НОВ СБОРНИК С ИСТОРИЧЕСКИ МАТЕРИАЛИ ЗА СЕВЛИЕВО И СЕВЛИЕВСКИЯ КРАЙ

 

НОВ СБОРНИК С ИСТОРИЧЕСКИ МАТЕРИАЛИ ЗА СЕВЛИЕВО И СЕВЛИЕВСКИЯ КРАЙ

 

Сборникът „СЕВЛИЕВО ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ – ИСТОРИЧЕСКИ ИЗМЕРЕНИЯ, СЪБИТИЯ, ЛИЧНОСТИ“, съдържащ докладите от тридневната национална научна конференция по повод 70-та годишнина на Градски исторически музей и 100 години от началото на музейното дело в града, е отпечатан и може да се закупи в сградата на музея (Хаджистояновото училище).

На вниманието на любознателните читатели са предоставени 36 научни доклади и съобщения от 33 автори. От тях може да се научи много за историята на Севлиево и Севлиевския край, за неизвестни досега личности и събития.

Ето и съдържанието на сборника:

 

 

НОВ СБОРНИК С МАТЕРИАЛИ ЗА МИНАЛОТО НА СЕВЛИЕВО И СЕВЛИЕВСКИЯ КРАЙ ПРЕЗ 15-19 ВЕК

 

НОВ СБОРНИК С МАТЕРИАЛИ ЗА МИНАЛОТО НА СЕВЛИЕВО И СЕВЛИЕВСКИЯ КРАЙ ПРЕЗ 15-19 ВЕК

През 2010 г. Община Севлиево и Градски исторически музей организираха Национална научна конференция „430 ГОДИНИ СЕВЛИЕВО ГРАД“, в която участие взеха водещи специалисти по история на България за периода 15-19 век. Поради финансови затруднения материалите от конференцията бяха публикувани едва през настоящата 2024 г. Изданието бе посветено на 70-годишнината от създаването на Исторически музей – Севлиево, и 100 години от началото на музейното дело в града.

Издателство „М-Прес“ ООД – Севлиево, за пореден път предостави на вниманието на севлиевската общественост съвършено нови исторически материали и размишления за Севлиево и Севлиевския край през османския период. Десетте статии, включени в сборника, са дело на авторитетни историци от нашите университети и институти, вещи познавачи на историята на Османската империя, а също така и на севлиевските краеведи.

Сборникът започва със статията „Османски документи за Севлиево и Севлиевския край – архивни единици, обем, видове и тематични кръгове“ на проф. д-р Стефан Андреев, познат на севлиевци и като автор на сборника с подбрани османски документи за нашия край, излязъл през 2018 г. Публикацията му е изградена върху османски документи от 16 до 19 век, съхранявани в основното българско хранилище – Ориенталския отдел на Национална библиотека „Св.св. Кирил и Методий“ и в Истанбулския архив към Генералната дирекция на държавните архиви на Република Турция. Представените извори включват специфична по характер и хронологичен обхват информация, която разкрива административната, стопанска, социална, демографска и религиозна характеристика на града и района. В края са предложени преводи на откъси от: кратък регистър от 1574-1596 г.; подробен регистър от 1613-1614 г. с данни за Серви с двете му махали; поименен регистър от 1691 г. с имената на платците на данъка джизие от Серви.

Във втората статия от сборника „Мнения за заселването и името на град Севлиево“, ст.н.с. д-р Христо Темелски, след обстоен историографски преглед на всичко писано по двата проблема, съобщава най-новите данни за възникването на Севлиево „малко след 1500 г. като село на турски колонисти“ и възприема мнението на турколога Васил Шанов, че името на селището означава „Пъдпъдъчено поле“. В приложения са дадени преводите на три нови османски документа от 17-18 век: поименен списък на платците на извънредния данък за 1642-1643 г. от Серви; молба от православния патриарх в Истанбул от 1700-1701 г.; молба от православния патриарх от 1770 г. Преводите на трите документа са дело на проф. Кр. Мутафова. Двете молби фиксират границите на Търновската митрополия в началото и през 70-те години на 18 век и Селви, като част от обхвата ѝ.

