, че не е податлива на ислямизация и е далеч от криза и упадък, които ще станат факт през следващите векове. В сборника с документи за Севлиевския край са публикувани негови преводи на извлечения от два войнушки и един соколарски регистър.

Преводите и публикациите на учени като Красимира Мутафова, Румен Ковачев, Стефан Андреев и др. отвориха очите ни за османската експанзия и османското минало на Севлиевския край.

Петко Недялков, историк от Севлиево, изследва административната история на селищата от днешния Севлиевски край в статията „Нахия (каза) Хоталич/Селви през османския период 15-19 век“. Според него османското завоевание в края на 14 век прекъсва хода на естественото развитие на селищата от Севлиевския край, обединени дотогава около „обособен феодално-административен район с името Хоталич с едноименно селище“. След около век, в средата на 16 столетие, са възстановени административните функции на това средновековното селище Хоталич. Около него, а впоследствие при новото селище – Селви, се формира административно-териториалната единица нахия (каза) Хоталич, наричана също Серви или Селви. През 17-19 век с укрепването и разрастването на централното градско селище се оформя окончателно и обликът на каза Хоталич/Селви. Името на средновековната крепост и селището при нея се запазва като наименование на административната единица през целия османски период.

Доцент д-р Цветолюб Нушев от Национална библиотека „Св.св. Кирил и Методий“ осветлява дейността на Севлиевското македоно-одринско дружество в началото на 20 век и разказва за неговата съпричастност към страданията на поробените и все още неосвободени братя българи в Македония и Одринско в статията си „Македоно-одринското дружество в Севлиево 1900-1902 г.“

В материала на бившия директор на музея Найден Петров „Из отчетите на севлиевските окръжни управители 1888-1897 г.“ се прави преглед на развитието на Севлиевска околия – поминък, образование, пътища и демографски потенциал в края на 19 век.

Чрез нов прочит на сведенията на Феликс Каниц, Надежда Ботева, археолог при музея, разказва увлекателно за първия ханджия в града в материала си „Първият българин-ханджия в Севлиево“.

„Батошевският мъжки манастир „Успение пресвятия богородици“ и април 1876 г.“ е последната статия от сборника, дело на Ивета Миленова, в миналото уредник, а понастоящем директор на музея. Статията проследява възстановяването на манастира и превръщането му в религиозно, духовно и просветно средище в района, разказва се за кървавия принос на монашеското братство през април 1876 г. за освобождението на България.

Сборникът „СЕЛВИ. НАХИЯ ХОТАЛИЧ“ е интересно историческо четиво, което може да се закупи в сградата на Градски исторически музей – Севлиево (Хаджистояново училище).

НОВА КНИГА ЗА СЕВЛИЕВСКИЯ КРАЙ

 

КОЛЬО ЕНЧЕВ И ТРУДЪТ МУ „ИСТОРИЯ НА КАМБУРСКИЯ РОД“

Книгата „История на Камбурския род от село Млечево“ с автор Кольо Енчев е не само задълбочено изследване върху големия род, разпрострял корените си върху снагата на цяла България, но и увлекателен разказ за най-значимите негови представители – възрожденският майстор-строител Йонко (Иван) Стойнов Камбуров и неговият достоен ученик и продължител Бочо Вълков Маринов (Ковачев), фотографът-художник Петко Стефанов Камбуров, Марин Маринов Камбуров – учител, общественик и природозащитник, и редица други.

Авторът на изследването Кольо Енчев Колев е роден на 18 декември 1919 г. в Малиновската махала на село Млечево в многодетно селско семейство. Като ученик в грънчарското професионално училище в Троян се свързва с прогресивни младежи и е приет в редовете на Работническия младежки съюз (РМС). Включва се активно в обществено-политическия живот в родното си село като деец на земеделската задруга, читалището, въздържателното и есперантското дружества. За нелегална антифашистка дейност през 1942-1943 г. е арестуван и осъден на 15 години затвор.