Проф. Красимира Мутафова, изтъкнат специалист по османистика от ВТУ „Св.св. Кирил и Методий“, взе участие в конференцията с изследването си за някои спорни въпроси относно ранната история на града, озаглавено „Ислям и християнство в Севлиево (Серви/Селви) в османската документация от 16-18 век“. Поради късното отпечатване на настоящия сборник, първоначално статията бе публикувана в Известия на Регионален исторически музей – Велико Търново, XXXIII/2018.

Друг стойностен познавач на османското минало на българските земи, доцент д-р Румен Ковачев, специалист от Ориенталския отдел на Национална библиотека „Св.св. Кирил и Методий“, участва със статията си „Османският кадастър за Севлиево и околните поселения“. От неговите преводи научаваме имената на жителите на Серви през 1515-1516 г., 1541-1542 г. и на платците на данък „недвижима собственост“ през 60-те години на 19 век.

Д-р Кръстьо Йорданов от Института за исторически изследвания при БАН („Селища с войнушко население в Севлиевския край през първата половина на 16 век“) прави опит за реконструкция на състоянието на войнушката институция в района през първата половина на 16 век и стига до заключението, че тя запазва едно трайно присъствие, вследствие на силната приемственост с времето на свободната българска държава, че е стабилна откъм численост и възможности за възпроизводство на личния състав, че не е податлива на ислямизация и е далеч от криза и упадък, които ще станат факт през следващите векове. В сборника с документи за Севлиевския край са публикувани негови преводи на извлечения от два войнушки и един соколарски регистър.

Преводите и публикациите на учени като Красимира Мутафова, Румен Ковачев, Стефан Андреев и др. отвориха очите ни за османската експанзия и османското минало на Севлиевския край.

Петко Недялков, историк от Севлиево, изследва административната история на селищата от днешния Севлиевски край в статията „Нахия (каза) Хоталич/Селви през османския период 15-19 век“. Според него османското завоевание в края на 14 век прекъсва хода на естественото развитие на селищата от Севлиевския край, обединени дотогава около „обособен феодално-административен район с името Хоталич с едноименно селище“. След около век, в средата на 16 столетие, са възстановени административните функции на това средновековното селище Хоталич. Около него, а впоследствие при новото селище – Селви, се формира административно-териториалната единица нахия (каза) Хоталич, наричана също Серви или Селви. През 17-19 век с укрепването и разрастването на централното градско селище се оформя окончателно и обликът на каза Хоталич/Селви. Името на средновековната крепост и селището при нея се запазва като наименование на административната единица през целия османски период.

Доцент д-р Цветолюб Нушев от Национална библиотека „Св.св. Кирил и Методий“ осветлява дейността на Севлиевското македоно-одринско дружество в началото на 20 век и разказва за неговата съпричастност към страданията на поробените и все още неосвободени братя българи в Македония и Одринско в статията си „Македоно-одринското дружество в Севлиево 1900-1902 г.“

В материала на бившия директор на музея Найден Петров „Из отчетите на севлиевските окръжни управители 1888-1897 г.“ се прави преглед на развитието на Севлиевска околия – поминък, образование, пътища и демографски потенциал в края на 19 век.

Чрез нов прочит на сведенията на Феликс Каниц, Надежда Ботева, археолог при музея, разказва увлекателно за първия ханджия в града в материала си „Първият българин-ханджия в Севлиево“.

„Батошевският мъжки манастир „Успение пресвятия богородици“ и април 1876 г.“ е последната статия от сборника, дело на Ивета Миленова, в миналото уредник, а понастоящем директор на музея. Статията проследява възстановяването на манастира и превръщането му в религиозно, духовно и просветно средище в района, разказва се за кървавия принос на монашеското братство през април 1876 г. за освобождението на България.

Сборникът „СЕЛВИ. НАХИЯ ХОТАЛИЧ“ е интересно историческо четиво, което може да се закупи в сградата на Градски исторически музей – Севлиево (Хаджистояново училище).

НОВА КНИГА ЗА СЕВЛИЕВСКИЯ КРАЙ

 

КОЛЬО ЕНЧЕВ И ТРУДЪТ МУ „ИСТОРИЯ НА КАМБУРСКИЯ РОД“

Книгата „История на Камбурския род от село Млечево“ с автор Кольо Енчев е не само задълбочено изследване върху големия род, разпрострял корените си върху снагата на цяла България, но и увлекателен разказ за най-значимите негови представители – възрожденският майстор-строител Йонко (Иван) Стойнов Камбуров и неговият достоен ученик и продължител Бочо Вълков Маринов (Ковачев), фотографът-художник Петко Стефанов Камбуров, Марин Маринов Камбуров – учител, общественик и природозащитник, и редица други.

Авторът на изследването Кольо Енчев Колев е роден на 18 декември 1919 г. в Малиновската махала на село Млечево в многодетно селско семейство. Като ученик в грънчарското професионално училище в Троян се свързва с прогресивни младежи и е приет в редовете на Работническия младежки съюз (РМС). Включва се активно в обществено-политическия живот в родното си село като деец на земеделската задруга, читалището, въздържателното и есперантското дружества. За нелегална антифашистка дейност през 1942-1943 г. е арестуван и осъден на 15 години затвор.

След 9 септември 1944 г. се завръща в родното си село и отново оглавява местната организация на Българската комунистическа партия (БКП). От есента на 1944 до 1947 г. е кмет на Млечево, а през 50-те и 60-те години е председател на Околийския народен съвет и Градския народен съвет в Севлиево. С голяма енергия работи за обновяването на града и околните селища, заради което е награден с поредица от високи правителствени отличия. Избиран е за делегат на няколко конгреса и национални конференции на БКП.

Големите служебни и обществени ангажименти съчетава със сътрудничество на централния и местния печат – автор е на повече от 400 публикации по злободневни теми.

След 1970 г. започва активна изследователска дейност, насочена към проучване историческото минало на село Млечево и на по-известните родове и изявени дейци. Председател е на Районния център за родословни изследвания в Севлиево и член на Окръжния център в Габрово. С динамичния си живот и с делата си в полза на обществото Кольо Енчев оставя светла диря в паметта на хората от Севлиевския край. Почива на 7 юни 1995 г. 

            Повече от две десетилетия посвещава краеведът на осъществяването на своята голяма цел – да напише история на родното си село Млечево, неуморна работа, която е предшествана от огромна по обем проучвателна дейност върху миналото на най-значимите родове, повече от 20 на брой, дали редица видни обществени, стопански, просветни и културни дейци със значими приноси за развитието на селото и Севлиевския край. Негова заслуга е изследването на големия и исторически Гълъбски род, който води началото си от XVIII век, организирането и провеждането на първата родова среща на неговите потомци през 1979 г., на която присъстват повече от 1000 души, превърнала се в общоселски празник. Проучва историята на своя собствен род – Малновския, и на редица други големи родове в Млечево. Събраният огромен фактически материал му помага да напише през 1993 г. свой вариант на история на родното село със заглавие „Вековна крепост на българщината. История на с. Млечево,“ за съжаление все още непубликувана.

Приживе Кольо Енчев не успява да отпечата и разпространи труда си за Камбурския род, но неговите наследници – синът Евгени и дъщерята Маргарита, добре съзнавайки значимостта му, го съхраняват. Един машинописен екземпляр от него се притежава и от Мария Христова Камбурова (Колчева) от село Писарево, община Нови пазар, Шуменска област. Тя е дъщеря на Христо Иванов Камбуров – син на Иван Стойнов Камбуров, трето поколение на рода, който се е установил да живее в село Писарево. Мария Камбурова е инициатор на изследването и един от най-добрите сътрудници на Кольо Енчев в продължителните му дирения на сведения за Камбурския род. Посещавала е няколко пъти селата Млечево и Градница и има съществен принос за написването на историята. Съвместната работа с Кольо Енчев е причината да получи и съхрани препис от историята на рода, с който запознава своя роднина Сашо Камбуров от Варна при една среща в село Писарево. Година преди да почине, той я посещава отново и тогава тя му предава „Историята“-та с думите: „Ти си единствен продължител на рода на Камбурите по мъжка линия, затова ще дам тази папка на тебе.“ Папката с машинописния препис на „История на Камбурския род от село Млечево“ Сашо Камбуров пази в дома си при други родови старини. Запознава се с миналото на своя род и обзет от патриотични родолюбиви чувства решава да направи всичко възможно за отпечатването на труда на Кольо Енчев и разпространението му сред потомците на бележития майстор-строител Йонко (Иван) Стойнов Камбуров. По Великден през 2022 г. заедно със съпругата си и сина си посещава селата Млечево, Градница, Гумощник, Скандалото и Троянския манастир, обхожда местата където са живели и работили предците му, прави снимки на построеното от тях. След разговор с Евгени Енчев, син на Кольо Енчев, получава разрешение да публикува труда на родоизследователя и пристъпва към конкретни действия за реализиране на замисленото благородно дело.