След 9 септември 1944 г. се завръща в родното си село и отново оглавява местната организация на Българската комунистическа партия (БКП). От есента на 1944 до 1947 г. е кмет на Млечево, а през 50-те и 60-те години е председател на Околийския народен съвет и Градския народен съвет в Севлиево. С голяма енергия работи за обновяването на града и околните селища, заради което е награден с поредица от високи правителствени отличия. Избиран е за делегат на няколко конгреса и национални конференции на БКП.

Големите служебни и обществени ангажименти съчетава със сътрудничество на централния и местния печат – автор е на повече от 400 публикации по злободневни теми.

След 1970 г. започва активна изследователска дейност, насочена към проучване историческото минало на село Млечево и на по-известните родове и изявени дейци. Председател е на Районния център за родословни изследвания в Севлиево и член на Окръжния център в Габрово. С динамичния си живот и с делата си в полза на обществото Кольо Енчев оставя светла диря в паметта на хората от Севлиевския край. Почива на 7 юни 1995 г. 

            Повече от две десетилетия посвещава краеведът на осъществяването на своята голяма цел – да напише история на родното си село Млечево, неуморна работа, която е предшествана от огромна по обем проучвателна дейност върху миналото на най-значимите родове, повече от 20 на брой, дали редица видни обществени, стопански, просветни и културни дейци със значими приноси за развитието на селото и Севлиевския край. Негова заслуга е изследването на големия и исторически Гълъбски род, който води началото си от XVIII век, организирането и провеждането на първата родова среща на неговите потомци през 1979 г., на която присъстват повече от 1000 души, превърнала се в общоселски празник. Проучва историята на своя собствен род – Малновския, и на редица други големи родове в Млечево. Събраният огромен фактически материал му помага да напише през 1993 г. свой вариант на история на родното село със заглавие „Вековна крепост на българщината. История на с. Млечево,“ за съжаление все още непубликувана.

Приживе Кольо Енчев не успява да отпечата и разпространи труда си за Камбурския род, но неговите наследници – синът Евгени и дъщерята Маргарита, добре съзнавайки значимостта му, го съхраняват. Един машинописен екземпляр от него се притежава и от Мария Христова Камбурова (Колчева) от село Писарево, община Нови пазар, Шуменска област. Тя е дъщеря на Христо Иванов Камбуров – син на Иван Стойнов Камбуров, трето поколение на рода, който се е установил да живее в село Писарево. Мария Камбурова е инициатор на изследването и един от най-добрите сътрудници на Кольо Енчев в продължителните му дирения на сведения за Камбурския род. Посещавала е няколко пъти селата Млечево и Градница и има съществен принос за написването на историята. Съвместната работа с Кольо Енчев е причината да получи и съхрани препис от историята на рода, с който запознава своя роднина Сашо Камбуров от Варна при една среща в село Писарево. Година преди да почине, той я посещава отново и тогава тя му предава „Историята“-та с думите: „Ти си единствен продължител на рода на Камбурите по мъжка линия, затова ще дам тази папка на тебе.“ Папката с машинописния препис на „История на Камбурския род от село Млечево“ Сашо Камбуров пази в дома си при други родови старини. Запознава се с миналото на своя род и обзет от патриотични родолюбиви чувства решава да направи всичко възможно за отпечатването на труда на Кольо Енчев и разпространението му сред потомците на бележития майстор-строител Йонко (Иван) Стойнов Камбуров. По Великден през 2022 г. заедно със съпругата си и сина си посещава селата Млечево, Градница, Гумощник, Скандалото и Троянския манастир, обхожда местата където са живели и работили предците му, прави снимки на построеното от тях. След разговор с Евгени Енчев, син на Кольо Енчев, получава разрешение да публикува труда на родоизследователя и пристъпва към конкретни действия за реализиране на замисленото благородно дело.

Отпечатаната „История на Камбурския род“ с автор Кольо Енчев е значим принос не само за родоизследването, но и за историята на многовековното балканско селище Млечево.