Отпечатаната „История на Камбурския род“ с автор Кольо Енчев е значим принос не само за родоизследването, но и за историята на многовековното балканско селище Млечево.

СЕВЛИЕВСКИТЕ НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ И ДЕСЕТОТО ОБИКНОВЕНО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

СЕВЛИЕВСКИТЕ НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ И ДЕСЕТОТО ОБИКНОВЕНО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

(16 МАЙ 1899 – 29 НОЕМВРИ 1900)

В условията на финансова и стопанска криза правителството на Константин Стоилов не успява да реши трудните проблеми със строежа на паралелната железопътна линия на Източната железница. Цялата опозиция и дори дейци от Народната партия се обявяват срещу неизгодния договор и тежкия заем, министърът на търговията подава оставка. Поради натрупаните противоречия и липса на перспектива, министър-председателят подава оставката на правителството на 13 януари 1899 г., а на 5 март е разпуснато 9-то Обикновено народно събрание. 

Изборите за новото 10-то Обикновено народно събрание се произвеждат на 25 април/7 май и 2/14 май 1899 г. и се печелят от Либералната партия (Радослависти). Народни представители имат Народнолибералната, Демократическата и Прогресивнолибералната  партии. Управляващата до този момент Народна партия има само две депутатски места. 

Изборите в Севлиевска околия се провеждат в четири избирателни секции: две в града и две в селата. В първа градска секция гласоподаването започва в 7.20 часа. От 3628 избиратели гласуват 2182 души, или 60.14%. Избирателните карти са колкото и гласувалите, но има една бюлетина в повече, което се отчита като неволна грешка. Най-много гласове получават либералите: Петър Пешев – 2065 гласа, Никифор Влаев – 2022 гласа и Стефан П. Недев – 1987 гласа. Изборът приключва в 19.00 часа, без подадени контестации и оплаквания.

Във втората градска секция изборът започва в 8.10 часа, поради закъснение на избирателите. От 3486 гласоподаватели се явяват да гласуват 1537 души, или 44.09%. Най-много гласове получават: Петър Пешев – 1517 гласа, Никифор Влаев – 1490 гласа, и Стефан П. Недев – 1464 гласа. От представители на другите партии гласове има за: Петко Бобев – 74 гласа, Христо Лазаров – 29, Пеню п. Кръстев – 21 гласа, Андрей Конов – 6, Никола Габровски – 3, Боню Лунгов – 3, Ст. Пенчов – 1. Няма контестации и оплаквания.

Третата секция е в село Горско Сливово. Гласуването започва в 7.00 часа и прекратява в 18.00 часа. От 3424 избиратели гласуват 2037, или 59.49%. Преброени са 2037 избирателни карти, а бюлетините са 2036. Резултат: Петър Пешев – 1866 гласа, Никифор Влаев – 1798, Стефан П. Недев –1740 гласа. Има и други кандидати, които получават гласове: Петко Бобев –204 гласа, Христо Лазаров – 148 гласа, Пеню п. Кръстев –217 гласа, Андрей Конов – 96, Н. Габровски – 17, Боню Лунгов – 22.  Няма контестации и оплаквания по време и след избора.

Четвъртата секция е в село Батошево, където изборът започва в 7.00 часа. От 3388 гласоподаватели гласуват 1740 души, 51.35%. Намерени са 1750 избирателни карти, а бюлетините са 1749. Резултат: Петър Пешев – 1643 гласа, Никифор Влаев – 1586 гласа, Стефан П. Недев – 1518 гласа, Петко Бобев – 210 гласа, Пеню п. Кръстев – 91 гласа, Андрей Конов – 14 гласа, и Христо Лазаров – 146 гласа. Гласуването се прекратява в 20. 00 часа, защото в 18 часа Стокенската община не е приключила още. Освен изброените кандидати, гласове получават още: Боню Лунгов – 13 гласа, Никола Габровски – 11 гласа, Димитър Благоев – 1 глас, и Ст. П. Медарев – 1 глас. Има две бюлетини, които бюрото счита за недействителни, защото едната не е скрепена с подписа на председателя, а другата е една разписка или декларация от избирателя, колко овци и кози има, подлежащи на беглик. Контестации няма.

Характерна за тези избори е високата избирателна активност – 53.82%, най-голяма в следосвобожденския период.

В Народното събрание комисията по проверка законността на изборите счита избора за редовен и законен, и иска утвърждаване. Избрани са за народни представители с вишегласие: Петър Пешев – 7091 гласа, Никифор Влаев – 6896 гласа, и Стефан П. Недев – 6700 гласа. Тримата са кандидати на Либералната партия и този избор, след поражението през 1896 г., може да се смята за триумф, както на партията, така и лично за Петър Пешев. Народняците, в лицето на Петко Бобев и Пеню п. Кръстев, губят категорично народната любов. Сериозна заявка за бъдещи добри изяви в изборните битки дават социалдемократите Христо Лазаров и Андрей Конов, като и двамата имат по-добри резултати в селските секции. В социалдемократическата листа са включени и получават известен брой гласове: Боню Лунгов – юрист, публицист и общественик от Дряново; Никола Габровски – юрист, политик, народен представител в 8-то и 9-то ОНС, родом от Търново. И двамата са избрани за народни представители в 10-то ОНС. Един глас получава в Батошевската секция и социалдемократа Димитър Благоев, който е избран за народен представител в друг район, но изборът му е касиран.

През мандата на това събрание Петър Пешев е министър на правосъдието.

Никифор Влаев има опит в парламента от времето на 4-то ОНС, избиран е за кмет на град Севлиево, назначаван е за окръжен управител на Ловешки окръг. В това Народно събрание той е избран за член на комисията по поднасяне отговора на тронното слово, член на комисията по проверка законността на изборите и на комисията по вътрешните работи. Неизвестно по какви причини отсъства от заседанията на цялата първа редовна сесия и на втората редовна сесия, с изключение на първия ден на откриването. Включва се в работата на извънредната сесия.

Стефан П. Недев – търговец и акционер във фабрика „Александър“ – Габрово, е избран за член на прошетарната комисия и член на депутацията за поднасяне отговора на тронното слово.

С приетия в това Народно събрание Закон за въвеждане изменение в административното деление територията на България, Севлиевски окръг е закрит и неговите две околии – Севлиевска и Габровска, преминават към новосформирания Търновски окръг.

Дейността на 10-то ОНС се ограничава в периода май 1899 – октомври 1900 г. Опитите на правителството да възстанови натуралния десятък водят до селски бунтове. В условията на икономическа и политическа криза се изострят противоречията между управляващите Либерална и Народнолиберална партии и следва предсрочно разпускане на парламента. Такава е политическата участ и на предишните седем Народни събрания.

 таблица №1

НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ	ИЗБОРНИ СЕКЦИИ				ОБЩО
	1 градска	2 градска	Горско Сливово	Батошево
ПЕТЪР ПЕШЕВ	2065	1517	1866	1643	7091
НИКИФОР ВЛАЕВ	2022	1490	1798	1586	6896
СТЕФАН НЕДЕВ	1987	1464	1740	1518	6709
ПЕТКО БОБЕВ	154	74	204	210	642
ПЕНЮ КРЪСТЕВ	73	21	217	91	402
ХРИСТО ЛАЗАРОВ	48	29	148	146	371
АНДРЕЙ КОНОВ	75	6	96	14	191
БОНЮ ЛУНГОВ	?	3	22	13	38
НИКОЛА ГАБРОВСКИ	?	3	17	11	31
ДИМИТЪР БЛАГОЕВ	?			1	1
СТ. П. МЕДАРЕВ	?			1	1
СТ. ПЕНЧОВ	?	1			1
	6074	4608	6108	5234	22374

 

таблица №2

	ИЗБОРНИ СЕКЦИИ				ОБЩО
	1 градска	2 градска	Горско Сливово	Батошево
ИЗБИРАТЕЛИ	3628	3486	3424	3388	13926
ГЛАСУВАЛИ	2182	1537	2037	1740	7496
АКТИВНОСТ	60.14%	44.09%	59.49%	51.35%	53.82%

 

 

ИЗТОЧНИЦИ:

Дневник (стенографически) на 10-то Обикновено народно събрание, 1899-1900 г., 94-96.

Станев, Н. История на Нова България. 1878-1941. С. 1992, 105-107.

Пешев, П. Историческите събития и деятели от навечерието на Освобождението ни до днес. С. 1993, 328.